След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Малкото чудо в нея растеше с всеки ден. Дефне и Йомер обмислиха всичко и стихнаха до извода, че ще е най- добре ако се пренесат. Този дом щеше да им е тесен при появата на бебето. След едноседмичен оглед, докато Ясемин и Синан са на сватбено пътешествие, те избраха новия си дом. Колко лесно беше, когато имаш пари, мислеше си Дефне.
Къщата не бе в центъра на града и това си имаше своите предимства. Голямата градина, в която да тича малкият палавник или палавница беше нещото, което убеди бъдещата майка. Но трите етажа, басейна и изгледа към гората също спомогнаха много. Имаха още 5 стаи, всяка със самостоятелна баня естествено, освен голямата спалня. Широкият хол бе разделен на две, а стъклените плъзгащи се врати осигуряваха естествена светлина. Кухнята беше по- голяма от предишната и Дефне вече си представяше колко неща може да приготвя тук. Пристройката отстрани на къщата, която бе служила за гараж, Йомер реши да превърне в кабинет.
Бъдещите родители нямаха търпение да разберат вече пола на бебето, за да знаят в какъв цвят да боядисат детската стая. Наследникът им обаче се оказа инат още от сега и макар Дефне да влизаше в петия месец, те все още не знаеха какво ще е. Колкото и да му се молиха или караха, бебето винаги си обръщаше гръбчето, щом отидеха на лекар. Сякаш знаеше какво правят и на инат не им се показваше. Накрая Дефне взе компромисното решение стаята да е тревисто зелена, а дрешките, които купуват- в неутралните жълто, бледо синьо, зелено и бяло. Макар че розовото и лилавото така я привличаха…
Макар да се бе разминала с гаденето, апетитът ѝ беше ужасен. Ядеше почти постоянно и то неща, които никога не си бе помисляла, че могат да се комбинират. Добре бе поне, че наближаваше лятото и имаше почти всичко, за което се сетеше. Ядеше много сладко, за което Йомер се притесняваше, но нямаше какво да направи. А физиономията му като я видеше как хапва кюфтенца със някакво домашно сладко, филийки с масло, кисели краставички и шоколад, или кисели чушки, полети с лимонов сок, просто си просеха за снимка.
По препоръка на баба си пиеше много мляко, за да са здрави костите на бебето, и се стараеше да се движи повече- така люлеела малкото и го успокоявала. Тя не виждаше желания ефект, защото скъпото ѝ дете я налагаше винаги, когато му хрумнеше и особено ако решеше, че нещо не му харесва. Ако, например, досега Дефне спеше във всякакви пози, сега спеше само по гръб. Вече доста очертаващото ѝ се коремче помръдваше недоволно винаги, щом се опиташе да легне настрани и да се сгуши в Йомер. Сега той лягаше до нея и я прегръщаше, премятайки ръка през корема ѝ. Бяха забелязали, че бебето е най- спокойно, когато баща му е наблизо.Можеше да я рита колкото си иска, но щом чуеше гласа на Йомер или той сложеше ръка на корема ѝ и то замираше. Сякаш точно затова бе мрънкало. Явно щеше да я глезеника на тате.
Двамата с Йомер ходеха заедно на работа, но тя бе започнала да обмисля идеята наистина да премина на длъжността „дизайнер”. Не за друго, но просто тогава щеше да може да работи до самия край. Като асистентка нямаше да може след седмия месец все така да обикаля с Йомер по срещи или да издържа на дните, в които не сядаше зад бюрото си. Дори сега ѝ бе трудно понякога, но се стараеше Йомер да не разбере, защото щеше да я накара да си остане у дома. А тогава тя щеше да полудее.
Ясемин и Синан се бяха върнали от Мадрид с куп подаръци, повечето от които за бебето. Дрешки, играчки, дори книжки с приказки. Когато Дефне им изтъкна, че е прекалено рано за тях, Ясемин започна да ѝ обяснява как бебето има нужда да свикне с гласовете им и затова е хубаво вечер да му четат. Сега с Йомер се редуваха преди сън да четат по една приказка, но както вече се разбра, мъника предпочиташе гласа на баща си. Дефне се разстройваше от това, но нямаше как да промени нещата. На няколко пъти Йомер се опита да експериментира, заменяйки приказките с нещо, което да е интересно на тях- „Изгубената Албертин” или нещо също толкова философско. Нали уж само гласовете им бяха важни? Не искаше да си спомня реакцията на бебето- толкова неспокойно ставаше, само когато Корай е наоколо с неговите променливи настроения.
Дефне пиеше какао навън, загледана в хоризонта. Вече се смрачаваше и тя очакваше всеки момент да види първите звезди. Минаваше средата на април, но времето бе все още променливо. Дните бяха топли, но повечето нощи не. Вятърът откъм Босфора носеше хлад, който накара кожата ѝ да настръхне.
-   Какво правиш?!- Попита Йомер, докато намяташе шал на раменете ѝ.
-   Чакам звездите.- Усмихна се тя.- Готова ли е вечерята?
-   Не, но дойдох да те проверя. Стоиш тук от почти час.
-   Така ли?!- Не бе усетила кога е минало времето.
-   Да не си успяла да уговориш бебето?!- Сложи ръка на корема ѝ. Това вече се бе превърнало в някаква игра- кой ще успее пръв да го убеди да се покаже.
-   За съжаление единственият отговор бе ритник, от който почти ми излезе въздуха!- Засмя се тя, преувеличавайки. Но наистина бе силно бебе.
-   Студено ли ти е?! Да влезем вътре?!
-   Няма нужда, само ме прегърне. Ти ще ме стоплиш.
Застана зад нея и обви ръце около раменете ѝ. Тя се облегна на гърдите му, въздъхвайки доволно. Нямаше по- хубаво място от обятията на любимия.
-   Ръцете ти са единствената примка, в която бих паднала, без да се замисля!- Промълви тихо тя, но той я чу. Наведе се и я целуна по бузата. Сякаш за да ѝ докаже, че чувства същото, той я притисна още по- силно до себе си.
-   Избра ли вече рокля?!- Попита, за да я разсее. Бе забелязал влагата в очите ѝ. От бременността и бушуващите хормони в последно време тя често плачеше.
-   Утре ще отидем с Ясемин да изберем точния модел, но както се вижда, ще трябва да я ушием в последния момент. Нека отложим сватбата, скъпи!
-   Говорихме вече за това, любима. С корем или без, ти ще си най- прекрасната булка за мен.
-   Но след месец аз ще съм още по- наедряла, Йомер. И роклята ще ми стои ужасно. Освен това няма да мога да обуя токчета. И ще трябва да внимавам какво ям. Нека се оженим пак след раждането?!
-   Тогава ще кажеш, че няма време заради грижите покрай бебето!- Засмя се Йомер, прегръщайки я отново.- Ще се оженим другия месец и точка! Ще видиш как ще ми благодариш след това, че съм те убедил.
-   Надявам се!- Прошепна тя, изтръпвайки само от мисълта да се види в официална рокля с този корем. Сега разчиташе на широките блузони и дънки с ниска талия или клинове, когато бе навън.
-   Хайде да се прибираме, време е за хапване. Нали, малко сладко човече?!- Наведе се и целуна корема ѝ. Получи ритник вместо отговор и се засмя.
Влязоха прегърнати, смеещи се на характера на бебето. Първите звезди проблясваха зад прозореца, безмълвни свидетели на щастието им.

Знаете кой е в главната роля ,но не по душа.