Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

Катина, право куме  та в очи - много харесвам този твой стил. Докато  тука деликатно се правят реверанси е хубаво някой да каже че краля е гол.

Ние в тази група можем да си пишем всичко , но всеки родител сам взема решение и си носи последствията от тези решения. Както и никой не от нас( според мен ) не трябва да се доверява 100% на никой специалист , нито на нещо казано или прочетено. Всеки трябва да търси подкрепящо  мнение а освен това  да проявява  и творчество  продиктувано  на спецификата на конкретното дете. Ако нещо стане или не стане, ако има успех или няма е основно заради участието / неучастието на родител. Както каза нашата логопедка когато детето беше на пет - какво си увесила нос, пилците се броят на есен, резултатите се обобщават когато детето завършва училище , до тогава ви чака много работа. Аз и Катина сме направили каквото сме сметнали за необходимо .... и продължаваме да го правим. И аз и тя имаме резултати при все че децата ни са много различни. Всеки от нас си казва мнението , което е 100% подкрепено от опит а не защото сме чули/чели. Дали някой ще ни чуе и какво ще извлече от там - негова си работа.

Мен пък ме изумява твърдението,  че типичното аутистично репететивно поведение и обсесиите по разни теми се приравняват непременно с Обсесивно Компулсивното Разстройство! И наистина ли има специалисти, които го правят?!  И аз знаех, че положението в Бг не е добре, ама чак пък толкова?! Да бъда и аз право куме в очите, че явно се харесва!

Разбира се,  че аутистите могат да имат и ОКР като придружаващо състояние (както могат да ги съпътстват различни други разстройства), но това въобще не е задължително! ОКР не е равно на аутизъм! И ако някой специалист твърди подобно нещо, и аз ще бягам на километри от него!

И разбира се че всеки решава за своето си дете, реге; на кой специалист да се довери, доколко да се довери и какъв подход да предприеме. Кой твърди въобще нещо друго? Споделихте си опита, аз пък си споделих моя. Всички това правим.  Някои обаче влетяха с иронични и груби подмятания, пък вие го наричайте стил и ръкопляскайте.

Чека, би ли посочила кой, къде и кога е казал това, което те изумява.
Могат да се появят симптоми на ОКР като съпътствъщ симптом - да,  и не бива да се допускат да се развиват тези симптоми, а да се изкореняват!!! Тези симптоми не изчезват с възрастта, а се заменят с други. Ето какво ме изуми в твоят пост  "  Но това няма да стане с идеята за “изкореняване” на “неполезните” обсесии и като правим децата си несигурни, объркани и истерични. "
Това наистина ли ти го каза специалист?Защото ми звучи като подкрепяне на симптоми на обсесия!

Ето моето мнение: Когато детето ми беше обсебено от тв Планета се чувстваше сигурно само, като гледаше ТВ и не излизаше от дома, не правеше вътре в дома нищо, ако не е пуснат ТВ на този канал. Ако бях те прочела тогава и ти бях повярвала още да си гледа тв Планета. Е изкорених тази мания и почна да гледа детски анимации. Кодирах детските, мина на документални, кодирах и тях и сега си тегли филми от замунда и гледа всякакви филми. С разбиране!!!
Пускаше си клипчета на компютъра, спираше ги забързваше ги, смееше се истерично, изтрих плеъра! Играеше на игра на компютъра от която се смееше истерично и я играеше в транс, повредих файл от играта за да не тръгва. Пристрасти се към динозаври, скрих енциклопедиите с динозаври, пристрасти се към цифри и букви, скрих всичко с надписи у дома, дори стенните часовници и надписите на електроуредите..........и му се наложи да търси алтернативи и да види останалите неща! Работи много за истериите и овладяването на гнева и вече тези неща са миналото от поне 3 години. Твърдя, че в момента е кротък младеж. Дано мине леко през пубертета.

Ако бях подкрепила твърдението, че не бива да му нарушавам конфорта на обсесивната страст към ТВ Планета и слушане на Глория и Азис - още да се клати в транс пред телевизора гледайки го под ъгъл с присвиване на очите. И друго, да - беше несигурен, объркан и истеричен като кодирах каналите и спирах неистовото зомбиране пред телевизора, но това беше период през който премина. Крайната ми цел не е да е спокоен за момента - крайната ми цел е ясна - да се впише в обществото като останалите. Да прави, каквото правят останалите.

Катина, да сравнявате хиперлексия с гледане на ТВ планета е доста неуместно, според мен. Обсесията към цифри и букви развива умения за четене, броене и смятане, като тези умения могат да бъдат канализирани и чрез тях да се усъвършенстват други умения. За това говорят специалистите в чужбина. Доста омешихте нещата.

KittyCatty, като спрях гледането на ТВ планета( само на този канал) насочих вниманието му към тв предавания с говорене, диалог, комуникация...........крайната цел художествените филми. Тоест избегнах хиперлексията, но избегнах най - вече обсесивната страст към САМО един канал който го успокояваше, даваше му сигурност да си стои в капсулката на аутистичното си спокойствие. Извадих го от там постепенно, както вече обясних. Много обсесивни неща изчистих с помощ от терапевти, има причина да не се допускат пристрастявания при аутистите, ако искаме да излязат от спектъра.Не бъркам изобщо нещата, но явно не обяснявам разбираемо. Не е и моя работа - аз съм една обикновенна майка на един 15 год. син, който  имаше диагноза аутизъм. Просто споделям мнение. Съжалявам, че не се припокрива с друго мнение на други майки.  Трудно ни е на всички и би било добре да споделяме всякакъв опит, най вече от първо лице .
Желая успех на всички в борбата с диагнозата.

Катина, хиперлексията е медицинско състояние и няма нищо общо с обсесиите, по принцип. Хиперлексията е диагноза. Не винаги е разстройство от аутистичния спектър. Ето линк към по-обширна дефиниция на понятието https://blog.cognifit.com/hyperlexia/. Не бързайте да съдите по Вашето дете за състоянията на други деца. Очевидно Вашият случай не е такъв.

Катина, наистина ли детето ти вече не е с диагнозата? Официално ли е?

KittyCatty, благодаря ти за линка
Пиша тук от 2006 год. и съм първият човек, който повдигна тук темите за хиперлексията и за ОКР. Тогава нямаше никаква информация на бълг. език за двете диагнози. НИКАКВА! Но съм изчела доста, включително и този линк. Наясно съм - избегнала съм двете диагнози при детето си, защото бълг. терапевти ме предупредиха и научиха как да ги избегна. Мисля винаги два хода напред - да предвидя и да избегна и предодвратя и коригирам при нужда проблемите - научиха ме.
Mrs.Green - последната диагноза на детето ми е от 2013 и от три години е без диагноза - средностатистически тинейджър в 8 клас - учещ в елитна езикова гимназия, влязъл там по свое желание на първо класиране след взети матури. Средностатистически тийн, с доста от негативите на тази възраст, които се опитваме да преодоляваме.

Ще опитам пак да обясня. Реге и аз от години си говорим - пишем тук в темата и си се разбираме дет се вика от половин дума, защото имаме мнооооооооооого дълги години дискусии. Мислим сходно, като не засягаме един проблем, а мащабно - нещата за коригиране при децата ни са много и ние не изчистваме само един проблем, а чистим няколко накуп. Знаем си, че от това следва това, коригирайки това ще изчистим и това и някак си аз пак така си го пиша, но явно не е съвсем разбираемо за тези, които не са с нашият дълъг стаж в борбата.
Та от вманиачаването му към тв - той не вижда нищо друго около него. От вманиачаването му към цифри и букви се стигна до положение да гледа и търси само надписите и буквите на предметите около него. Логопедката скри в кабинета си всичко с надписи и цифри, махна стенният часовник и опита да работи с него с нещо друго от това, което той търсеше. Успя, обърна му внимание на дъската за рисуване и той нарисува кръг и черта..........различно от цифра и буква. Постепенно го накара и други неща да види в кабинета и да изговаря думи различни от четене на букви. Като махнах ТВ Планета го стресирах, изпадна в истерия, но постепенно се научи да вижда нещо друго в къщата - играчките, пумпалите, нещата за вгнездяване и о, чудо - видя и сестра си. Почна да гледа детски и започна да говори като анимационнен герой - лошо. Кодирах детските и постепенно спря да използва фрази от детските като средство за общуване. Вманиачи се по информационни каналикато дискавъри. Много лошо - по цял ден разказваше на ляво и дясно за змийте, за мечките и т.н. Говореше в съобщителни изречения и просто ни поднасяше информация, без диалог. Беше като обсебен от дискавъри. Не е чак ОКР, разбира се, но си е близо. , кодирах и тези канали и се наложи да гледа каквото има. Постепенно премина от сериали на стандартни художествени филми. Тоест лекувайки обсебващите му мании, аз подобрих комуникацията. Хиперлексията е коригирана по много начини, като и това коригиране на обсесиите е помогнало. Бях споделяла тук, че има фобия от кучета. Но, не го е страх, че ще го ухапе, а че ще го близне. Гнус го е, до маниакалност от целувка на куче. Години наред го бъзикахме, че така и момиче, ако го целуне ще го е гнус. Е стигна се. Миналият месец една мома от другият клас го преследваше да стават гаджета. Той се е дърпал, сърдел, че му праща тя съученици да го навиват, докато не го накара сестра му да спре да се дърпа и да гушне момичето. Ей гушнал я...........целунала го била момата, но  миришела на кофа за боклук. Ама му харесало, та ще търпял. Еми ще търпи, ако иска да има гадже. Иска! Но друга, таз миришела. Та, ако разсъждавах, че маниите им дават сигурност, ами ще избягваме кучета до живот, ще избягва и момичета до живот, защото видиш ли гнус го било..........ами преодоляват се тези неща! И кучета вече търпи, даже ги гали, даже го близват по ръката, не и по лицето де.

Катина, а дали Ви е минавало през ума, че може би просто е надраснал обсесиите в един момент т.е. дошло му е времето да го стори ? Като му премахвате една мания, той е захранвал друга и така се е получила цяла серия от фиксации, докато накрая сам е изчезнал интересът му към подобни неща или просто е намалял. Щом сте чели много за хиперлексията, значи знаете, че тя, най-общо, се проявява в 3 типа деца, като единият тип са т.нар. нервнотипични деца - без особености в развитието, с изключение на мания към цифри и букви и леко залитане към аутистичния спектър. Този тип деца са просто надарени в определена област свързана с цифри и букви - някои впоследствие развиват гениални умения и печелят състезания по математика и правопис. Та...с други думи...дали пък не сте възпрепятствали по този начин някоя вродена дарба на сина си ? Разбира се, аз не споря с Вас по отношение на Вашето дете, защото Вие най-добре го познавате. Просто дискутираме.

Ами много неща са ми минавали през ума.И всичките тези неща са обсъдени  минимум с трима психолози, един психиатър, двама логопеди и всичките майки тук в тази тема. И понеже повечето майки тук се познаваме лично, познаваме си децата, те познават моето дете, знаят какво е аутизъм и могат да ми дадат адекватен отговор. Но най много съм вярвала на специалистите, които не само познават моето дете, но познават и много други деца с аутизъм и са ми споделяли наблюдения върху работещи и неработещи модели за справяне с конкретен проблем. И всичките тези неща, които казвам за моето дете са наистина потвърдени за моето дете, като почти винаги е добавяно - това е начина за справяне и за съжаление не всеки родител го разбира адекватно.
Това е тема за деца с аутизъм. Пиша за дете с аутизъм и е доста различно да пишеш за дете диагностицирано с диагнозата и за дете с елементи от диагнозата.  Сега ще отговоря на въпроса ти за гениалност и т.н.
Диагноза аутизъм се поставя с ясни критерии. Характерно при диагностиката е, че ако някое дете има рязък скок в скалата на оценяване, почти винаги има голям спад в друга област. Реално при аутистите, ако едно дете е гениален математик - то обикновенно е с трудности в комуникация или социализация или обща моторика или фина моторика . Едното за сметка на другото. Ако дете с аутизъм залитне вманиачено в дадена област някакси пропуска останалите области и при анализа на данните от диагностиката на диаграмата свети един огромен червен фар пред очите на диагностика и диагнозата е тежка. Затова се стремим тук при аутистите да не развиваме дадена област за да не изостават останалите. Ако няма никакво изоставане в дадена област, а само гениален интерес към карти или цифри или рисуване - ок - детето е супер талантливо и няма аутизъм. Но ако въпреки таланта си, детето не умее да каже на връстника си, тази играчка си е моя, и ще ти я дам, ако ми дадеш друга в замяна - значи детето има проблем. И понеже пак повтарям си говорим в аутистичната тема - разговора тече в тази посока. Ако с теб попаднем в друга група или тема само за ОКР или само за Хиперлексия - аз ще пиша по начин да бъда разбрана в съответната група. Сега съм в свои води, имам огромното самочувствие да познавам аутизма много отблизо и си позволявам да говоря по този начин. Стопирала съм му интереса - потретвам защото съм имала цел да стигне детето ми до навксване на изоставането, коригиране на дефицитите и да се научи да води сравнително самостоятелен начин на живот. Целта ми никога не е била да се научи да решава задачи или да рисува картини или да свири гениално, пък да не умее да си намаже филия с масло или да се скара с продавачката на касата, като го излъже в сметката. А моето дете го дадох за пример, защото когато поставиха диагнозата му го снимаха с камера с друго дете, като типичен пример за аутизъм и неговите кадри се прожектираха на студентите с цел запознаване с диагноза - аутизъм. Що пък да не говоря за него.........беше си истински тежък аутист. Твоето дете с каква точно диагноза е, и на каква възраст е? Позволявам си да говоря на ти - тук сме си едно семейство в тази тема

Аз нямам дете с аутизъм, но общувам с много близко специално момченце, чиито родители в момента изминават тежък път. Темата и на мен ми е болна, макар да съм повече отстрани. Откровено казано, нямам доверие на специалистите в България. Подозирам, че са доста изостанали в подхода си или недостатъчно запознати с особеностите на децата от спектъра. Вие от кои доктори сте доволни?

Разбирам Искаш да помогнеш на приятелка. Но пък понже не си запозната в детайли с диагнозата и спецификата на проблемите на децата с аутизъм малко не ни разбираш и става объркване. Имаме наистина добри специалисти! Много добри. Изобщо не съм съгласна с по - добрите доктори в чужбина. Това е друга тема за която трябва да пишем доста и подозирам ще поспорим. Но, това е мое мнение, и малко лично го приемам да изказваме съмнение в компетентността им.
Диагнозата официално се поставя от психиатри и се води болест на психиката и по точно разстройство в развитието , а не на тялото. Неофициално много класически лекари имат много опити и споделят добри резултата лекувайки тялото на аутистите. Много дълга тема е кой е по - добрият начин на лечение??? Много пъти сме водили почти битки тук майките по тази тема.  Аз лично съм се водила по официалната медицина на първо място възпитавайки детето с помощ от специалисти и коригирайки проблеми с помощ от специалисти - психолози най - вече(не са доктори).Не мога да ти препоръчам доктори, защото не го лекувам при лекари, освен лекуващият психиатър (лекар - доктор) при който ходехме за съвети и диагностика! Това, което мога да ти кажа е, че най - добрата помощ на тази майка е сама да чете и да се консултира със специалисти. Нека сама вземе решение как ще помогне на детето си. Ние четем много литература, много си споделяме една с друга, сравняваме, мислим, анализираме, питаме специалисти - психолози, логопеди, всякакви терапевти, лекари ...дори врачки. Ноооооооо крайното решение за детето взимаме винаги само ние. Те ни съветват, ние решаваме как ще постъпим. Реге го написа по горе Хубаво е, че искаш да помогнеш, дано детенцето преодолее проблема, какъвто и да е той

Благодаря за добронамерените съвети. Майката вече се консултира с няколко тукашни специалисти и мненията варират от „нищо му няма на детето” до „детето е с аутизъм”. Възхищам се на всички майки, които се борят с тези проблеми и искам да ви пожелая успех. Дори опитът ми да не е от първа ръка, съпричасността ми е най-искрена. Темата ме вълнува и ще продължа да я следя.

Аз ще се включа като читател: китикати , Явно наистина твоята приятелка не е попаднала на правилните специалисти.
Ако детето е на възрастта на твоите, е трудно да се постави точна диагноза или поне, не от всеки " специалист".
Някои състояния на 1г и половина изглеждат като аутизъм, пък след 3г се оказва разстройство на речта, примерно.