Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

gabi888 разбира се, че има шанс🤗.Колкото и да е трудно, опитай се да не психясваш предварително. Малкото ми дете имаше проблеми с раждането си и го гледах под микроскоп. Толкова бях убедена, че е аутизъм вече към 1г. и4 м, че нямаше сила, която да ме убеди в противното. Едно ходене по консултации...докато не попаднах при точните специалисти, обследваха го и се оказа езиково разтройство. Състояние, при което симптомите са същите(някои) като аутистичните. Активна работа с логопед доведе до мнооого добри резултати. Но пък най- големия куриоз беше, че се оказа след това, че големия е в спектъра...Писала съм нашата одисея в темата доста пъти.
Така като чета твоето детенце прави много повече неща отколкото моето доскоро. Така, че ти пожелавам нещата при вас се развият по най- добрия начин!:cherry_blossom:

Габи, твърде малко е детенцето, за да се даде сигурна диагноза. Моята дъщеря я помъкнахме по лекари още от годинка и половина и всички отричаха да и има нещо. Едва като стана на 4 и половина се съгласиха, че е "много зле". Има ТЕЛК с 84%. Невролозите и психиатрите на този етап най-вероятно ще ви успокоят. Консултирайте се с логопед и детски психолог според мен. На нас първо логопед ни отвори очите. Тя каза: "Не мога да работя с нея на този етап, заведете я при психиатър да я упоят" и добави, че "детето е много зле".  Това са думи на опитен логопед, преподавател в университет, вече пенсиониран. После отидохме на психолог и тя ни каза, че имаме умерена задръжка в развитието. Едва тогава невролозите ни обърнаха внимание. Д-р Панова (мислех да не цитирам имена ама...) дори каза, че имаме ДЦП, но го била преодоляла. Не знам как това е възможно. Факт е, че детето ми има сериозно изоставане и в психическото и физическото развитие. Сега сме почти на 8. Не познава букви и цифри, не може да пише. Не може да се облече, да се храни и да отиде до тоалетна сама.
Все пак си мисля, че при вас всичко е ОК.

Като посочиш нещо с ръка и пръст гледа ли в посоката?

Моя син беше така. Поздравяваше всички, играеше си, с някои неща по нестандартен начин-бутилките особено, гумите на колите на опаки, въртеше се в кръг и т.н. Всичко се израства, като видите че прави така, разсейте го. на година и половина е много малък за някакви заключение. Та то е бебе. С много усилия при моето дете, книжки, шарени играчки, обяснения израснахме проблемите. Наистина казаха ми, че има черти на аутицма но са много леко засегнати. В момента е на 6, изключително умен, с насоки към математиката и всички не спират да го хвалят колко е напреднал интелектуално. Но пък направете консултация със специалист за ваше успокоение. По-добре да ви кажат, че му няма нищо, отколкото да се чудите винаги има ли му нещо.

Лошото е че след консултациите вчера не стана по-добре. Ходихме на невролог и психолог, като първия каза, че става въпрос най вероятно за аутизъм, а вторият ни каза, че детето евентуално ще се оправи стига да му направим всичко възможно като действия от страна на семейството. Досега си мислех, че няма средно положение-или имаш или нямаш тази диагноза, а сега ми разбирам, че трябва да направя всичко възможно детето да стане по общително. В крайна сметка започвам да си мисля, че хубавите приказки са единствено за да бъда успокоявана. Докторът каза, че за детето има надежда, имал и добри действия и че трябва целенасочена работа с детето.

Мами много моля за мнения за детска дентална клиника Усмивка в Пловдив....Тъй като тук зъболекарката не може да се справи с малкия,ни насочи към тази клиника...Моля за отзиви

Габи888
В тези неща няма черно и бяло. Нищо не е сигурно. Може да е всичко може да е нищо. Но трябва да се работи.  Да възможно е от лоша диагноза да излезе по -лека.  Но се влага много труд и ако детето има възможности нещата се подобряват. Всяка терапия подобрява състоянието. Просто при някои подобренията са глобални.  При други няма за съжаленое. Никой не може да ви каже в момента каква клечка сте изтеглили.

Габи, не са така нещата - изключително трудно е да се предвиди развитието на едно дете. За справка - моето дете има 2 пъти, поставяна диагноза ГРР от опитни детски психиатри, а към настоящия момент е с диагноза "разстройство в развитието на рецептивна и експресивна реч", просто защото разви добра социална комуникация и по-голяма част от аутистичните маркерите отпаднаха. Остават за покриване много дефицити, но все пак, по-тежката диагноза я няма. Така че, работете с детето, от полза ще бъде. И още нещо - не вярвайте на диагнози, поставяни от невролози, логопеди, психолози и т.н. - само детските психиатри, при това такива, които имат опит в тази област, могат да ви направят адекватна диагностика.

Габи888 направи една консултация с детски психиатър. Тези диагнози са многоцветни и с работа и всеобщи усилия може да имате много добър изход от нещата. Ако си от гр. София бих ти препоръчала д-р Маргарита Станкова /преподавател е в НБУ/ има и център към него мисля логопедичен. Много приятна жена направи ми добро впечатление, а и ние като ходихме при нея жената си беше счупила крака, но ни прие вкъщи и си говорихме около 2 часа /а не беше длъжна/ и ни обясни много просто и нагледно, какво представляват нещата.
Между другото тя ми каза още миналата година, че е важно на нашите деца да се дава селен, но аз тогава бях решила никакви хапчета и добавки да не давам, а в последствие от изследванията на детето се оказа, че то е точно с дефицит на селен.

може ли да попитам какво мислете за хомеопатичното лечение. Бяхме упътени към хомеопат, който твърди, че детето все още не е аутист и че ще го излекува чрез алтернативни методи, но ако изчакаме още щял да стане такъв.

На някои от децата хомеопатията помага да подобряване на концентрацията и понижаване на хиперактивността.

Може би трябва да попадне при точния човек, защото ние също ходихме на хомеопат и лошо ми става от цените, като се сетя. Първоначален преглед 60 лв., където и дава шишенца, които от къде мога да знам, че не са бистра водица. И на всеки 10 дни, като ходя за тези шишенца да давам по още 30-40 лв. ми се видя безсмислено.

Това което е казал хомеопатът е смешно.  Идва ми да го напиша с големи букви. Аутист не се става!  Концепцията за аутизма му бяга, с чиста съвест бих го нарекла шарлатан. Но сега ще има много такива около вас докато не отсеете зърното от плявата.

И аз мисля, че ако се попадне на точния човек, може да се опита и да има някакво лееко подобрение на симптомите, но като прочетох какво ви е казал този хомеопат, направо припадам. Дали и аз да не почна при него да се лекувам, че да не стана аутист? Съжалявам, че така се изразих, но въобще не е компетентно, това, което е казал.  

Здравейте,
бих искала да си сверя часовника и да чуя няколко мнения на други майки в същата/подобна ситуация, в която ние се намираме.

Накратко: детето ни беше диагностицирано с Аутизъм на 3 и половина. Беше невербален, агресивен, самовглъбен. Не правеше очен контакт, не се обръщаше на името си, не следеше посочено с пръст, нямаше никаква концепция за опасност, множество хранителни алергии, стереотипно поведение (ходене на пръсти, натискане на корем, редене в права линия, въртене на ръце пред лицето, въртене на колела), истерии, хапане, ръмжене, събуждане посред нощ и стоене до малките часове, памперс и изпускане в гащите, незабелязване на всички около него; 'рисуване' като единствено дращи прави линии; обожаваше да пипа и мачка мекото на лакътя и корема на мен и баща си; страшни проблеми с моториката - спъваше се в нищото и падаше постоянно

След много ходене по мъките сега е на почти 6 и сме на следното положение: говори на два езика гладко (живеем в чужбина, мъжът ми е американец), сега учи трети и превключва без проблем помежду им; обслужва се сам, пържи си яйца, режи си филии и пилешко, сипва си сок на себе си и братята си; грижи се за бебето и малкия си брат, облича се сам, помага и на тях, много е емпатичен, ако някой се разплаче - пита 'what's wrong? why are you sad? и го прегръща/целува; разпознава емоции и казва когато е уплашен, тъжен, ядосан; извежда кучето, слага й каишката (при бесен страх от животни преди), изхвърля боклука по собствена инициатива, помага с прибирането на покупките; чете и пише думи и изречения от до 4 думи (I like to swim, I like puppies, т.н.); хранителните алергии изчезнаха; разшири си менюто, интересува се от други деца на площадката, дели и отстъпва играчи; спи непробудно цяла нощ; реагира когато баща му излезе от къщи с 'bye' и 'i'll miss you'.; изпълнява сложни команди/инструкции (вземи това и го занеси в шкафа, отиде да ми донесеш еди-какво-си, върни това на мястото му, т.н.), спонтанно идва при мен и баща си, прегръща и ни целува и казва 'I love you mommy/daddy'), рисува човеци, кучета, слънца и къщи; спря да пипа меки неща и да 'мачка' с ръце; чете на английски, разпознава буките и числата до 100; задава въпроси като 'what's that? и 'why?' когато го накажем в time out за нещо; разпознава часовника; научи се да кара колело с помощни колелца и скутер; катери се постоянно по дървета и катерушки; обожава да помага в пазаруването, вече има концепция за пари и кое може и не може да си позволим. Ходи за кратко на детска градина с невротипични деца където на никоя учителка не й направи впечатление да е ' по-особен' или нещо друго.

Сега, знам, че ще прозвучи ужасно, но моят въпрос е: понеже всеки си има все пак характер и той си има своите особености. Все още предпочита да играе сам или с братята си. С някои деца се сдружава, но с повечето не. Понякога (да кажем към 3-4 пъти на седмица) има, така наречените, temper tantrums, породени от тръгване от площадката или отказ за лакомство/играчка/забележка. Минава му бързо и не бих казала, че са различни от истериите, които наблюдавам и у хорските деца. Но у мен винаги ще си остане съмнението - колко е резултат на характер/това, че е дете на такава възраст и колко е остатъчен аутистичен маркер...Обвинявам се за което, детето дръпна толкова напред, но му е останал някакъв бесен страх от лекари от мъкненето по всички светила в България и една друга Европейска страна. И до днес, като му взимат кръв, плаче със сълзи и се тресе в истерия и сестрите гледат многозначително. Не ме интересува кой какво мисли за детето ми, а доколко и какъв е прогресът и дали забелязвате нещо остатъчно, върху което трябва да поработим или аз трябва да се поуспокоя вече малко, както казва съпруга ми, и да спра с гледането под лупа (то коя ли майка може). Признавам си, че понякога го натискам, защото мисля и знам, че може и не приемам неговия отказ да свърши нещо, защото искам да се научи, че в този живот правим неща, които не искаме когато не искаме (примерно като трябва да седне да се занимава с писане - понякога иска, понякога не). Да кажем, че ми е трудно да тегля чертата, отвъд която не му помагам, а ставам досадна и изискваща. Спорд вас, нужно ли е да поотпусна малко юздите на този етап и да променя отношението си?

Благодаря за мненията ви.