С какво ви дразнят свекървите- 79

И в нас е така. Заедно решихме да имаме дете, то е наше, не мое, и грижите за него са наши. Няма нещо, което да бъде задача основно за единия.

С риск да ме оплюете дружно ще кажа, че аз пък ако се разделя с половинът по някаква причина, ще направя всичко възможно детето да си е при мен. Не че примерно няма да му давам да го вижда или да изкарват някакво време заедно, но не бих се съгласила доброволно да му я давам примерно две на две седмици. Толкова си обичам дъщерята, че не мога да си представя да я отстъпя доброволно. Сигурно разсъждавам смахнато, неправилно и егоистично, но на пръв поглед така ги усещам нещата. Оф, дано не стигаме дотам де.

Тук като цяло, поемат повече отговорност бащите, но имам двама приятели, разведени, които мрънкат за издръжката, солидна е, но не отчитат, че гледат децата по няколко дена на месец.

Баща и не я ли обича? По-малко от теб ли я обича?

На наши съседи зет им с две деца на по  14 и 17 години замина за Англия да изкарва пари защото децата са големи и  трябват повече пари
И   ..... се върнА с булка след  две години  .Това значи ли че жена му дето е живяла почти 20 г. с него е неморлана.
Само че явно и той и бившата му вече жена са възпитани по този начин ,че децата са си отговорност на майката. Та човека си се кротна с новата жена необезпокояван, а майката и децата да се оправят
Децата са големи вече- работят ,но майката се принуди да бачка на две места за да може да ги изучи
Интересно ми е обаче дали щеше да е така и дали "младоженеца" щеше да си живее живота ако тези деца бяха при него/ за по две седмици месечно и дали новата му булка щеше да търпи
Ама тогава сигурно щяха да обвинят майката че си оставя децата при мащехата

Обича я. Много се обичат и двамата. Ама все си мисля, че аз я обичам повече. Нямам основание за това си мнение, но - пак с риск да ме оплюете - и аз като Абсурд смятам, че майката е малко по-специален родител от бащата. Или просто разсъждавам егоистично и си казвам, че няма как някой да я обича повече от мен.  Вероятно съм егоист, знам ли. А с останалите неща на Абсурд не съм съгласна, да си кажа. Само за това. И то от скоро, откак имам дете. Преди да имам сигурно щях да се смея с глас на такива гледни точки като моята сегашна и да отпиша авторите им като откачалки.

Иначе хич не съм съгласна, че по презумпция децата са отговорност на майката. Отговорността е поравно. Просто конкретно в моя случай, аз бих я поела веднага и безусловно изцяло. Както казах - не е плод на логична мисъл това мое мнение, а на вътрешно усещане.

Янтре, читав баща е мъжа ти, затова така говориш. Моят бивш колкото пъти се завърти покрай сина ни и прекара повече време с него, толкова пъти прави бели и го съсипва детето психически за седмици напред. Не умишлено, не нарочно, просто той си е такъв човек. Той затова е и бивш.
Та мерси, точно никога няма да му го дам за половината време.

С всичко съм съгласна, само че колкото и голяма да е вината на мъжа, винаги го отнася жената!

Вина= отговорност за нанесена щета.

Мъжът тази отговорност не я поема и му дреме- най- много да се размине с присъждане на издръжка, ако го прилъжеш да признае детето.

Отговорността си я поема жената, та и грижата за детето.

Надявам се, най- после да стане ясно какво пиша, защото по- просто не мога да го обясня.

Такава е действителността, а и до утре да рипате, че не е правилно, все тая- главно от нас зависи да не изтеглим късата клечка.

А защо толкова ти пука за "общественото мнение".

Да, мъжът ми е един от най-свестните, сериозни и отговорни мъже, които познавам. Страхотен мъж е. Аз съм по-бутниколиба човек (изразът е от баба ми към мен).

На мен конкретно не ми пука, Трещи. Така съм научена в семейството си, така уча и децата си. Просто ми е мъчно за жени, които изпадат в кофти ситуации поради една или друга причина и все те са криви. Докато другия виновник изобщо не се приема за виновник, че и се счита за нормално такова отношение като описаното от мен. ОТвратително е, особено като се случва на твои приятелки или роднини. И е неприемливо в днешно време да се смята, че всичко е по вина и на гърба на жената.

Абсурт, ако не дай, Боже, се случи раздяла в семейството на дъщеря ти, какво ще й кажеш? Ти си си виновна, че не си гледала? Сега ти ще се грижиш за детето, защото твоята отговорност е по-голяма? А бившият ти може да си живее като Симеончо, то така е прието.

Значи, ако говориш за присъждане на децата след развода, в Б-я все по-често децата се присъждат на бащите. В много европ. държави тези случаи са много повече, вкл. и "споделеното родителство". Ето Даун казва, че при тях, отговорността се пада основно на бащите.

Хай, аз те разбирам, но подобно нещо може да си мисли и мъжът ти. Аз умирам от мъка, когато детето ми не е с мен, но не мога да го лиша от баща му. Предполагам, че и баща му се чувства гадно, когато не е с него. Иначе, чисто егоистично и аз бих предпочела варианта да е само с мен.

Глупости, ама на търкалета!

То, бива да не искаш да вникнеш в написаното, ама колко поста ти минаха пред очите и как не ти стана неудобно, да не искаш да зацепиш?
Ако на дъщеря ми се беше случило, знаеш ли колко щеше да ѝ помогне, че ще роня сълзи, колко неправилно е устроен света, че жената си плаща за грешките, за прекаленото доверяване и за безхаберието?
Колко щастлива щеше да се почувства, как щеше да ѝ олекне, че съм заклеймила боклука, който я е изоставил?

Никъде не съм твърдяла, че отговорността за отглеждането на децата е само на жената.

Прочети, дявол да го вземе, не може да си толкова несхващаща!

Отговорността на жената е за самата нея, защото тя е тази, която решава кой да я забремени и от кого да роди, от кого- не. И за детето, ако забременителят се окаже боклук.

И ако това не съм успяла да внуша на дъщеря ми, за да я предпазя, доколкото е възможно, от лекомислено и разкрепостено скачане в леглото на този и онзи, или от заживяване на семейни начала след 3 срещи, че и забременяване на юнашко доверие, значи не съм си свършила работата като родител.

И последно- каквото и да искаме, жените, като отговорност от мъжете, няма начин да им го вменим, ако ще и полицай до всеки да сложим, освен ако не измислим начин те да забременяват и раждат.

За мен, жена която не иска да приеме фактите, а тича да се приравнява с мъжете, просто не обича себе си.

La Sombra, шапка ти свалям за постовете, по-добре не бих могла да го кажа.

Вярно е, че жената все го отнася, но това не значи, че това е ок. И ето тук идва връзката с общественото мнение, Трещерица. Ако има обществена нетолерантност към подобни прояви на мъжете, няма да е все жената изтеглила късата клечка. Учудвам се, че точно на теб трябва да ти го обясня.

Страшното е, че масово все още хората и най-вече жените /което е още по-лошото/ са с разсъждения като на АбсурТ. Докато е така, лошо, Седларов, лошо.... Обективната реалност в момента може и да е такава, каквато тя я описва, но тя е такава, точно защото масово се повтаря тая мантра и не щем да мръднем и на йота от средните векове. Явно на доста жени им харесва това, също като арабките. Та не стига, че ядат хурката, ами и дъщерите си възпитават по същия начин. После защо имало толкова жертви на домшано насилие, самотни майки и прочее. Ами ще има, как няма да има, като възпитавате жертви.

Ако тръгна да се развеждам, мъжът ми сигурно ще се опита да ми вземе детето
Когато ни се бяха влошили отношенията и бяхме пред развод, доста пъти ми е казвал, че ако искам - вратата е натам, но детето остава при него. Разбира се, няма как да позволя да ми вземе детето, но и не бих ограничавала контактите му, ако се държи адекватно. Той е страхотен родител и в това отношение нямам почти никакви забележки към него. Мога да бъда спокойна, че ще се грижи за детето ни отговорно. И все пак..... знае ли човек накъде може да му избият бушоните. В една съседна тема се обсъжда късния пубертет на мъжете, не са малко случаите на изтрещели екземпляри изведнъж зарязали жена и деца и хукнали да гонят някоя фуста... Но разбира се, сигурно жените им са виновни за това де, как иначе....