Искам да кажа_(115)_27.03-02.04

Благодаря за новата тема, Лиляна.
Обичам шегите, но не дебелашките и груби.

Преди няколко дни обяснявах на шестгодишната ми дъщеря какво е "хумор".
Мисля си, че трудно ме пързалят. Но човек никога не знае...

Определено си имам чувство за хумор.
За съжаление има хора, които много обичат да упражняват хумора си върху другите, а самите те не разбират и не приемат такъв, когато е насочен към тях.
Дебелашки шеги не обичам.

Чувството за хумор е велико нещо. Благословени са тези хора - дето блика хумор от тях леко,  естествено, като слънцето и въздуха. И щастливци са онези, които са им приятели и близки и върху които се излива тази благодат - чист, искрен и добронамерен хумор, който разсмива, развеселява и те кара целия ден да ходиш с усмивка.
В нашето семейство чувството за хумор е у дома си - всички го имаме и го ценим и обичаме, но най-големите майтапчии са майка ми и малкият син. Баба ми също беше много забавна и смешна жена, майка го е наследила от нея и предала нататък, а ние, следващите, сме взели кой по-малко, кой повече.
Малкият син е извор на остроумия, направо седим и чакаме какво ще "снесе". Като се събираме е много весело, защото всички се шегуват, но и всички носят майтап. Едно гадже на сина ми се беше учудило, че той й отказал среща , щото ще ходи на рожден на дядо си. Тя тогава го заподозряла, че я лъже, защото кой би предпочел дядо си пред гадже (така разсъждавала тя), но после, когато започна да идва на нашите празници, ми каза, че сега разбрала - "ама то било много забавно и весело". И много обичаше да идва след това.
Хуморът е един от най-добрите подаръци в живота ми. В стария блок, разказвала съм ви, се събирахме десетина семейства и повечето хора имаха много добро чувство за хумор, но двама от мъжете и три от жените бяха просто блестящи, извор на устроумия. Единственото семейство карикатуристи на Балканите в онези години бяха едните приятели - и досега си разказваме златни техни истории. Толкова смях изсмяхме тогава, по цели нощи се кикотехме и смеехме, до отказ на коремните мускули.
Един от приятелите на сина ми, много смешно и забавно момче, всяка дума му е хит, който после се разнася и повтаря, ми каза веднъж, че момичетата лъжат, че у мъжа най-много харесват чувството за хумор. Лъжа е, казва, аз цяла вечер ги разсмивам, а накрая те си тръгват с най-скучния тип. И наистина, до миналата година си нямаше момиче, той единствен от цялата банда и много го жалехме . А е голям симпатяга - верно, малко пълничък, но пък с много симпатично лице и изумителни теменужени очи. Сега обаче си има едно много хубаво и добро момиче и си отдъхнахме.

Дебелашки хумор не обичам, особено хумор от кръста надолу и мислех, че никой не го обича, но явно не съм права, щом ги има Комиците, Слави и други такива.

Ая, и майка ми се ожени на 1 април и изкараха 42 много хубави и весели години.

Добро утро!
Чувство за хумор имам даже в излишък.
Ние сме в серия, детето пак е болно, само сополи, но какви!!! Взехме секрет за бактерии, ще излезе в четвъртък. Обаче не сме спали нормално от няколко седмици, боли ме глава, гади ми се чак от недоспиване, а сега не мога да взема отпуск.

  Здравейте и от мен в новата тема!

Днес  ми е първи ден в офиса след една седмица отпуска и резултата е 375 мейла, забиващ компютър и много колеги, които искат да им разказвам!  

Аз имам чувство за хумор, но не ползвам 1 април, за да го демонстрирам.

Добро утро!

Не харесвам просташките шеги на 1ви април.

Сутринта чистих лед от стъклата на колата, голям студ.

То май няма човек, който да обича дебелашкия хумор!
На 1 април може и да ме пързулне някой, но аз определено избягвам да си правя шеги.

Жалко, че 1-ви април се пада в събота, понеже в офиса падат големи майтапи. Някои са си баш дебелашки шеги от рода на червени дантелени прашки пъхнати в нечий мъжки джоб.  

Записвам се за темата  
Смятам,че имам чувство за хумор.Повече пъти е по-скоро ироничен може би и за това ми допада повече,когато шегите са в този стил.На първи април не правя шеги,зашото мисля,че е очаквано и ефектът се губи.

Имам проблем с чувството за хумор. В последните години всичко вземам на сериозно и ми е трудно да се шегувам. Иначе нямам нищо против шегичките на 1 април. Нека се шегуват хората, обаче да не е с мен

Благодаря за темата 

Три дена постоянна темепература, от снощи на антибиотик. Като гледам още два-три дена ще се мъчи детето. Не знам ден, ли нощ ли е, не бях вардила дете с температура от няколко години. Вярно е много гадно.
Да сме живи и здрави всички 

1 април не го тача. Чувство за хумор имам някакво - кога повече, кога по-малко. Забелязала съм, че зависи и от компанията 

Руми, да се оправя бързо детето. Много е гадно като са болни.

Аз мисля, че имам чувство за хумор, но понякога ми е малко по-остро. За първи април отдавна не сме правили нещо в офиса.

Благодаря за новата тема!

Руми, да оздравява бързо детето!

Смятам, че имам чувство за хумор, но отдавна (май още от ученическите години ) не отразявам по никакъв начин 1-ви април. Ден като всеки друг.

Успешна седмица на всички!

Обожавам шегите и хора с чувство за хумор, не мога да си представя да живея и един ден без смях На първи април като малка измислях какви ли не щуротии, сега вече не се хабя толкова.