Моля за съвет от жени по отношение на моята връзка

Сега като ми мина целия филм пред очите, от запознаването ни до раждането на детето (9 години), си давам сметка, че въобще не съм обърнала внимание, защото беше много добре прикрит зад профила на  беден и скромен, като се запознахме. С големи мечти да стане татко един ден. Романтичен, бих казала. Изсрастнал е без баща (баща му е починал, докато майка му е бременна с него). Той и сестра му (която също няма баща) са отгледани и възпитани от нейна милост - деспот свеки (зодия овен). На него му е промит мозъка - майка му го обвинява, че заради него сестра му е останала без баща. Тази несправедливост беше едно от нещата, заради което ми беше миличък.
От самото начало имахме недоразумение относно това къде ще живеем. Първо идеята която ми подхвърляше беше "всички заедно под един покрив", за да си "помагаме". Свекито в началото ме тачеше, докато не започнах да оставам със сина й у тях по-често. Един ден се беше ядосала на него и си го изкара на мен - изгони ме. Отвратих се, плаках и се ядосвах, поисках да го зарежа. Не желаех бъдеще с него. Плака ми и той, беше готов да се изнесе от тях заради мен, спря да говори с майка си, обърна й гръб. Аз не исках да разделям майка и син, и го убедих, да се сдобри с нея. Що ми е трябвало да се бъркам...  Свеки осъзна, че е допуснала голяма грешка, плюейки срещу мен, че остава без син... Смени стратегия - почна да му се мазни, да му прави подаръци, извини се на моя милост по Скайп (wtf!)... После той замина на командировка извън Бг и спечели пари, с които купиха общинското жилище, в което живееха на квартира. Покрай тази така мечтана покупка се обединиха пак майка и син. Сестрата не я броя, щото тя е отделен филм, достоен за Оскар. Та, след това моя започна да настоява, да си намеря работа при него, да сме живеели на семейни начала. Нямало да живеем у тях, ами на квартира. А, аз след като си взех дипломата от НБУ мислех да се връщам в Испания. Какво да правя в България, да си хабя потенциала? Предложихме да дойде той при нас в Испания. А той от самото начало ми заяви, че неговата работа и дума да не става да я прежали. На тази работа ще се пенсионира - фикс идея. Аз все си мислех, че причината е че не иска да се отделя от майка си. Та, не можахме да се разберем по тази тема "къде ще живеем". Компромиса се изискваше от мен. О, Боже! Тогава е трябвало да го надуша... И тогава... (явно за да ме спаси от сигурна гибел) "Господ реши да ми прати котка"! Котката се оказа бременна и роди пред входната ми врата. И това ако не е знак... Прибрах семейството вкъщи и трябваше да ги изхранвам. Моята първа самостоятелна отговорност в живота изискваше от мен да намеря доходи веднага. Отидох на интервю за сис админ, а те толкова ме харесаха, че ми предложиха по-подходяща позиция. Та, си намерих работа от нищото и останах да живея в България с моето котешко семейство. През това време моя си каза, че закъснява да става баща и почнаха предложенията за брак. Докато се чудя, дали искам да се омъжвам, човека взел решение, че без да ми казва, ще ми направи бебе. А, аз си мисля, че си правим обикновен секс както винаги (с пазене от негова страна). 9 месеца по-късно бебето е факт. Няколко месеца преди да се роди, инвестираме в имот, с помощта на моите родители.
И тогава всичко се променя. Мечтата му да си има дете е вече сбъдната и аз виждам пред себе си един друг човек. (Спирам до тук, че почва друг филм).