Искам да кажа ... (117)_10.04-16.04

Тонка, както мъжът ти го няма сега как да го четем това

Бясна съм!!!   Започнах деня "ударно" и стресово!! Моя тиквеник, който е супер добър шофьор с над 10 години стаж и то като мед.представител основно, разбирайте яко пътуване, и много добре осъзнаващ, че аз нямам нито умения, нито рефлекси с колата още, сутринта, в трафика, час пик на един светофар ми даде зор като светне зелено да се бутна пред камиона в съседната лента. Аз с тая немощна, стара корса съответно докато тръгна, да дам газ, да дам мигач и да почна да се пристроявам, явно и не прецених къде е камиона, и този така ме удари....   Стреснах се много. Счупен фар, калник...иде дойде ама аз се побърках.Шофьора на камиона беше млад, възпитан, почна да ме успокоява как на всеки се случва и жена му била така... Моя кряка, вика. През целия път не спря да ми повишава тон. Казах му няколко пъти, повиши ли ми някой тон, аз блокирам и спирам да слушам...ама не!!!
Просто дори за момент не си дава сметка, че аз шофирам буквално от 3 дни. Като изключим курса, който беше доста посредствен, нямам нито 1 ден опит. Никога. И не може да се сравняват моите рефлекси и действия, с тези на един опитен шофьор!!
Мразя го... така съм му ядосана!!!   Казах си! Уууууу са!!!!


Тонка, къде почивате в Родопите? И от кога запазвате, че да има места или те си ви знаят и ви ги пазят, така или иначе?

Абе аз принципно си приказвам.  

Захирче, само спокойно. Омммммм.  

       Здравейте!
      Завърнахме се от нашето кратко пътешествие из дивия северозапад, който всъщност не се оказа толкова див! Веднага искам да кажа, че бяхме приятно изненадани от доброто състояние на пътищата.

       Децата / моето и приятелско/ останаха очаровани от местата, които видяха- Плевенската панорама, Белоградчишките скали, Пещерата Магура с изумителните праисторически рисунки/ но твърде огромна и изморителна/, Крепостта във Видин, Конакът, в който има богата колекция от исторически находки.
      Хапнахме вкусна рибена супичка на брега на "Хубавия ,син Дунав" .

      Срещнахме се с моята леля/ братовчедка на баща ми/ и радостта ни беше огромна. Детето ми успя да намачка и напретръща де що има из двора кучета , кокошки и прасета

      Отидохме и до родното село на баща ми .Не съм била с особени очаквания, но все пак, мъката заля сърцето ми. Навсякъде само цигани и то преселени/ някога на село циганите не се различаваха от останалите дори по визия, а имаха и сносен начин на живот/ На центъра- музика, каквато и от самото начало на селото не е слушана никога. Дънят се гръмко цигански ритми.Разрушени къщи, включително и нашата, която продадохме преди много години на "свестни" .Оказа се, че къщите се купуват на безценица, после се рушат за материали, проиграват се на комар и т.н.

      А селото, макар и не с особени забележителности е красиво.

      Детето ми ,след разррешение от местен човек/ от когото научихме повече за селото днес/,  се заигра с "домашен любимец"- малко, почти като играчка агънце.

      Поприказвахме си , поразпитах това онова и споделих за отдавна отминалото време, за летните ваканции. И последва невероятна изненада- човекът със стадото се оказа мой далечен роднина и дете от махалата.Само че той беше "от малките", а аз "от големите", макар и с година-две разлика...А иначе- чичко... Добре че той ми каза за къщата, за да съм подготвена.

    Прибрах се у дома някак с по-леко сърце

Захир, важното е, че си добре. Само уплахата ще остане. Макар и това да не е малко..
Твоят и мен ме издразни.    Каквото и да съм направила мразя да ми крещят и изпадат в истерии. И той се е стреснал, но сякаш повече за тъпата кола му е зор..
А теб това не бива да те отказва да караш.

Добро утро.
Днес ми тръгна на нерви.Може ли в 4 през нощта да ми звънят от сота,за да ми кажат,че батерията подава сигнал,че пада и трябва да се смени.В 4   Не можа ли таз девойка да изчака нормално време   Как не я запсувах не знам.

Захирче, за Родопите писах, че в Триград ходим. Май месец ще се обадя да запазя. Отсядаме в къща за гости, при прекрасни хора. Вече много ми липсват, като семейство ни станаха. Посрещат ни с прегръдки и целувки, на тръгване щом плача, смятай... Вълшебно е и мястото, и хората.   А храната, божкееее, нямам търпение да седна сутрин в беседката и да ми поднесат закуската с мурсалския чай докато слънцето се подава над планината.

Захир, малкият дявол е бил.
Светкавица, скоро и ние ще тръгнем по вашия път, но само за три дни. Хубаво е, че сте си изкарали добре.
Захарче, тя няма как да знае кога ще ви се наложи да ползвате услугите им и дали не си решила в 4.05 да тръгнеш за чужбина и да си мислиш, че ще си обезопасена. Като падне батерията, няма кой да подава сигнал за опасност.

Късно прочетох за домакинската работа- пералната вече пере, но ще се огранича само с нея.

Цвети, така написано "правих кекс"....все едно на хвалба го удари! Айдеее и Тонка да не остане по- назад!
Захир, споко, душко! Важното е, че всичко е минало леко. Гледай от хубавата страна.
Светкавица,  

Те имат една мноооого голяма, която повечето хора не използват Обаче на мен това ми е нормален работен размер

Тонка!!  Би ли дала някакви координати на тази къща? Бих отишла за седмица, да се отърся от стреса!!! Обожавам Родопите!! 

Тиквеника не ми крещя за колата, тя си е трошка. Просто маниера му е такъв...с един рязък тон, той си мисли, че така ме мобилизира да се стегна, само дето ми действа точно обратното!!!!!

Светкавичке, много е тъжно това, което се случва с българските села. Сърцето ме боли, особено като плъзнат мангалите. Тая паплач руши всичко!! Като зараза са. И няма оправия. Който каквото ще да си мисли за мен, но аз ги ненавиждам.

Захирче, няма да се даваш, душо, важното е, че няма пострадали хора, само ламарини. Довечера пак да караш, няма да слизаш от колата!
Иначе и аз се гипсирам като почнат да ми се карат и спирам да ги слушам инструкторите. Уж сме се разбрали, ама понякога не им издържат нервите и на тях 
Ние също ще караме стара кола като вземем книжки (май се похвалих, че тати ни подари пасата си). Точно защото се очаква да има ожулени ламарини, нацелени бордюри и т.н. Тъжната истина е, че курсът е крайно недостатъчен и много кратък. Ако и попаднеш в школа, в която не си дават много зор и става ужас. Брат ми ми разказва, че на изпита с него е имало момиче (от друга школа), което карало потресаващо, че са я и пуснали, беше изумен. В нашата школа поне знам, че няма да ме пратят на изпит ако съм опасна. Обаче със сигурност ще доплащам часове, говорили сме и сме се разбрали, че няма да ни стигнат, но за нас е важно не просто да вземем книжки някак си, ами и да не се затрием после. Не, че ще ни направят перфектни, ама поне да сме безопасни.

Та тъй.

Обичам ги тия църковни наредби дето ден през ден не се пере, готви, чисти  

Добро утро!
Правих питка с някаква готова смес, сполучлива излезе. Супа се вари, прането се суши. Вики имат варицела в градината, та я спряхме и сега трябва да мисля изхранване. Варицелата е в съседна група и докато се изредят всички болни отиде 2 месеца.

Така и не довърших замисленото почистване аз. До шкафовете в кухнята си останах. Тях два-три пъти годишно ги забърсвам и разчиствам. Само сладко-соления по-често, че все има нещо изпаднало от пакетчетата.
ММ мие чинии често по собствено желание. Пуска прахосмукачка и простира само ако му кажа. Толкова.
До годинката на Вики бях луда на тема чистота. След това рязко снижих прага на търпимост. Всеки ден едно бързо минаване с моп и на два дни прахосмукачка. Останалото когато имам желание.

Захир, букни някой полет да се успокоиш

Ма какво им се стряскате на тия мъже? Моя също прави опити, ама аз съм по-гръмогласна. Първо, имам повече опит от него. Имам години повече книжка и активно шофиране. Второ и в момента карам повече градско от него, всъщност само аз карам в града и му возя децата. И той пак се опитва сегиз-тогиз да ми дава съвети. Откачам. Подивявам. И почвам да викам. А аз имам ГЛАС.

Последно вика защо съм чукнала задната броня на колата. Съвети ще приемам като почне той всяка сутрин да си кара децата и да намери място за паркиране пред училище, където 100 коли оставят 150 деца всяка сутрин. И още 100 деца се щурат като мухи без глави наоколо. Хем да свалиш собствените на безопасно място, да ги видиш как пресичат, да не удариш някое друго и това заедно с други като теб. Чукнала съм калника, ай сиктир, има каско.

Аз се научих да карам чак когато се качих сама да шофирам. Много, ама МНОГО мразя някой да седи до мен и да ми дава акъл, откачам. Затова и сега с мъжа ми като сме заедно, само той кара, аз реших, че няма да си развалям семейството заради едното шофиране. Най-добрият мъж на света ми е той, само дето не се научи да си затваря устата като го возя и не може да се сдържи да не дава акъли.

Виж, ако й дрънна нещо на колата, никога няма да ми направи изречение, златен ми е в това отношение. Само да си карам сама