Мислите ли,че отделяте достатъчно време за децата си?

Геле, ще ти кажа какво мисля. Мисля си, че ако Буби ходеше на градина, където с нея се занимават достатъчно добре, нямаше да ти се налага освен родител да си и учител и да изпитваш чувство за вина!!! 

Мисля че е нормално.Аз също много често си задавам въпроса дали правя всичко както трябва.имам две дъщери голямата в момента е седми клас и по скоро тя помага на мен отколкото аз на нея.чете приказки на Йоанна, пуска и игри на компютъра,играе си с нея,помага ми в къщната работа-бъше прах,събира дрехи от простора.случва ми се да си мисля,че на Йоанна и се радваме много повече за всичко което прави за сметка на сестра и.....но няма как.балансирам между двете.за сега Йоанна е по глезената в къщи.

Знаеш ли и аз съм на мнението на ЙЕПЕ.Мисля,че ако дадеш детето на детска градина,така и за него ще е много по-добре и за теб.Хем няма да се чувстваш виновна,хем ще си свършваш по-бързо домашната работа/Въпреки,че тя никога не свършва/,хем когато се вземеш детето от градина се отдаваш изцяло на него.Аз лично мися,че е по-добре 2,3 часа оттделени само за него от колкото цял ден по 15-20мин./примерно/За мен поне, когато цял ден не съм си виждала детето и когато го взема мисля че прекарваме най-пълноцините си часове.А като си помисля за съботата и неделята,че те минават само в" не прави това и онова."За това мисля ,че най-добрата алтернатива е градината. 

Йепе,права си,разбира се .Не мога да ти кажа колко точно градини съм обиколила откакто Буби навърши две годинки...може би десетина.Педиатърът,неврохирургът и неврологът ни твърдяха,че тя непременно трябва да посещава масова градина.Обикалях,молех се ,сърдех се...Бях се снабдила с необходимите бележки от лекарите,но навсякъде много мило,но настоятелно ми казваха,че е добре да се гледаме вкъщи поне до четиригодишна възраст.И аз им вярвах,но сега го отчитам като грешка.
Колкото до чувството за вина,не то ме е обзело,а по-скоро чувство на безсилие-виждам,че колкото и да се старая,някои неща не са ми по силите.

всеки изпада в състояне, в което смята, че не се справя...и аз съм го изпитвала, макар че съм с едно дете...особено, когато детето има проблем и изисква по-специални грижи... ходехме с Ния на рехабилитация сутрин. от Слатина до Красна поляна си е доста път. целият ни предиобед отиваше за рехабилитацията. тогава Ния беше само на кърма, та поне я кърмех където сваря и не трябваше и с това да се съобразавам. тя обикновено заспиваше на връщане в колата. прибираме се, яде, чакам да мине малко време, пак гимнастика. малечка реве и заспива. събужда се, храня я, излизаме...гледах и трети път гимнастика да и правя, ама много често не успявах. в цялата тази галимация трябваше и за къщата да се погрижа и аз да хапна и да сготвя за вечеря...естествено повечето работи не успявах да ги свърша. добре, че мъжа ми не  е придирчив и не ми намира кусури...а, междувременно се влачехме по какви ли не лекари...една вечер се разревах от изтощение...няма да забравя какво ми каза мъжа ми тогава: "Мумун, станали сме идиоти! От гимнастика и лекари не ни остава време да се радваме на детето.Откакто разбрахме, че има проблем, дори музика нямаме време да му пускаме."...от този ден, някакси нещата се промениха...правех гимнастиката, когато мога и по колкото пъти мога, къщата, гладенето, готвенето останаха на мноооооооого заден план...и досега е така...ако някой ни дойде на гости неочаквано, ще се уплаши, ама хич не ми пука
иначе и аз съм съгласна Йепе. психическото състояние на майката значително се подобрява, когато детето тръгне на градина. и аз не го вярвах, но сега започвам да го усещам. единственото условието е градината да е свястна и детето да се чувства желано и обичано в нея...което се оказва доста трудно
лелееееееееее колко нещо изписах

Агнешка,точно така се чувствам,както си го описала-като че ли не ми остава време да се радвам на децата.Буби няма нужда от някакви по-специални грижи,просто като всяко дете има нужда от внимание и игра.
А за градината...какво да кажа-няма да я дам някъде,където е явно нежелана.

Много си права,ако ще я даваш на градина,там трябва да се грижат за нея не по задължение ,а да им идва от вътре дето се казва.Детето има нужда да бъде оценено такова,каквото е ,за да се чувства добре там.

ти си знаеш, ама аз си мисля, че си твърде взискателна към себе си...все пак, децата трябва да имат и самостоятелност...не може непрекъснато някой да се занимава с тях 

Аз забравих да отговоря на въпроса по темата ,голям съм заплес. Мисля си че всички,не само майките на деца с увреждания,а и останалите майки се чудим от време на време дали отделяме достатъчно внимание на децата си и това е нормално.Не трябва да се обвиняваме ,защото всяка от нас прави всичко възможно за детето си,толкова,колкото може и колкото сметне за необходимо.И не забравяй,че ние също имаме нужда от малко почивка ,не сме роботи все пак,хора сме.А на свекърва си не и обръщай внимание , за да не се изнервяш допълнително и покрай нея.Горе главата и си повтаряй честичко че си добра майка ,най-добрата за това дете.

НЕ определено ми се иска повече, но все не ми стига времето И ВСЕ ПАК им отделям повече време отколкото родителите на деца без проблеми - така че нямам угризения!!!

Определено не, дори се питам дали аз не съм виновна, че детето ми не иска да слуша приказка сега защото като бебе не съм му чела още от началото, а гледах по-голямото дете да не ревнува и се занимавах повече с него.

На мен никога не ми стига времето
Не успявам да си организирам правилно задачите, защото все нещо непредвидено се случва или сме все в болници, при различни лекари, социални служби и т.н. А и тя стана много глезена - от съвсем малка я научих смао да я нося, да я гушкам и сег ане иска да стои сама в легълцето си, а така аз не мога да свърша нищо вкъши затворен кръг ... вместо да полегна и аз и да си почина когато тя случайно заспи, аз започвам с къщната работа.Нашият тати е мног придирчив и все иска всичко да е тип-топ, но след като няколко месеца вижда че не мога да сколасам с нищо започва да сваля високата летва и да се съгласява, че се налага той да пусне прахосмукачката или да сготви.. а в краен случай да държи в скута си той детето. От скоро й пускам музика на компа и й пея, преди подскачаше на всеки шум (това пак са един от нейните видове гърчове) и затова, не беше свикнала с гласовете ни... сега се опитвам да я социализирам... станала съм абсолютно тиха и мълчалива.. всичко си го казвам наум, карам и баща й да е тих, а това никак не е добре за бебка и затова вече си говорим на висок глас у нас, разхождам я в парка да свиква с различни шумове и музиката както писах вече... ще купя детски книжки и ще започна да й чета... от тишината досега полза не видях
Наистина малко време съм отделяла за развитието й и се чувствам страшно виновна и отговорна, но се надявам да намеря сили в себе си.
А за градина не мога и да си помисля вече, след като ходихме на комисия за освобождаване от ваксини и т еми казаха : Ама госпожа Вие нали сте наясно че вашето дете никога няма да е в колектив и да има контакти с деца. затова няма много вероятност да се зарази от често срещаниет болести , то ще си е винаги с вас и смао ще внимавате да не се удари, убоде , защото няма ваксина за тетанус. А и не ходете при кашлящи и кихащи хора...
Тва е картината, за две минути ми описаха живота занапред и картината никак не ми хареса
Това вече е друга тема- отклонявам се  ИЗВИНЕТЕ!

еййййййййй, иде ми да ги убия като чуя така да говорят
те не знаят какво му има на детето, но пък с пълна сигурност знаят как ще протече животът му
сори, за офф-а, ама не се въздържах!

Нанди,в училището,където учи дъщеря ми има момченце в 5 клас,което има епилепсия.Когато получи пристъп го водят в кабинета на сестрата,там има диван и той лежи там до като се оправи.Мисля даже че имаше и главоболие след пристъпите на епилепсия . Не знам какви са уговорките между родителите и директорката ,но си ходи на училище детето.Така че не бъди сигурна че ще е все с теб детенцето ти.Не ги слушай какво говорят.