Аборт в днешно време

Точно за това се замислих и аз.

"Не ме е питал, затова не съм му казала" за мен е чисто и просто извинение и оправдание, което се прави с ясното съзнание за незнанието на мъжете за бройката на правилите аборти жени. (Извинявам се за изречението, дано някой ме разбра). За мен като жена беше огромна изненада тази тема, какво остава за един мъж.

Но ето къде ми се губи логиката:
С партньор като цяло се споделят неща, нали така? Минали радости, минали болки? Един аборт уж е травмиращо преживяване - независимо дали по собствено желание или не, поне аз с такова впечатление останах от писанията, насочени към 17-годишното момиче, което първоначално беше пуснало тема. Та, защо една жена не би споделила това емоционално бреме по същия начин, по който би споделила емоционална ситуация от миналото с неинтимен характер? (примерно прекъсване на отношения с родител/много близък приятел) Само защото е аборт ли? Защото е интимна тема и като такава автоматично се изключва? Без да искам да звуча драматично, ама точно такива натоварени емоционално преживявания ни правят хората, които сме, защо това не би се споделило?
Също така - един минал брак, ако е бил без деца, има ли някакво особено влияние върху сегашния всекидневен живот? Аз лично смятам, че не, но нямам личен опит и не мога да говоря със сигурност. Повечето не биха премълчали предишен брак, защо се премълчава аборт, когато той може да има физически и емоционални последствия за повторно забременяване? Съответно, различаваме ли аборти? Аборт по собствено желание не се споделя, спонтанен - се?
Изобщо, цялата думичка "партньор" за мен има друго значение. Ако очаквам да ме подкрепи в ситуация Х, трябва да му направя услугата да знае срещу какво се изправя - защо мое мнение е такова, каквото е, и на какви основи почива. Очаквам вътрешна потребност да сподели с мен важни събития от живота си преди мен и не виждам място за игрички и прехвърляне на топката в стил "като ти е толкова важно, да беше ме попитал".
(Нищо лично към потребителката, която цитирам, казвам аз как бих възприела нещата.)

И втората опция:
А ако един аборт не е голямата работа и е просто част от медицинската история, защо се крие?   За мен понамирисва много на нямане на кураж за отстояване на направен избор.

"Не ме е питал, затова не съм му казала" важи ли в обратна посока? От мъж към жена тоест?

Аз не споделям преживявания, които са ми донесли някаква болка. Пазя ги единствено и само за себе си. В този ред на мисли, ако съм имала аборт, не смятам че е нужно да уведомявам когото и да било.

Мисля, че ти спомена нагоре, че не искаш второ дете. Добре де, а ако се решиш все пак и - да не дава Господ, но - се окаже, че имаш затруднения със забременяването и абортът изскочи по време на прегледа? (Нямам никаква идея колко от професионално направените аборти завършват с усложнения при забременявания след това, гадая си.)
Или си представи, че си забравиш прозореца на бг мама отворен и мъжът/приятелят ти види случайно тази дискусия?
Дали ще е много щастлив?

Ти си знаеш, разбира се, аз понеже съм Мара Подробната, искам да знам и си представям как бих се почувствала, ако се окаже, че ми е премълчал неща от сходно естество. (Не че е в подходящата възраст, де и не обичам да говоря "по принцип" и какво "бих" направила, но сякаш мога да си представя добре в случая.)

Не зная дали един аборт оставя трайни следи в историята на организма на жената. Особено пък , ако тя впоследствие ,си има и деца и този "позорен акт" , е погребан в миналото.
Но винаги , когато съм ходила , дори на профилактични прегледи , относно мамографии, гинекологични , хормонални смущения и др. , са ми задавали въпроса за преживени аборти. Очевидно има нещо , което да дава връзка и отражение. Естествено , човек може и да премълчи. Но когато става дума за здраве...не мисля , че е редно. Въпросът е в кой момент партньорът да го разбере и под каква форма би било поднесено.
Очевидно още носим бремето на мисленето , че абортът е провал на жената. А в допускането на такъв фал , участниците са двама.

Пред мен не стоят подобни хипотетични въпроси. Аз второ дете няма да имам. На 40 години съм, с дете на 9 г. и тепърва нямам никакво желание да сменям наакани памперси и да си развалям комфорта. Може да звучи безумно егоистично, но е точно така.   И няма как да ми изкочи някакъв таен аборт, защото не съм имала такъв.

Мъжът ми е наясно, че ако забременея, ще направя аборт. Друг е въпросът дали ще му кажа, защото не искам да му подлага на безумен натиск да раждам.

Разбирам, при теб ситуацията е доста ясна, да.

Но ето го и другото - аборти явно се премълчават чисто и просто с цел удобство, щото е по-лесно (или защото го чувстват като собствен провал, което е много тъжно някак...) Не осъждам, просто констатирам - всяка жена си познава партньора и е ясно, че малко ще се наврат доброволно в устата на лъва, ако знаят, че точно по тоя въпрос отсрещният има твърда и неособено благоприятна позиция или ако знаят каква реакция могат да очакват.

Всъщност аз напълно разбирам жените, решили да премълчат. Далеч не всеки мъж не би се повлиял от подобен факт. Да, знам, на теория мъжът до теб е най-близкият ти човек, който те обича и е зад теб във всяка ситуация. На практика много често не е така, защото самотата е труден избор.
Истината е, че все още има двоен стандарт по отношение на мъжете и жените, и то не само сред религиозните малцинства (в града, в който живея, има немалко студенти мюсюлмани - там жените все още трябва да "са честни", когато се омъжват, докато мъжете е добре да имат опит), но и сред много хора, от които се очакват по-модерни и либерални възгледи.
Та за да не споделят такова нещо, жените вероятно си имат основания - т.е. познават си партньора и знаят, че това би им се отразило неблагоприятно.
А се учудвам, че толкова често са ви разпитвали за бременности и аборти. Аз имам два последователни спонтанни аборта между двете ми деца, които все още преживявам тежко в емоционален план, но не са много случаите, в които са ме питали за брой бременности.

Питат в лекарския кабинет за минали бременности или аборти, като за второто питат дали са спонтанни или по желание, защото спонтанните им дават индикации за други неща. Всъщност именно абортът преди всичко като биологичното събитие на неуспешна бременност е по-важната информация за един лекар.

Те докторите си ги интересуват техни си неща. Мен са ме питали за раждания и аборти и са ме записвали без раждания и аборти. Секцио не означавало раждане. Та, имам дете, ама не съм раждала. 

Аха, оперирана си от бебе.

 Аборти нямам, но съм "за" абротите и правото на жените да избират искат ли да раждат или не. Възможности за контрацепция има много и различни, но стават и гафове, никой не е застрахован. Ако някой ден на 16 или 17 дъщеря ми забременее случайно, със сигурност бих я подкрепила да направи аборт.

Не го разбирам това ровене по чаршафите от миналото, под благовидния предлог за споделяни на всичко, щото ми е партньор.
По тази логика, както отбелязах, но никой не реагира- очаква се мъжът да съобщи с коя приятелка как са протекли  интимните  преживявания, дали е имала течение, дали при него е имало, как са се излекували, дали е правила аборт, защо го е направила, как така се е случил, за да може сегашната партньорка да не изтърве нещо от миналото му.
По същата тази логика, колко ли ще ти е добре, да те разнася бившия в подробности, на всяко гадже след теб?

И аз съм секцио...напълно нормално е жената да се води нераждала   Особено пък ако секциото е било планирано. Ако е било спешно секцио след родилни контракции, тялото има някакъв натрупан опит.
То реално ти не раждаш, а изваждат бебето. Приликата е в отлепването на плацентата, та поне от там се задействат съответните процеси и след секцио.
 
AbsurT, приеми все пак , че в някои двойки и на двамата им е приятно да си споделят и не виждат проблем в това. Ако единия ровичка, другия се дърпа-тогава разбирам. Всяко нещо, което е с общо съгласие в една двойка си е нормално за тях, без значение дали за мен или някой друг е странно.
На мен не ми пука бившите ми какво говорят със сегашните за мен.

Ооо, аз съм убедена, че много жени разпитват проекто съпрузите с колко жени са били преди тях, че ако може и поименно да ги изброят. Па кога, как, какво, защо... Аз и мъжът ми не сме се разпитвали за подобни неща. След 15 години заедно идея нямам, дори приблизително, колко партньорки/бройки/гаджета е имал преди мен. Той също не ме е питал.

И мен не ме вълнува интимният живот на съпружието преди да срещне мен, както и намирам за невъзпитано мъж да пита жена за бивши партньори, но абортът не е интимно преживяване и както бих искала да знам дали бъдещият ми мъж не влачи някой херпес, с който може да ме украси, така и той има право да знае за минали аборти. Ако любовта е толкова голяма, няма място за страх, ще те приеме всякаква, ако ли пък тази информация го откаже, още по-добре, не сте един за друг. Наистина може и никога да не се разбере, но ако възникне проблем вследствие на аборта, може да стане много неприятно и язък за любовта.