След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Сватбата на Ясемин и Синан бе прекрасна. Голямата градина на един малък хотел бе най- подходящото място, което можеха да си представят. Малкото, но подбрани гости, си прекараха невероятно. Имаха храна и напитки в изобилие, музиката беше подбрана идеално за всекиго вкус.
Майките на младоженците си поплакаха доста, но това не в реда на нещата. По- важното бе, че Дефне успя да спре булката, която се разчувства покрай тях. Гримьорката бе изкарала около час с нея и ако сега проваляха перфектната ѝ работа, щеше да ги убие.
Ясемин бе красива булка. Роклята подчертаваше тялото ѝ, без да разкрива прекалено. С гол гръб, тесни презрамки и дълга пола от пластове дантела, която имаше и цепка отстрани. Косата ѝ, пусната отново дълга, бе прибрана назад с нежна диадема, от която се спускаше лекия воал. Гримът ѝ бе дискретен, нищо че отне толкова време. Носеше единствено нежно колие във форма на капка, което просто подчертаваше изящната ѝ шия. Обувките ѝ, също като на Дефне, бяха уникална изработка на Йомер. Беше надминал себе си.
Никой нямаше да разбере за малката им игра с Дефне. По тяхна традиция обувките ѝ бяха надписани с имената на неомъжените момичета, но не пропуснаха и американската. Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Колието беше ново, Синан ѝ го подари миналата вечер. Диадемата в косата ѝ бе наследство от баба ѝ, което майка ѝ донесе. Жартиерът, който бе взела назаем от Дефне, бе светлосин. Подсмихвайки се, докато го слага, тя нямаше търпение Синан да го свали.
Дефне бе в тъмносиня прилепнала рокля, която ѝ стоеше невероятно. Тя мислеше за нещо по-скромно, но булката я убеди да я купи. А и това щеше да е един от последните ѝ шансове да облече нещо такова- лекарката я предупреди, че корема ѝ скоро ще започне да расте и то с бързи темпове. Косата ѝ беше спусната, леко прихваната с фиба отзад. Носеше любимата си гривна, а на врата ѝ проблясваше медальона от Йомер.
Синан и Ясемин преминаха краткия път до сватбената маса ухилени до уши. Дефне и Йомер се присъединиха при тях, шепнейки успокоителни думи на разтрепераната булка. Хладнокръвната Ясемин беше изчезнала някъде, заменена от нервна булка, нямаща търпение всичката тази официалност да приключи.
След заветното „Да”, изречено от всички, Дефне сръчка седящата до нея Ясемин. Усетила какво ѝ шепне, тя настъпи Синан, който подскочи. Всички гости избухнаха в смях, докато той ѝ се заканваше с пръст. Съдията връчи свидетелството за брак на булката и тя го размаха високо. Всички аплодираха, докато Йомер и Дефне ги поздравяваха и им желаеха щастие.
Младоженците тръгнаха между гостите, за да получат поздравления, а Йомер заведе Дефне на тяхната маса. Не искаше тя да стои дълго време права, без да подозира, че тя не бе сядала от сутринта. Но тя не му и каза. Покорно седна и го помоли за чаша сок, докато опитваше от хапките. Имаше страхотен апетит, а бе едва в средата на четвъртия месец.
Първият танц на младоженците бе прекрасен. Нежната мелодия се лееше, докато Синан прегръщаше най- ценното си съкровище. Шепнеше ѝ в ухото колко много я обича и колко много означава тя за него. Ръцете му бяха преплели пръсти на кръста ѝ, докато нейните лежаха на раменете му. Склонили глави един към друг приличаха на две птици, сгушени една в друга.
Забавлението започна в ранния следобед и продължи до късните часове на нощта. Въпреки недоволството на Йомер Дефне го извеждаше почти постоянно да танцуват, пропускайки единствено по- бързите парчета. Когато той не искаше, мърморейки, че не обича да танцува, тя отиваше да танцува със Синан или чичо му. Дори и с Корай, чиято депресия че не той е свидетел бе преминала още щом видя храната, която сервираха.
Нериман я нямаше. Деликатно Синан бе помолил Неджми да дойде сам, но той и без това бе решил така. Нериман бе оставена сама вкъщи с предупреждението да не си и помисля да се появи на събитието, ако не иска да загуби всички. В главата на Неджми бе преминала на няколко пъти думата развод и макар да знаеше, че не е способен да го направи, заплаши Нериман. Изплашеното ѝ лице го увери, че поне известно време тя ще внимава какви ги върши.
Нихан, Сердар и Исо също бяха на сватбата. Миналото бе забравено и Исмаил искрено поздрави младото семейство, пожелавайки им щастие. Нихан постоянно се заплесваше по нещо, възхищавайки се на тази или онази рокля, на бижутата, храната или прическата на някой от гостите, затова Сердар се принуди рано рано да я отведе вкъщи. Беше изпила и три чаши шампанско, което я правеше още по- непринудена в нещата, които говореше, и той се притесняваше. Сбогувайки се набързо с Дефне и Йомер, те си тръгнаха преди още да са разрязали тортата.
Всички се забавляваха невероятно. Младоженците щяха да прекарат нощта в хотела, но всички други гости ди тръгнаха. Шукрю откара първо Неджми, а след това и Йомер и Дефне до дома им. Събувайки прекрасните си обувки още на вратата, тя въздъхна с облекчение. Макар да бяха удобни, тя бе на тях още от сутринта, а вече минаваше два след полунощ.
-   Искаш ли да те занеса до горе?!- Попита Йомер, когато тя се отпусна уморено на дивана.
-   Не, няма нужда. Искам чаша вода.
-   Заповядай!- Донесе ѝ той, разполагайки се до нея.- Не трябваше да стоим до толкова късно, сигурно си ужасно изморена.
-   Да, изморена съм, но беше прекрасно!- Облегна глава на рамото му, докато си припомняше моменти от сватбата.- Те ще бъдат много щастливи.
-   Сигурен съм, че ще са!- Усмихна се той.- Как беше репетицията?!
-   Идеална. Искам нашата сватба да е нещо подобно: малко приятели, романтична обстановка и ти до мен!
-   Ще бъде!- Целуна я той, поставяйки ръце под нея.- Хайде да си лягаме!
Макар да бе отказала, тя не се възпротиви, докато я носеше по стъпалата. Беше изтощена и събра сили само колкото да свали чудесната си рокля. Навлече някаква тениска на Йомер и се мушна в леглото, заспивайки веднага. Той я привлече в обятията си и заравяйки лице в косите ѝ също заспа.