Пречи ли ни нашата злоба и чуждата завист?

Моите свекъри по едно време също много питаха за новите неща кое колко струва. Но при тях не беше от злоба и завист, а просто защото обичат да си пъхат носовете където не им е работата и да обсъждат кое колко е скъпо, как трябва да харчим по-малко и други такива неща. Да се вайкат колко е труден и скъп живота, а пък ние колко сме безотговорни.
Отучих ги по следния начин - като питат за нещо дребно - казвам нереално голяма сума, като питат за нещо едро казвам много малка сума. Напр. питат: Колко струва този телевизор? Аз:5 лв или 10 лв. Те питат: Защо казваш толкова като не е така? Няма телевизор за 5 лв. Аз казвам: Ти защо питаш, като не си давал пари за него? Или пък: Колко струва лампата в хола: Казвам 5000 лв. Те пак: Въй не може да бъде? Защо казваш така? Някой път пък вземат да се вържат и започват: Леле, как харчите и т.н.т. Аз се смея от страни, те по някое време се усещат, че ги майтапя. Така с времето ги поотучих. По трудно ми беше да отуча мъжа ми да не им докладва.
Пробвай и ти с някой такъв подход - може и да им омръзне. И никога не се връзвай и ядосвай. Забавлявай се. Вярвам, че с времето ще се отучат. И не се отчитай какво работиш. Работата си е работа - днес е едно, утре друго. Работим, за да живеем, а не живеем за да работим.

И да допълня: Едно много ценно нещо научих с времето - никой няма да се промени така че на мен да ми е кеф. Винаги някой с нещо може да ме подразни. Сигурно и аз дразня хората с поведение или думи. Затова аз се променям според ситуацията - когато може я парирам, друг път я предотвратявам, трети път я заобикалям без да правя нищо, с една дума когато както дойде. Не се дразня на недостатъците на хората. Когато мога избягвам определени хора, когато не мога свеждам контакта до минимум. Нямам очаквания, че някой ще се промени заради мен /тук не включвам напасването съпруг-съпруга, то е взаимно щом сме се взели/. С малко очаквания, човек преживява и по-малко разочарования. И животът тече някак по-леко въпреки проблемите и трудностите

Има хора, които просто си питат за пари. "Колко ти е заплатата?" - "Мииии..... " - получават мрънкане като отговор, гледане настрани, отклоняване на темата. И пак връщат към въпроса "Ама колко, колко ти е заплатата?"
Вчера една колежка ми казва, че съм с много хубави обувки. Благодарих й и й казах, че и нейните са много хубави. И веднага забива въпроса "Я кажи сега, колко струват тези обувки". Казах й, че са 200 лева, ама на намаление.
В повече ми дойде, когато обличайки се, за да си тръгнем, ме попита колко ми струва и шлиферът, или както вече се казва на български - тренч коутът.
Казах й, че ми е подарък. Същата ме беше питала преди и за пръстена, и за парфюма, но понеже не беше в един ден, не ме беше впечатлила така.
Не вярвам, че го прави с цел да ме уручаса. Според мен така си пита. Не че ще изтича да ги купи, ако са 30 лева тези обувки. Просто й е любопитно.
Тя дори знае и в какви параметри се движи заплатата ми, защото ми е колежка.

Лятото започнах работа в една фирма и моя позната ме поздравява, защото знаеше, че търся упорито работа и започна да ме разпитва как е офисът, къде се намира, как са колегите, има ли къде да паркирам, колко ми е заплатата. Казах й, че още не знам колко точно ще взимам. Тя не ми повярва, но си запомни въпроса и след 2 седмици пак ме попита.
Баща ми също непрекъснато ме пита колко ми е заплатата. Той по-скоро се притеснява дали ми стигат парите за ядене, защото според него съм много слаба. Горкият, ако знае, че гривната на ръката ми зрънце по зрънце е 1000 лева.... За тази гривна спокойно мога да му кажа, че ми е подарък от някого. Няма  и да предположи, че сама съм си дала парите за глупости.

Ето това е причината. Търсиш виновници за личните си неуспехи.

Дълго още ще плащаш.

Обаче, ако всеки изкаран лев се харчи с широки пръсти за луксозен и охолен живот, вместо част от печалбата да се инвестира в бизнеса, нищо чудно нещата да спрат да вървят.
Виждала съм го на живо в разни малки фирми, където даже не правят разлика между печалба, оборот и джобните на шефа.

"Нямате два по един, откъде намерихте за таблет" и другото за банята ми звучат по - скоро като риторични въпроси, а не като такива, които очакват сериозен отговор. Вие си знаете, де.
Съгласна съм с Как' Сийка.

Много ясно! Наяла се въшка и излязла на челото!

Това може би Вие сте си го втълпили.
Какво значи "УСПЕХ"? За всеки индивид е различно.
Предполагам, че тази година сестра Ви ще е абитуриент.
Може би ще кандидатства и след това да мисли за "бизнес", което като понятие е много разтегливо.
 
Не мога да повярвам, че млад човек (91 набор) е написал това.
 
Вече ме пита само дали има какво да ям. (а това аз трябва да го питам)

 На българина само "злоба и завист" са му в главата. Никоя друга нация не се тревожи така много за тези две емоции, винаги вървящи в комплект според дебнещата за "злоба и завист" българка.

А, не, това тук е особен случай, извън схемата.
Злобата е "наша", т.е. на авторката, а завистта – "чужда", на околните. С две думи: хората ѝ завиждат за злобата.
Нали се сещате, че всичко това го написах, водена само от злоба и завист?

За мен да,хорската злоба пречи! Преди почти 3г,когато срещнах най-силната си любов до момента,не бях изпитвала такова щастие,а като прибавим и страхотните финансови приходи,които имаше семейството ми тогава,не бях на себе си,аз не вървях по земята,а просто летях...Нямаше човек на когото да не се похваля,че по-щастлива никога не съм била,даже се чудех сама с какво съм заслужила всичко това. За няколко месеца всичко се сгромоляса,а като прибавим и серизони здравословни проблеми в семейството ми.За кратък период изпитах и двете крайности.Много съм си мислила и аз като теб на какво се дължи-някои казват щастието обичало тишината,други ,че с лошите моменти "купуваме" хубавите...

Тя, сериозно ли мислиш, че хорската завист е виновна за това 

Никога не съм си и помисляла, че за личните ми неудачи някой друг е "виновен".
В природата има баланс.
Злобата и завистта единствено може да "увреди" този, който ги изпитва.
Проф.Чирков:
http://www.faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/prof-chirko … at-sartseto-39397

Явно е културна особеност. Прави ми впечатление, че при руснаците, украинците и подобни, се спряга същото - човек да не се похвали, че ще му завидят и урочасат,  ако нещо не върви, значи е от завист и подобни. Повтаря се ,повтаря се през поколенията и после защо хората само се оплаквали и били депресирани. Ми, как няма да се депресират като само се оплакват и внимават да не се похвалят!  Самата култура поощрява такива вярвания и практики, затова и врачките процъфтяват.

По-удобно е.