Това момиче е направило глупост-повярвала е, че я пазят. Децата правят глупости, а според закона, за такова нещо не носят наказателна отговорност, дори. Ма тия деца за това имат родители-да ги насочват, да ги учат кое е правилно и как да си решат проблемите, ако са сгазили лука. Като я накажат, няма да решат никакъв проблем, а ще го задълбочат!
Браво на майката на авторката, постъпила е както е редно в такава ситуация. Браво и на лапето, вместо да отиде при някой касапин, все пак се замисли за последствията и се обърна към майка си.
Децата на хора като теб, Кати, които осъждат толкова сурово детските грешки, обикновено потъват много по-надълбоко от авторката!
Счупването на вазата е детска грешка. И се наказва с наказание за деца - в зависимост от възрастта може да варира от неизлизане на разходка през помагане в прибирането на парчетата до купуването на нова с джобните пари.При никакви обстоятелства, обаче, не бива да получи бонбон за постъпката си.
Разливането на супата е детска грешка. И се наказва с детско наказание - в зависимост от възрастта може да е от подреждането на книжките / играчките, през помагане при почистването до помагане в приготвянето на вечеря. Примерно. Но не бива да резултира в даване на шоколадче за награда.
Шофирането без книжка НЕ е детска грешка, дори и да е извършено от дете. И ако вместо наказание детето получи свободен достъп до ключовете от колата, това е със сигурност контрапродуктивно и крайно непедагогично.
Посягането към наркотици НЕ е детска грешка, дори и да е извършено от дете. И ако бъде подминато като нещо несъществено, ще се повтори - със сигурност.
Правенето на бебе НЕ е детска грешка. Грешка на зрял човек е. Независимо от възрастта на извършилият я. И ако резултатът е потупване по главата и утеха, че "всичко е наред, нищо особено не се е случило", ще се създаде грешно усещане, че абортът е добър начин за превенция от нежелана бременност - като една съфорумка от друга тема, дето се движи с по 4 аборта годишно. И тя, също като авторката, не се притеснява изобщо от моралната страна на въпроса, за нея това е несъществено - чуди се само дали не са по-чести от полезното.
Детето очаква - и с пълно основание - наказание. Страхува се от него... понеже някъде дълбоко в себе си знае, че е направила СЕРИОЗНА, а не дребна грешка. Ако вместо наказание получи похвала (да, лекцията е в тази категория - сближаване с мама, без обаче каквито и да било негативни последици), ще продължи да прави преценка тип "ми ние сме здрави, вярваме си, отговорни сме и какво лошо".
Изобщо, възпитанието не свършва с ранното детство.
Тук е пълно с майки, които смятат, че трябва да определят часът за лягане на децата си (а не съм от тях), времето за гледане на телевизия, или достъпът до компютър, или до интернет (и от тях не съм) - а какво точно лошо има в това е в най-добрия случай съмнително. Възможно ли е същите тези жени да намират, че правенето на бебета и последващото им унищожаване е нещо "между другото"?
Кюртажът (в повечето случаи) е напълно безболезнена (физически) и не особено впечатляваща манипулация. Няколко изгубени часа и един допълнителен мензис - едва ли е кой знае каква цена за да "запази / задържи" любим мъж едно залято с хормони момиче в пубертета. Ако няма никакви други последствия действието й, тя ще го прави пак, и пак, и пак... колкото пъти й бъде поискано достатъчно настоятелно - понеже е млада, не отговорна, а именно млада, безотговорна, неразумна и влюбена - точно както се полага за възрастта й. И ако няма никакви допълнителни спирачки... да, ще продължи така - защо пък не? Всеки път ще се разкайва... до следващия път.
Точно това е смисълът на наказанията. Не отмъщение, а средство за превенция от повторение на една и съща простъпка.
.