Влюбвали ли сте се някога?:)

   Един път изпитах онази изпепеляваща любов, след която остава само пепел и много трудно човек се съвзема! Дори от време на време се сещам за този мъж, в който попаднах в тази любов и се измъчвам все още, макар че минаха доста години и този мъж не заслужава моята болка. Има моменти, в които си мисля, че съм го преодоляла напълно, но изведнъж чувам някаква песен, в която сме танцували и сме я слушали заедно, виждам място, на което сме били, и просто спомените ме връхлитат и пак раната ми се отваря.

Джени, а промени ли се след нея?

Никога не съм могла да стоя с мъж от прагматични подбуди. Възхищавам се на тези, които го умеят, но и малко ги съжалявам. Влюбвала съм се, обичала съм много и съм изживявала големи любовни романси. Имала съм прекрасни моменти заради това. И в някой момент съм яла много сол и съм преминавала през изключително неприятни последствия. Повечето огнени любови изгасват скоропостижно, но има и такива, които остават - колкото и да е невероятно.

Да, един-единствен път, по начина за който питаш. Била съм на годините на Жулиета, беше повече от романтично, прекрасно. Дадох и получих своето тогава. Минали са мнооооооооого години, но ако сега ми кажат, че след час имам среща с него, адреналинът ми ще удари тавана .

Никога след това не съм се влюбвала така, а вече съм на години , за да ми се случи нещо подобно. В интерес на истината нямам и нужда от подобни неща вече.

Да веднъж,не вярвах,че е възможно винаги съм мислила ,че това което е във филмите и песните е преекспониранo.Оказа се обаче,че всичко това и още толкова ме връхлетя без да го искам имах чувството че не е истина и накрая всичко свърши и ми донесе болка,която не мога с думи да опиша.Такава любов особено несподелена и недоизживяна променя човека,поне мен със сигурност.Мисля,че никой не е застрахован от това и няма възраст или пол.Прекрасно е като чета историите на някои,за които тази истинската любов е успяла да издържи теста на времето.Пожелавам на всички такова щастие

На мен около 3 пъти се е случвало така, единия път особено много...

Може би е до натура, тип чувствителност, емоционалност ... Познавам хора, които сякаш не могат така да се влюбят и така да горят, познавам и други, които винаги, всеки път така се влюбват...
И не, не ти е скучна темата, напротив. 

Да, влюбвала съм се. Много диво, и не само веднъж. Но при мен мозъка винаги е имал участие там, и за това съм си позволила да го изживея само веднъж. Всички тъпотии, като разговори по цяла нощ по телефона, зяпане влюбено и други подобни, минаха тогава. Продължи по-дълго от очакваното, трябва да призная. Останалите пъти нямаше смисъл (заради неподходящ обект на влюбването, най-често).

О да, веднъж когато бях на 13 в най-готиното 14 годишно момче на земята (е сега вече след сина ми де). Седях и виждах него пред очите си и при това съвсем истински, някакво нереално усещане. Естествено платонически и несподелено беше всичко. Седмица преди 16-ми рожден ден реших да действам, обадих му се по телефона и си определихме среща. Беше много приятен събеседник, аз му споделих чувствата си, изпрати ме до вкъщи и каза че ще се обади скоро. Не се обади.... След три години аз станах студентка, а него го взеха войник. Не мога да си спомня как съм се сдобила с адреса му, но му писах писмо. Колко щастлива бях, когато получих отговора му.... съчинявах моя два дни и две нощи и той отново не отговори. После разбрах, че тогава се е разболял от психическо заболяване по това време и са го уволнили предсрочно от казармата. Минаха още три години, следвах и имах сериозно гадже, когато в един слънчев ден се позвъни на врата и беше той. Само дето вкъщи имаше още три момчета-колеги, едното сериозното ми гадже.  Той ми се обясни в любов и си определихме среща на другия ден. Бях доста смутена, защото гаджето си беше наистина сериозно (съпругът и бащата на детето ми в последствие), но отидох на срещата. Той пак не дойде.....После животът се завъртя и за последно го видях, когато бях на 35. Бяхме работили до късно в офиса и с още две колежки си поръчахме такси. Той беше шофьорът, стана му супер неудобно и се направи, че не ме познава. Аз уважих това и просто си седях  на задната седалка и го гледах така както когато бях на 13. След още 4 години разбрах, че се е самоубил.....
И все пак влюбването, за мен, е нещо различно от тази истинска любов, за която питаш. Тя е съвсем друго нещо, има я, но не на всички им е писано да я изпитат. И благодаря за темата, беше ми приятно да си спомня.

Да влюбвала съм се и е било красиво и взаимно и плод на тази любов е едно дете
сега съм влюбена, но е коренно различно, няма пеперудите, няма ги нежните думи и онова- "Обичам те", което всяка жена иска да чува по-често
но и съм в начало на връзка,така че дай Боже да обичам поне още веднъж и да бъда обичана
прекрасно е

Много приятна тема. Замислих се обаче, дали и мъжете се влюбват толкова красиво и романтично както жените. Мисля, че те са по-студени и мисля, че във всяка една от връзките си съм давала повече любов откалката съм получавала.

Разбира се, че и те се влюбват!

Забележете тенденцията в тази тема, при която тези луди любови нямат хепиенд или пък са почти несподелени и ми кажете не е е ли именно неизживяното, това което ги кара да изглеждат толкова големи и силни? Особено през перспективата на времето...

Аз си я изживях - с всичките върхове и до дъното точно.
Сигурно за това ми е толкова силно всичко.

Да.
Някои даже много повече от жените /поне от една голяма част от тях/. Прагматичните подбуди да бъдат с някой при тях са по-рядко и понякога са способни на много по-дълбоки чувства...

Ооо... Изпитвала съм всичко това и мога смело да кажа, че и до ден днешен след 9 години още не съм го забравила. Тогава бях на 16 години, а понякога се чувстван така сякаш беше вчера. Любовта беше несподелена, но ме обземаше цялата, та чак коренно ме промени. След 8 години бях решила, че вече съм го забравила, докато 1 път не се засякохме.
Надявам се някой ден да изпитам това чувство, но с друг, подходящ човек.