Здравейте мили мои момичета, кокичета. Приятна вечер.
Виж целия пост
Скрит текст:
Като се отвори темата за болестите да пиша и за у нас. Аз мисля, че съм писала, ама не знам кога беше. ММ има лоша диагноза - злокачествен рак на простата през 2013 год.
Докторите в Плевен казаха, че трябва да му се направи трахиоскопия, т.е. да му оперират тестисите като ги отрежат защото те произвеждали тестостерон, а той пък хранел раковите клетки и те се увеличавали. Така - отрязаха ги. От тогава до днес се борим с този рак - и на нас не ни излиза от ума и на двамата. Пие си редовно лекарствата от онкоболницата, чайовете, които се препоръчват да се пият, докторите казаха да внимавам да не му отслабне имунната система, защото раковите клетки ще се увеличат много и ще получи разсейки в костната система. Тогава вече е неспасяемо.
Докато умовете ни бяха все в този рак, човека на 4 пъти получаваше инфаркт на сърцето. И всеки път го карахме в Токуда болница - София. И 4 пъти го оперираха - сложиха му всеки път стендове, защото кръвта му се съсирва и получава нещо като тромб, който запушва една по една артериите на сърцето.
Баща му от този инфаркт умря, сестра му сега през февруари я погребахме пак от този инфаркт на сърцето. Тя беше на 2 операции на артериите, едната операция беше несполучлива и трябваше наново да я правят и тя не се съгласи. Реши, че няма вече смисъл да се измъчва и след 8 дни умря.. Вече това е по-голямата беля, поне ние така си мислим.
Освен това той си има хипертония от 20 години и диабет от 30 години - едно дърво в гората падна върху него, когато ги сякохме и така получи диабет - инсулиновата жлеза престана да работи.
Мисля, че в такива моменти най-важното е да запазим хладнокръвие, да не изпадаме в паника, да не се травматизираме. Това никак няма да ни помогне.
И друго - всеки човек в организма си има изродени ракови клетки, които в момента спят. Когато на човека му се отключи психически стрес, тогава тези клетки се събуждат. Най-важното е психиката ни да е спокойна - това е най-важното. Болестите идват от тези стресови състояния на човека.
Спокойно, спокойно и пак спокойно...... Това е най-голямото лекарство.
А ние трябва да знаем, че всички сме гости на тази Земя. Когато ни свърши гостуването си отиваме на небето. Това трябва да си го повтаряме спокойно и често.
Колкото по-дълго поживеем е по-добре, ама всеки от нас си има съдба. Каквато ни е съдбата - това ще бъде.
Така, че...моят съвет е: Никакви паники при такива ситуации, никакви истерии, никакви крясъци, ревове и никакви налудничави мисли.
А ние тук заедно сме си като едно семейство - за това сме да си споделяме, да си помагаме - най-важното е душите ни да са спокойни, а тук в темата това правим.
И да знаем едно правило: Споделената мъка е половин мъка и споделеното щастие е двойно по-голямо щастие.
Простете ми, че стана много дълго. Обичам ви.
Докторите в Плевен казаха, че трябва да му се направи трахиоскопия, т.е. да му оперират тестисите като ги отрежат защото те произвеждали тестостерон, а той пък хранел раковите клетки и те се увеличавали. Така - отрязаха ги. От тогава до днес се борим с този рак - и на нас не ни излиза от ума и на двамата. Пие си редовно лекарствата от онкоболницата, чайовете, които се препоръчват да се пият, докторите казаха да внимавам да не му отслабне имунната система, защото раковите клетки ще се увеличат много и ще получи разсейки в костната система. Тогава вече е неспасяемо.
Докато умовете ни бяха все в този рак, човека на 4 пъти получаваше инфаркт на сърцето. И всеки път го карахме в Токуда болница - София. И 4 пъти го оперираха - сложиха му всеки път стендове, защото кръвта му се съсирва и получава нещо като тромб, който запушва една по една артериите на сърцето.
Баща му от този инфаркт умря, сестра му сега през февруари я погребахме пак от този инфаркт на сърцето. Тя беше на 2 операции на артериите, едната операция беше несполучлива и трябваше наново да я правят и тя не се съгласи. Реши, че няма вече смисъл да се измъчва и след 8 дни умря.. Вече това е по-голямата беля, поне ние така си мислим.
Освен това той си има хипертония от 20 години и диабет от 30 години - едно дърво в гората падна върху него, когато ги сякохме и така получи диабет - инсулиновата жлеза престана да работи.
Мисля, че в такива моменти най-важното е да запазим хладнокръвие, да не изпадаме в паника, да не се травматизираме. Това никак няма да ни помогне.
И друго - всеки човек в организма си има изродени ракови клетки, които в момента спят. Когато на човека му се отключи психически стрес, тогава тези клетки се събуждат. Най-важното е психиката ни да е спокойна - това е най-важното. Болестите идват от тези стресови състояния на човека.
Спокойно, спокойно и пак спокойно...... Това е най-голямото лекарство.
А ние трябва да знаем, че всички сме гости на тази Земя. Когато ни свърши гостуването си отиваме на небето. Това трябва да си го повтаряме спокойно и често.
Колкото по-дълго поживеем е по-добре, ама всеки от нас си има съдба. Каквато ни е съдбата - това ще бъде.
Така, че...моят съвет е: Никакви паники при такива ситуации, никакви истерии, никакви крясъци, ревове и никакви налудничави мисли.
А ние тук заедно сме си като едно семейство - за това сме да си споделяме, да си помагаме - най-важното е душите ни да са спокойни, а тук в темата това правим.
И да знаем едно правило: Споделената мъка е половин мъка и споделеното щастие е двойно по-голямо щастие.
Простете ми, че стана много дълго. Обичам ви.
така е мила, всички сме гости на тази земя...
Малее голям сън ще бъде 
Първо да изкажа благодарност към всички вас за всичко споделено за снимките за новия фраг и за превода от неуморните пчелички . 
няма какво да добавя 
Не ми харесва ,че Фарук ще научи от Сюрея за Емир 
ясно е ,че Есмата ще използва козът тейзето срещу Сюрея 
и може би Баадето ще е спасена и бременна . 
Момичета пускам серията с превода 
Гледах си Откраднат живот,имаше мач от ШЛ и ....така! 
Тъкмо видях,че са излезли,но ти вече си ги пуснала! 