Провокация

  • 5 662
  • 25
След създала се ситуация днес, която обмислям цял ден, се замислих дали правилно реагирам на провокации и по-остри реплики.
Винаги съм била с идеята, че по-умният отстъпва, но винаги, когато си замълча, след това разигравам в главата си ситуацията и се замислям дали с подходящата реплика понараненото ми его би се чувствало по-добре.
От друга страна, избягването на конфликти е създавало грешното впечатление, че съм слаб противник и словесната агресия и неуважителното отношение са продължавали.
Създалата се ситуация е еднократна и е инцидентна за отношеният с конкретния човек, но все пак ме е яд, че не реагирах по-остро. Rolling Eyes

Трябваше ли да отстоя себе си или да замълча за пореден път?

Виж целия пост
# 1
Много зависи от конкретиката на ситуацията и човека, за когото става дума. Има случаи и хора, при които задължително и рязко трябва да очертаеш границите. При друга конкретика, да замълчиш и изчакаш подходящ момент, е по-умен ход.
Виж целия пост
# 2


Трябваше ли да отстоя себе си или да замълча за пореден път?



"За пореден път" не води доникъде, според моя опит.
Защото този човек решава, че е прав, че ти приемаш ситуацията за нормална и затова спираш да отстояваш мнението си.
Така, полека- лека, ти се качва на главата, твърдо убеден, че ти си и доволна, че и щастлива от отношенията и разбирателството ви.
И ако в един момент ти прекипи и решиш да го свалиш на земята, е искрено изненадат и учуден, че и възмутен- какъв сговорчив човек си била, как сте се разбирали, а сега каква неврастеничка/ гад/ непоносима си станала.
Виж целия пост
# 3
Зависи от противника Mr. Green

Ако е интелигентен човек,може да разменим реплики,може да спорим...
Обаче,ако насреща ми има простак,който ме залива със словесната си агресия,бих избегнала конфликта.Няма да падам на същото ниво.Ще подмина с пренебрежение.
Виж целия пост
# 4
Цитат
Защото този човек решава, че е прав, че ти приемаш ситуацията за нормална и затова спираш да отстояваш мнението си.
Така, полека- лека, ти се качва на главата, твърдо убеден, че ти си и доволна, че и щастлива от отношенията и разбирателството ви.
И ако в един момент ти прекипи и решиш да го свалиш на земята, е искрено изненадат и учуден, че и възмутен- какъв сговорчив човек си била, как сте се разбирали, а сега каква неврастеничка/ гад/ непоносима си станала.

Това показва и моят горчив опит.
Виж целия пост
# 5
Привет!

Понеже имам доста сходни  "черти на характера" и действам подобно на теб в подобни на описаната ситуация, си мисля, че файда от комформисти няма в днешно време. И в отговор - да, трябва по-солено да се действа...
Виж целия пост
# 6
Много зависи от конкретиката на ситуацията и човека, за когото става дума. Има случаи и хора, при които задължително и рязко трябва да очертаеш границите. При друга конкретика, да замълчиш и изчакаш подходящ момент, е по-умен ход.


На мнението на Уиш съм.
Не конкретизираш нито човека, нито ситуацията - така е много общо.

Принципно - в личните взаимоотношения съм се научила, че от мен зависи да "изменажирам" ситуацията и че агресията поражда агресия.
Във външните - изобщо не реагирам, защото лично нищо не ме касае.
Виж целия пост
# 7
Опитът ме е научил на едно нещо, което което всъщност е в разрез с характера и разбиранията ми, но работи безотказно: Бой, стригане и сръбска музика!
Виж целия пост
# 8
Каква е ситуацията ? Аз предпочитам да не се въвличам в спорове с хора , които обзети от егото си и желание да привлекат внимание настояват да се приеме тяхната позиция , дори ми е забавно да наблюдавам как си изразходват енергията ,  но има ситуации , в които трябва да си отстояваш мнението съвсем сериозно. Та да се върна на въпроса , каква е точно ситуацията ?
Виж целия пост
# 9
Решението как да постъпя зависи за какъв тип контакт става дума.
Ако е за хора, с които не ми е задължително общуването, изобщо не се хабя, просто изчезват от живота ми.Ако случайно ги срещна, следва само едно "Здравей, бързам много.Чао!" и толкова.
Ако става дума за хора, с които се налага по една или друга причина общуване, естествено, че не позволявам да ми се качват на главата.
Виж целия пост
# 10
Според мен трябва да се заявява позиция,като се спазва добрия тон.Иначе всички ви се качват на главата.
Ако дадете повече подробности ще получите по-адекватни съвети.
Виж целия пост
# 11
Аз винаги съм била от пироните които стърчат над останалите и съм получавала удар с чук . За това и се научих директно да се защитя на момента . Отложа ли за подходящ момент ще забравя ...
Виж целия пост
# 12
Ох, наистина няма конкретика за ситуацията. Аз съм доста импулсивна и бих замълчала единствено , ако е нещо незначително. Но темата е наречена "Провокация". Та ако някой ме дразни целенасочено и очаква да се правя , че не забелязвам , просто не  е познал. Ще отвърна възпитано , или както там-с неговите камъни по неговата градина. Но вечната отстъпчивост води до това, другият да си мисли ,че съм някаква безхарактерна или балъчка. Принципът в живота трябва да е : На зла круша , зъл прът" , "Каквото повикало , това се обадило" и т.н. Да подминавам провокации , които целят да ме поставят в неравпонопставена позиция без причина , не ми е стил.
Виж целия пост
# 13
Първичната емоция и афект от ситуация рядко дава възможност за правилна оценка и реакция.
Остави да преминат най-бурните страсти и ако все още считаш, че е необходимо повдигни пак въпроса. Малцина са тези, които могат да се шокират, окопитят и преминат в правилна атака на момента.

Ако си от хората, които НЕ СЕ и не обичат/не могат да се конфронтират намери друг начин да отвоюваш собствената си правота или виждания.  Peace
Виж целия пост
# 14
Зависи. Трудно е да се говори общо.
Аз лично не си мълча. Отговарям остро отраз. Пробвала съм да си премълча един-два пъти, но тогава става по-зле. Отсрещният си мисли, че ти е окей и в един момент трудно овладяваш положението. И все е късно.
Така, като захапя веднага си има и минуси - оставям впечатление, че съм първична. Първо говоря, а после мисля. Но пък впечатлението не ме интересува.
Понякога оставям да си дрънка кой каквото иска. Тогава вече е интересно. Очакват, че ме ще жегнат, а аз изненадвам със спокойствие. Но докато се науча на това, ехеее. Колко пъти съм отговаряла без да е имало абсолютно никакъв смисъл. От мъжа си се научих да пускам всички покрай ушите си. Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия