Дали имат връзка

  • 104 401
  • 1 001
# 345
Защото е някак кофти да си признаеш, че зарязваш жена си с малки деца заради друга  Peace Много по-добре седи: "Аз давам всичко за семейството, но жена ми се е побъркала. Крещи, истерясва без причина... налага се да се разделим, защото тя настоява, че повече не може да е с мен"

...и защото после, след като си метнал отговорността за развода на жена си, е по-лесно след няколко месеца да започнеш невинно да събираш децата си с децата на новата си жена под предтекст, че сте приятели, ама бързо-бързо започвате да се влюбвате, ама "в това няма нищо лошо, нали майка ти се разведе с мен, и аз си търся щастието отново!" Ако поемеш отговорността за постъпките си, и се разведеш сам, защото си се влюбил, този сценарий не е много възможен! Затова, по мой опит, сценарият е да намачкаш жената до степен да иска да се хвърли през балкона от чувство за вина, непълноценност, и съпътстващите депресия и мъка, за да каже с ръка на сърце: "Стига! Не мога повече!", за да я обвиниш, че разваля семейството.
Той мъжът и ако се изнесе ще се интересува от децата само първите 2,3 месеца, а след това като си хване живота и няма дори и да се обажда, колкото и да се прави че уж ги обича сега. Мъжете много бързо късат емоционално както с бившата, така и с децата си. Така, че той няма и да може да ги настрои.

Но ако авторката иска може наистина да си вземе детектив, той да направи снимки с мъжът и любовницата, да се развеждат и да приклчи с този кошмар.

Авторката трябва да се запази психически и физически здрава за децата си, защото те ое дълго време е имат нужда от нея.

А и те са в чудесна възраст и могат тримата да си прекарват чудесно и да се наслаждават на живота.
Виж целия пост
# 346
Ужасно е, когато си сключил такава сделка, и усещаш, че тя не се спазва - превръщаш се в детектив, пъдар наистина, шпионин, противно на морала си, и после И за това се мразиш, освен за всичко друго:)

Ако отношенията са прекратени, авторката ще го усети по поведението на мъжа си, и ще се успокои...Но поставен пред такъв ултиматум, и то за сетен път, мъжът й само ще продължава да се прави на жертва - "без вина - виновен, горкия той!", и няма да пропуска да и натяква всеки път, колко нейната мнителност му пречи да живее нормално..

Според мен, трябва да се разберат за голямата картинка - че ще остават заедно, но да се разберат по какъв начин, какъв ще е неговия принос в семейството, какво иска тя от него като жена, и т.н. Фокусът не е любовницата вече, за нея е ясно, че трябва автоматично да изчезне от полезрението.

Madame_Butterfly, не говоря наизуст, пределно ми е ясно как си отмъщава мъж за нежелан развод, в момента ми се случва Peace Децата се ползват, и още как...И не - не всеки разведен баща спира да си вижда децата, защото просто не изглежда добре пред обществото...А какъв баща е, е вече друг въпрос!
Виж целия пост
# 347
Даяна, мъжът ти в какво семейство е израснал?

Как би описала родителите му? Те на какво мнение са относно неговото непрекъснато напускане и смяна на работа, безработен?


Как е сексуалният ви живот? Има ли промяна през последните две години?
Виж целия пост
# 348
Те тази сделка вече са я сключили, Дорис - ти няма да правиш повече проблем, а той спира ВСЯКАКВИ контакти с нея.  - само че той не я спазва. Въпросът е какво следва от тук насетне.

Не, не са.
Условия авторката не е поставяла.
Пише, че е МИСЛЕЛА, че са спрели да се виждат. Има разлика.
Виж целия пост
# 349
daqna86 мила  Hug
Пак подсказвам - оправи документите и парите ВЕДНАГА! Запиши си нейния телефон някъде тайно и проверявай дали няма да се появи в неговия пак с чуждо име Wink
Дорис,
 Hug много ми помагат съветите ти, благодаря ти! За документите го взех предвид веднага. Относно телефонът му-не мога да проверявам. Заключен е с парола от ..че прозвучи смешно, но малко повече от 2 години.
Виж целия пост
# 350
Много се чудих дали да пиша, аз съм в същата ситуация, като твоята само че преди две години и с някои подробности, които не са в моя полза. Първата, че въпросната приятелка е с 10години по-млада от мене и едното ми дете е токущо родено. С мъжа ми сме заедно от 13 години, имаме дъщеря на 6 и новородено бебче. Преди година и половина се оказа, че имам огромна миома и практически няма задна стена на матката. Така започна моята одисея, тежка операция, тежко възстановяване вкъщи, но след шест месеца забременях. Не го бяхме планирали, защото казаха, че ще е трудна работа. Но стана. Радост голяма за мен, но бременността беше изключително тежка и доста болезнена. ММ стоеше дистанциран, не идваше с мен на прегледи, не даваше пари за доктори и лекарства. Но бременността напредваше и аз не обръщах внимание. Пропастта между нас нарастваше, оказа се че имам още медицински проблеми, дори лекарите от болницата в която работя бяха се притеснили, водеха ме на допълнителни изследвания, само ММ не се интересуваше. Започнах с покупките и подготовката за бебчето, така се радвах, все пак това си беше нашето чудо. Той пак не прояви интерес и тогава започна да се държи и грубо, да не иска да излиза дори с мен на разходки, защото съм била типична лелка, скучна. Да спя в хола защото като ме боли през ноща го будя. Дори когато изкървях не се прибра от работа. Непрекъснато стоеше на телефона, пиеше и пушеше трева. От тогава телефона му започна да звъни, непрекъснато една и съща колежка, неговата "дуетна партньорка" както обича да казва той. Тази, заради която преди месец два излезна в 4 през ноща, защото и се развалила колата и нямало как горкичката да отиде на изпит, а не познавала никого още в града. Тук не коментирам, колко трябва да ти е близък колега, който познаваш от седмици, за да дигнеш на крак цялото му семейство, барабар с бременната му жена посред нощ. И започнаха вземи ме с колата, то не бяха срещи, служебни обяди, вечери, семинари, все с нея, той други колеги и колежки няма. Накрая в деветия месец, ме заряза с контракции и възможност за руптура на матката, като дори не могат да ме кръвопреливат, поради горния медицински проблем. Шефката му като знаеше, че съм бременна му беше предложила да си остане. Но той замина, дори когато го помолих да пътува с личната си кола, за са може ако стане нещо спешно да се върне, ми отказа. Не могъл да харчи пари, пътува с колежката. И вече полудях взех телефона, видях разговорите им всеки ден. Въпросната колежка и нейното поведение не желая да се коментира. То си е нейна работа. И така поставих ребром въпроса, или ясно с факти и доказателства ми показва, че между тях няма връзка, от каквато и са сексуално и емоционално естество или си признава, и след като е увлечен по това момиче търсим изход да се разделим така, че децата да живеят максимално добре и ние да запазим отношения като родители и нищо повече. Но уви всеки път дандания, разправия и пак старата песен на нов глас. И при нас го имаше това да се запознавам с нея и приятеля и, отказах, после съжалих, но след като прочетох твоята история разбрах че е нямало смисъл. Имаше го и това с фирменото парти, и на двата му телефона батерията по чудо паднала, а той толкова пиян че не помни какво е правил и дори как се е прибрал в ранни зори. Беше ме срам да кажа на когото и да било. Плачех денонощно, почнах да вдигам кръвното, нали все пак съм лелка. Още ме е срам, че съм допуснала да ми се случи това. Срамувам се, че с грешния си избор поставям децата си в тази ситуация. Срамувам се от това, че станах толкова параноична, че да погледна в телефона му, въпреки че той редовно проверява в моя. Беше ме срам да кажа ММ има любовница, независимо на какъв етап е връзката им. Но казах на сестра ми и на най-добрата ни обща между другото приятелка. Те ме подкрепиха, но казаха да отложа всичко и да се абстрахирам за да родя нормално. Така и направих, не беше лесно. Но всичко тръгва пак натам. Непрекъснатото звънене, дори в деня на секциото ми. Тя горката много се вълнувала какво се случва с бебето. И при вчеращния разговор тя вече беше най-добрата му приятелка, с която му е изключително приятно да си прекарва времето. Как аз съм го ограничавала, с параноидната си ревност и съм била цитат дойна крава, която по цял ден се цеди и мучи. Което между временно е вярно, защото кърмата ми е малко, нима трябва да се чувствам виновна, че искам да кърмя и колкоо пари сме пръснали по добавки за 30мл кърма. .... ееее така само 20 дни след раждането ми аз съм лелка и дойна, мучаща крава, а тя е прекрасния човек с който му е толкова приятно. Исках да и се обади и тя да потвърди, че е недоразумение и са само приятели. Той че отговори, че ще го направи ако след това няма да правя проблем да се вижда по-често  с нея. Наглост и безумие. Тя сега била много разстроена, шефката щяла да ги уволни и двамата, тя искала да напуска и той щял да напусне. Чудесно, той безработен, с две деца, а аз по-майчинство. Че ме пита кога най-рано мога да пусна бебка на ясла, ако напусне да ги издържам. Бебка е на 20 дни, без коментар. Да не говоря, че укри 1000лв от майка си за избора на екип, и ако тя не се беше обадила да ме пита дали ще стигнат, нямаше и да разбера.
Единственото което го стрестна е факта, че най-добрата ни приятелка и сестра ми вече знаят. Когато ме нарече параноидно-истерична ревнива кучка, го попитах и те двете ли са такива, че също не намират тези отношения за нормални.
 
Виж целия пост
# 351
CX2, просто останах без думи... твоят чупи рекордите по наглост!! Дано имаш подкрепа от близки да си гледаш на първо място себе си и здравето си, на второ децата си, а на последно завинаги да поставиш тъй наречения си мъж...то бива наглост, бива, ама...

Пък и ще ти обяснява тя колко се била разстроила  Shocked и как се интересувала за бебето ви  Shocked лелеееее
Виж целия пост
# 352
Много сили,СХ2!Другото мисля,че сама знаеш на къде върви...Пази се,имаш 2 деца които чакат на теб!
Виж целия пост
# 353
Мислех, че нищо не може да ме изненада...  Shocked
Виж целия пост
# 354
Така, че миличка не си сама. Боли ме, срам ме, обидена, озлобена съм, понякога се моля наистина да съм луда параноична кучка и това да е само в главата ми. Иска ми се да му повярвам и да се направя, че няма нищо.
Но знаеш ли, всяка нощ когато вече не боли, защото всяка нощ по време на бременността ме болеше си казвам ето с всеки изминал ден нещата се подобряват Благодарна съм, че съм жива и здрава, че имам две прекрасни деца и че ако трябва този човек да се махне от живота ми, ще трябва да го понеса.
Сега обаче искам да направя всичко възможно да си осигуря напълно възможен самостоятелен живот, с две деца няма да е никак лесно. На първо време по-доходна работа, по-малка квартира, някой близък да ми помага, шофьорска книжка и кола, макар и бричитайка. Съветвам те да си помислиш, найстина в чисто битов план как да живееш самостоятелно напълно. Макар че ти и сега го правиш. Дори да не се разделите, дори всичко да се оправи, дори тази бабет да потъне вдън земя, ти можеш ли да разчиташ на този човек. Възхищавам ти се за двете години, много си силна, аз се сринах за няколко месеца. Мисля, че нито тоя мухльо ТМ, нито тази фриволна бабет могат да те сломят. Сигурна съм, че ще откриеш най-правилното решение за твоето семейство, но никога не забравяй, че ти си важна, това е твоя живот и ти трябва също да си щастлива. Hug
Виж целия пост
# 355
Извинявай, ще питам нещо, може да не отговаряш ако решиш, ама ти още ли живееш с това влечуго?
Виж целия пост
# 356
 CX2 поздравявам те, че в ситуацията в която се намираш намери сили да дадеш кураж на жена с подобни на твоите проблеми.
Но знаеш ли, всяка нощ когато вече не боли, защото всяка нощ по време на бременността ме болеше си казвам ето с всеки изминал ден нещата се подобряват
От това съдя, че си на път да се излекуваш. Няма от какво да се срамуваш, срама е за него и изгората му. Не знам дали това девойче се чувства щастливо от факта, че то е поставено пред семейството, но на този свят всичко се връща и тепърва ще плащат с лихвите и двамата.
Нареди нещата откъм практичната част, имаш и помощ и .... колкото и грозно да звучи постигни в съда максималното за децата си без да мислиш за него.


Каква е тази обсесия на мъжете към кравите не мога да проумея, едната се дои и мучи, аз бях кравата с телето дето никой няма да иска да погледне  ooooh!
Виж целия пост
# 357



Каква е тази обсесия на мъжете към кравите не мога да проумея, едната се дои и мучи, аз бях кравата с телето дето никой няма да иска да погледне  ooooh!
Е как - както и ние със свинете.Но честно казано ми е обидно за прасетата,че ги сравняваме с такива същества като двете ''мъжлета''и твоя бивш...
Виж целия пост
# 358
CХ2, грозно, много грозно поведение на мъжа ти - срамът е за него! Не си се сринала, силна си, и ще мине време, бебето ще поотрасне и ще вземеш нещата в твои ръце! Ти също трябва да си щастлива, а и имаш деца, за които трябва да си пример! Кураж! Hug
Виж целия пост
# 359
Да още живея с него. Имам бебе на 20 дни и друго дете в предучилищна, дори шевовете не са зараснали напълно. Няма да ми е лесно да съм сама. Да звучи като оправдание, но в последните дни разбрах че понякога трябва прагматично и последователно да реша проблема.
Иска ми се да съм параноично луда, това да е пред или след родилна депресия, дори всички да ме обвинят, това да се случва само в главата ми. Но само ми се иска. В първите редове на авторката виждам същата надежда. Общо взето писах, защото всичко ми се видя познато.
Е де да бях крава, че и дойна, поне един проблем по-малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия