С какво ви дразнят свекървите- 79

Аз съвсем честно недоумявам кое му е различното, не се заяждам. От 11 години насам имам и син, и дъщеря, а все за едни и същи неща им загрявам вратовете.

И според мен няма разлика при възпитанието. Не че това е по темата.

Баш си е по темата. Мамините Златни са три вида- зле възпитани от майка си, добре възпитани от баба си и отлично самовъзпитани.

Според мен има самовъзпитани. Или поне такива, на които от малки им стиска да отстояват мнението си, ако то се различава от това на родители. Все взимаш нещо, като попаднеш в среда различна от семейството и видиш различен пример. А колкото повече порастваш, толкова по-различни примери виждаш. За мен самовъзпитаните са тези, които са отстояли различния си избор пред родители с времето. А тези които сляпо следват набитото им в главата без изобщо да го подлагат на съмнение и за това, че е по-лесно друг да мисли вместо тях, са просто слаби характери или самостоятелното мислене и мнение изобщо не им се отдава.
И от двата пола

Ааааа, тц, не съм съгласна, има и 4-ти вид. ММ е добре възпитан от свекърва ми    (добре че свекърът ми не е взимал участие)

До пубертета само. 

Откакто големият излезе от пубертета и надвиши 190 см, една табуретка оправя нещата. Само се покатервам на табуретката и врясвам:"Ела да ти загрея врата!" А Муньовецът непочтително заявява:"Само кажи кога да викам, че боли.'

Абе, не вярвам, че със сина си говорите за гримове, лакове и обувки с токчета, докато с дъщерята – за смяната на гумите и маслото на колата. Макар че... защо не? Днес младите хора, ако искат да преуспеят в живота, трябва да са нежни кифли с гаечен ключ в задния джоб. 
Шегувам се. Но ти самата си споменавала многократно, че дъщеря ти обича да кифлее. Едва ли щеше да си много щастлива, ако синът ти беше кифлата на семейството, нали? И най-вероятно щеше да пускаш тревожни теми от рода на "Как да науча сина си да се държи като истински мъж, а не като лигаво момиче". 
Ами, колкото и да се опитваме да изравним половете, да не кажа да ги унищожим, има все още неща, които отличават мъжете от жените, слава богу. Ако не се сещате кои са те, помислете защо не се женим за най-добрата си приятелка, ами за някакъв си там мъж. Дали няма нещо съществено, което да ги различава, освен първичните и вторичните полови белези, разбира се? Защото в един момент се оказва, че сексът е хубаво нещо, ама само той не стига, за да живееш добре с човека до теб.
И ето че се връщаме пак на темата. Когато няма мъж на място в къщата, вината е на свекървата. И защо? Защото не го е възпитала. (Бащата, естествено, отново е невинен.)

Как'Сийка, за срам на семейството, преди да стане програмист, синът ми беше модел на Визаж. Единствената ми утеха е, че все още моите вежди са по-добре оскубани от неговата единствена веджда, с която го докарва ала Росен Петров и че все още не е посегнал на колекцията лакове на сестра си.

Сега, сериозно, аз лаковете и смяната на маслото на колата не ги броя за възпитание. Имах предвид морални ценности и бла, бла, бла.

Стига бе! И аз имам големи мъжкараци, ама до там от години не се е стигало  Благодарение на баща им,който овреме ми дръпна юздите и ми обясни, че това са момчета, не момичета и отношението трябва да е малко по-друго.

Момчето трябва да го научиш, че в един момент ще се появи една прекрасна принцеса, а любимата му мама ще се превърне в зла вещица.

Майтапя се, птиче. Негова Светлост вече 4 години живее отделно и няма как да го докопам вече за загрявка на врата. А ми се искааааа...

Трещи, за какво превръщане на любимата мама говориш? Я ми виж аватара. Накъде повече?

И моят, големият от 5 живее сам, на хиляди километри. Какво да се прави, по-добре да свикват сами да се оправят, че какви случаи има ...

Искат, не искат, свикват да се оправят сами, като влезе в действие максимата "Научил се поп на пържен боб. Свършил се боб, отучил се поп."

Мне. В духа на разискванията от последните страници бих казала, че се налага друго виждане за възпитанието на момчето - да е спокойно, че каквото и да стане със семейството му, обществото ще сочи и плюе жена му, тя да му бере грижата. Той може да си гради живота, както му хареса, без значение има ли деца, няма ли. Момичето пък трябва да свиква да бъде сочено и плювано за всичко, без значение по негова вина или не.
Та във връзка с това, Абсурт, моята истина пък е, че ако същото това жигосване, което е отправено към жените, беше насочено, при това със същата сила, и към мъжете, вероятно нямаше да има толкова зарязани бременни жени или самотни майки. За да сочиш и съдиш жената, трябва тя сама да си е направила детето, а това все още не е възможно засега. Та, чуденката ми е, защо при положение, че едно дете се прави от  двама, за отрицателните събития в семейството вина трябва да носи само жената и само тя да мисли за детето. И защо пак тя трябва да търпи и насилие, и унижения от мунчото в много случаи, иначе пак тя ще бъде виновната, сочената и единствената длъжна да мисли за децата. В тоя ред на мисли се сетих за познато семейство, където мъжът е ревнив пияница, непоносим отвсякъде. Та като казала жена му, че ще се развежда с него, реакцията му била: "Ми убуу, ама детето ще си остане при теб, щото кравите с телета никой не ги ще и всички ги презират". Дали ако обществото беше упражнявало контрола, който упражнява върху жените за всичко, и по отношение на мъжете, щеше да има мъже, които да си позволяват подобно нещо? Това, че жената износва и ражда детето, не означава, че само и единствено тя е отговорна и за него, и за семейството пред обществото, докато мъжът се смята за свободен да си живее, както му харесва.