Здравейте бъдещи майки!
Целта на темата ми е да ви уведомя за ситуацията, в която попаднах, за да не ви се случва и на вас. Всеки си има мнение по темата, както и аз, като всеки е свободен да се съгласява или не, а аз се чувствам длъжна да уведомя.
Всичко започна с реализирането на мечтата ми да бъда майка. Тази мечта не е спонтанна, нито решението ми беше недообмислено. От години искам да направя първата стъпка и накрая взех трезвото съзнателно решение.
Записах си час за преглед при д-р Савова след 1 месец чакане. В деня на прегледа споделих копнежите си и си записах отново час. Вторият преглед беше същият като първия. На третия път, при въпрос от моя страна защо всеки път правим едно и също, последва обяснението, че проследяваме какъв е организма ми. На четвъртия преглед ми беше назначена лаборатория за TSH, като трябваше да се явя на 3-я ден от началото на цикъла. Нека направя няколко вметки:
1. След 2-я час до последния (от общо 9 прегледа за цяла година) трябваше да чакам от 9:00 до 18:00 часа, при положение, че имах в 6 от случаите записан час. Останалите 3 пъти трябваше да се явя в определен ден, за който съответно часове нямаше.
2. За тези от вас, които не са минавали през това лабораторно изследване, както и за тези, които са, искам да подчертая, че TSH НЕ СЕ ИЗСЛЕДВА НИКОГА по време на цикъл.
3. И сега последствието от 2 - оказа се, че нивата ми били нормални, но не и за "бременеене". Трябваше в продължение на 3 месеца да пия хапчета за регулиране на хормоните, което се оказа безсмислено.
4. За всеки преглед с ултразвук, от които прегледи тотално нямаше смисъл след консултация с 3-ма професионалисти в областта, ми беше взимана сумата от 73 лева.
И така в продължение на година чакане пред кабинета по цял ден, жените минаваха на конвейр, плащаха си луди пари и им се правеха ненужни прегледи. Тук можете и да не се съгласите за останалите, но все пак не сте си пили кафето, чакайки за ред, нали?
Дотук - голяма работа. Сега следва историята, заради която загубих цяла година.
След 9-я преглед най-накрая ме пратиха на цветна снимка за проходимост на маточните тръби при д-р Росен Билчев (цитирам името, което искам да забравя, по спомен). В началото на снимката почувствах ужасно силна болка, от която припаднах. След като се съвзех, доктора започна да ми се кара, че съм била лабилна, че съм му опропастила прегледа, че трябвало да му кажа, че съм алергична към йод и какво ли още не. Да вметна - аз алергии нямам никакви, камо ли към йод. Каза ми да си ходя при лекарката да ми разчете снкмката. При въпрос "каква снимка, при положение, че изследването е прекратено още в началото", отговора беше, че всичко зависи от лекаря. Месец по-късно (поради липса на свободни часове и с цел да не нахалствам), Савова ме гледаше с разочарование, питайки ме "ма как можа да припаднеш, чак пък толкова да е боляло...". Погледна снимката и заключението беше "дясна тръба - напълно запушена, лява тръба - частично запушена". Тълкуванието: "няма как да кмаш деца, може би ще стане с ин-витро". И ме пратиха да си попълвам декларациите за съгласие и т.н. Сега е ред за още вметки:
1. Тази жена избухна като я попитах дали това не се лекува с двуокис под налягане, с лапароскопия... Точните й думи бяха "Ти кво си мислиш, духват ти малко въздух и то така става? Не може тва да се излекува! Или ин-витро, или си оставаш с пръст в уста"
2. По повод на горното - не смятам за нужно дори да го коментирам. Ще оставя на вас всякакви размисли и страсти, а ако имате нужда от информация по въпроса, вярвам, че знаете как да я намерите.
3. Ако някой знае каква е разликата между ин-витро и вътрематочна инсеминация, би си дал сметка и дали има прилика. Тъпченето с хормони, клизмите, идването под час в продължение на дни, ежедневно, извличането на яйцеклетки и всичко останали процедури спрямо инсеминацията... без коментар.
4. При въпрос към Савова "не смятате ли, че ме лишавате от правото да опитам да се излекувам преди да преминем към ин-витро", отговорът беше "Ма какво право? За какво право ми говорите?". Позволявам си коментар извън фактите до момента. Тази жена, която е дала клетва, чиято мисия е да създава живот, просто го потъпква най-безобразно, отнемайки надеждите на една бъдеща майка спрямо най-съкровеното за нея. Не стига това, но я изкарва некадърна и недъгава. Трудно ми е да не продължа да изразявам вълнението си по темата, но за да избегна сравнението ми с тази "лекарка", ще замълча.
След близо една година и малко, след толкова пари, тъпкане с лекарства и надежда, разбрах, че това не е жената, лекарката, твореца, който би вървял ръка за ръка с мен към моята мечта и нейната мисия.
Една година по-късно, за по-малко от 3 месеца в друга болница, установих, че и двете ми тръби са отпушени, че съм здрава и съм горда да бъда майка.
Другият път преди да идете на преглед знайте, че имате право на всички отговори, че чакането не винаги си заслужава и че всички трябва да знаем истината и да я търсим на всяка цена и най-важното - да се борим за мечтите и копнежите си.
Виж целия пост
Целта на темата ми е да ви уведомя за ситуацията, в която попаднах, за да не ви се случва и на вас. Всеки си има мнение по темата, както и аз, като всеки е свободен да се съгласява или не, а аз се чувствам длъжна да уведомя.
Всичко започна с реализирането на мечтата ми да бъда майка. Тази мечта не е спонтанна, нито решението ми беше недообмислено. От години искам да направя първата стъпка и накрая взех трезвото съзнателно решение.
Записах си час за преглед при д-р Савова след 1 месец чакане. В деня на прегледа споделих копнежите си и си записах отново час. Вторият преглед беше същият като първия. На третия път, при въпрос от моя страна защо всеки път правим едно и също, последва обяснението, че проследяваме какъв е организма ми. На четвъртия преглед ми беше назначена лаборатория за TSH, като трябваше да се явя на 3-я ден от началото на цикъла. Нека направя няколко вметки:
1. След 2-я час до последния (от общо 9 прегледа за цяла година) трябваше да чакам от 9:00 до 18:00 часа, при положение, че имах в 6 от случаите записан час. Останалите 3 пъти трябваше да се явя в определен ден, за който съответно часове нямаше.
2. За тези от вас, които не са минавали през това лабораторно изследване, както и за тези, които са, искам да подчертая, че TSH НЕ СЕ ИЗСЛЕДВА НИКОГА по време на цикъл.
3. И сега последствието от 2 - оказа се, че нивата ми били нормални, но не и за "бременеене". Трябваше в продължение на 3 месеца да пия хапчета за регулиране на хормоните, което се оказа безсмислено.
4. За всеки преглед с ултразвук, от които прегледи тотално нямаше смисъл след консултация с 3-ма професионалисти в областта, ми беше взимана сумата от 73 лева.
И така в продължение на година чакане пред кабинета по цял ден, жените минаваха на конвейр, плащаха си луди пари и им се правеха ненужни прегледи. Тук можете и да не се съгласите за останалите, но все пак не сте си пили кафето, чакайки за ред, нали?
Дотук - голяма работа. Сега следва историята, заради която загубих цяла година.
След 9-я преглед най-накрая ме пратиха на цветна снимка за проходимост на маточните тръби при д-р Росен Билчев (цитирам името, което искам да забравя, по спомен). В началото на снимката почувствах ужасно силна болка, от която припаднах. След като се съвзех, доктора започна да ми се кара, че съм била лабилна, че съм му опропастила прегледа, че трябвало да му кажа, че съм алергична към йод и какво ли още не. Да вметна - аз алергии нямам никакви, камо ли към йод. Каза ми да си ходя при лекарката да ми разчете снкмката. При въпрос "каква снимка, при положение, че изследването е прекратено още в началото", отговора беше, че всичко зависи от лекаря. Месец по-късно (поради липса на свободни часове и с цел да не нахалствам), Савова ме гледаше с разочарование, питайки ме "ма как можа да припаднеш, чак пък толкова да е боляло...". Погледна снимката и заключението беше "дясна тръба - напълно запушена, лява тръба - частично запушена". Тълкуванието: "няма как да кмаш деца, може би ще стане с ин-витро". И ме пратиха да си попълвам декларациите за съгласие и т.н. Сега е ред за още вметки:
1. Тази жена избухна като я попитах дали това не се лекува с двуокис под налягане, с лапароскопия... Точните й думи бяха "Ти кво си мислиш, духват ти малко въздух и то така става? Не може тва да се излекува! Или ин-витро, или си оставаш с пръст в уста"
2. По повод на горното - не смятам за нужно дори да го коментирам. Ще оставя на вас всякакви размисли и страсти, а ако имате нужда от информация по въпроса, вярвам, че знаете как да я намерите.
3. Ако някой знае каква е разликата между ин-витро и вътрематочна инсеминация, би си дал сметка и дали има прилика. Тъпченето с хормони, клизмите, идването под час в продължение на дни, ежедневно, извличането на яйцеклетки и всичко останали процедури спрямо инсеминацията... без коментар.
4. При въпрос към Савова "не смятате ли, че ме лишавате от правото да опитам да се излекувам преди да преминем към ин-витро", отговорът беше "Ма какво право? За какво право ми говорите?". Позволявам си коментар извън фактите до момента. Тази жена, която е дала клетва, чиято мисия е да създава живот, просто го потъпква най-безобразно, отнемайки надеждите на една бъдеща майка спрямо най-съкровеното за нея. Не стига това, но я изкарва некадърна и недъгава. Трудно ми е да не продължа да изразявам вълнението си по темата, но за да избегна сравнението ми с тази "лекарка", ще замълча.
След близо една година и малко, след толкова пари, тъпкане с лекарства и надежда, разбрах, че това не е жената, лекарката, твореца, който би вървял ръка за ръка с мен към моята мечта и нейната мисия.
Една година по-късно, за по-малко от 3 месеца в друга болница, установих, че и двете ми тръби са отпушени, че съм здрава и съм горда да бъда майка.
Другият път преди да идете на преглед знайте, че имате право на всички отговори, че чакането не винаги си заслужава и че всички трябва да знаем истината и да я търсим на всяка цена и най-важното - да се борим за мечтите и копнежите си.
