Но това ми излиза на мен като искам да отворя адреса на самото изображение (а ми трябва този адрес, защото иначе няма как да излезе като снимка, може само като линк, както си го дала и ти):
Жаки, браво обаче на теб, майсторка си. 
. Бившия го бяха запратили в школата и му ходех на свиждане.
Като се приберем с мъжа ми и излезем на разходка - няма кой да те заплюе, толкова пусто ми се виждаше Хората сякаш избягаха, защото няма работа. С огромно удоволствие забелязвам някаква тенденция към леееко подобрение на нещата сякаш напоследък и съм много щастлива! Синът ми, големият, е много привързан към града, дори понякога казва, че като завърши, ще си ходи да си живее там 
Като се приберем с мъжа ми и излезем на разходка - няма кой да те заплюе, толкова пусто ми се виждаше Хората сякаш избягаха, защото няма работа. С огромно удоволствие забелязвам някаква тенденция към леееко подобрение на нещата сякаш напоследък и съм много щастлива! Синът ми, големият, е много привързан към града, дори понякога казва, че като завърши, ще си ходи да си живее там В момента сестра ми и зет ми живеят там и за мен това си е направо сбъдната мечта. Но те си намериха работа, която им позволява да живеят там, а ние с ММ в момента не можем да си позволим да живеем извън града (най-вече защото аз не съм шофьор). Свекърите имат къща в съседното село (Горни Дъбник) и са започнали да я стягат, че е необитаема, с идеята да живеят там, а след това да остане за нас, та някой ден, живот и здраве, може и ние да заживеем на село, макар и не точно в Телиш, както ми се иска, но пък в съседство. 
Аз съм израснала там и затова ми е толкова на сърце и винаги ще бъде. Дъщеря ми също много обича да ходим там, усещам, че и тя ще се привърже по същия начин. Препоръчани теми
