, ама ей, мноууу съм загубена.

Всичко му е в ред, за разлика от на майка му.
Цяла вечер ми обяснява как ще стане циркв артист. Ама много по-добре е, отклкото да мечтае да се вози на боклукчийската кофа 
Баткото признаваше, защото от раждането до около третия месец тук с мен имаше постоянно баба. Той свикна на по-разширен семейно присъствие и се даваше на всички
Сега сме преобладаващо сами и беб ми е все в ръцете.

Най-много се кефи и хили, обаче когато издавам пръцкащи звуци с уста! Няма такова хилене! 

,а то имало и други бебчета.Реве дори у баща си ако ме види или ми чуе гласа и протяга ръчички да я гушкам.Ама и мама е човек и домакиня и трябва да свърша нещо без да ми е в ръцете.Онзи ден пусках прахосмукачка докато я държа,че изпадаше в истерия.После ме боляха и ръцете и кръста,а колко още носене ни чака докато проходи...

Майтапа на страна, но имам желание да правя повече домашни пюрета, но понякога наистина не ми стига времето.Малкия въобще не ме оставя дори и един картоф да обеля, реве и от пасатора даже ...Препоръчани теми