Добро утро, момичета!
Днес ми е емоционално... носталгично...
Преди една година, на този ден, към 12:00, започна моето дъъъълго раждане.
Чухме се с майка ми и за пореден път й споделих, че все още нямам никакви признаци.
С таткото сглобихме люлката и количката, а аз заредих спално бельо на леглото на бебка, и с това се приключи с дългото, но много приятно суетене, покрай подготовката, избирането и пазаренето, за малкото човече.
И точно когато легнах да си почивам, ме сряза корема.
Помислих си, че е поредното еднократно неразположение, но този път не спря.
Бодежите започнаха да се повтарят на определен период от време.
И така... ходене до болницата няколко пъти, проверка за разкритие,което напълно липсваше, болки, докато на 16.04 не ми казаха да изпратя таткото да ми вземе сака, а за мен повикаха линейка.
Колко се молих да пътувам в колата с мъжа ми. Така или иначе, зад нас щеше да има линейка и екип, които щяха да реагират, ако се наложи,но не ми позволиха. Та и в линейка се повозих, за първи път.
Надявам се и за последен.
В 3:00 посред нощ, вече бяхме настанени в болнична стая и се започна дългото чакане...
Светли великденски празници! Здраве и благополучие!
Виж целия пост
Днес ми е емоционално... носталгично...
Преди една година, на този ден, към 12:00, започна моето дъъъълго раждане.
Чухме се с майка ми и за пореден път й споделих, че все още нямам никакви признаци.
С таткото сглобихме люлката и количката, а аз заредих спално бельо на леглото на бебка, и с това се приключи с дългото, но много приятно суетене, покрай подготовката, избирането и пазаренето, за малкото човече.
И точно когато легнах да си почивам, ме сряза корема.
Помислих си, че е поредното еднократно неразположение, но този път не спря.
Бодежите започнаха да се повтарят на определен период от време.
И така... ходене до болницата няколко пъти, проверка за разкритие,което напълно липсваше, болки, докато на 16.04 не ми казаха да изпратя таткото да ми вземе сака, а за мен повикаха линейка.
Колко се молих да пътувам в колата с мъжа ми. Така или иначе, зад нас щеше да има линейка и екип, които щяха да реагират, ако се наложи,но не ми позволиха. Та и в линейка се повозих, за първи път.
Надявам се и за последен. В 3:00 посред нощ, вече бяхме настанени в болнична стая и се започна дългото чакане...
Светли великденски празници! Здраве и благополучие!
.
.Да ме пита човек за къде се разбързах,но поне приключих и съм доволна/че другата седмица свекито идва и ще има инспекция 
/.Днес от сутринта съм на тема козунаци. 
Вчера се събрахме с приятели много хубаво си изкарахме. Надявам се днес да ме огрее и едно кино,но ще видим. 
Утре отиваме при свекърите, братът на мъжа ми и бъдещата му жена си идват от Англия. Катеринка не ги помни, дано не плаче. 
. 
