Изчистихме ние, изпратих мъж на работа и се проснах на дивана малко. Продължава да ме боли глава, пих хапче, ама и ми е едно студено, дано не се разболявам. Ще си напаря краката май. Мислех да си оправям маникюра, ама се оказа, че съм си подарила всичките лакове... Никаква кифла не съм
Коте, ще покажа разбира се, като се знам няма да имам търпение да се похваля Аз от динамиката не мисля, че ще се лиша. Все пак работата ни е в града и е доста интензивна и натоварена. Забавленията и всичко останало и те са там. Просто искам спокойствие в собствения си дом (оплаквала съм се от съседите и квартала ). И искам да имам възможност да си изпия кафето на спокойствие, без някой да ми вдигне кръвното, дет се вика. Един ден децата ми да имат пространство за игра на вън без да се чудя коя кола ще ги премаже и как ще ги опазя. От преките ми наблюдения децата сега се гледат по-различно - с повечето ми приятелки сме по паркове и детски кътове. Нашето детство беше друго. Не въздишам по миналото де, ясно ми е какви са разликите. Просто дворът ще е място за свободно беснеене, ровене из калта и ядене на червеи за проекто децата