Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

  • 102 548
  • 783
# 525
Здравейте! Включвам се и аз с молба за препоръка за подходящ дом в София.... баба ми е с деменция тип Алцхаймер, вече е трудно да я оставяме сама докато сме на работа и не знаем какво да правим, исках да обмисля и тази възможност...
Виж целия пост
# 526
Благодаря ви мили Дами, много мило че ме подкрепяте! Имам нужда от това. На 1000000 парченца съм. Не мога да се събера...... Оставих мама в дом, за караме психиатър и и смениха лекарствата..... Тотален и пълен крах..... Очите ми какво видяха за 2 седмици..... Във Варна живеем и домът е наблизо. Някой ако го интересува на лични МОЛЯ! MILENA.MAMAROVA@GMAIL.COM
Виж целия пост
# 527
Тъжна а, много тъжна,...... Много ми липсва мама... На 40 годи съм, а съм толкова малка, слаба и безпомощна без нея.... Може да е на 1 крачка от мен, но..... Много боли, на никой не го пожелавам този ад....... Боже, безкрайно добър и мил човек, а в какво се превърна, защо на мен....???????
Виж целия пост
# 528
Милена, много е тежко. Ние винаги си оставаме деца на нашите мили родители. И боли ужасно да ти ги вземе тази болест. Защо на мен е въпрос, който и до днес си задавам, но отговор не намирам. Аз станах по-добър и състрадателен човек от преживяното. Иначе...просто не знам защо всичко е така несправедливо.
Виж целия пост
# 529

Милена Мамарова, когато се появиха първите симптоми на мама за бях на 31, а на 36 вече съм без нея. Има хора, които имат честта да са с родителите си до 50тата си годишнина, че и повече. Сега, когато вече не съм дете, и съм вече мислещ човек,  улегнал и т.н... мисля си... Боже, какви разговори имахме с мама, а колко още щяхме да имаме. Осиротях духовно. Мама беше много ерудиран човек, защо Господ ми определи толкова малко време с нея... Баща ми почина като бях на 34. И с него така.
Има хора, които за един миг биха могли да ти дадат цялата вселена, но си заслужава да си с тях цял живот, защото винаги имат нещо ново, с което да запълнят душата ти. С тях се чувстваш цял, усещаш как дишаш и всичко има смисъл. Такава беше мама... сега ми е пусто и се страхувам. Аз не просто те разбирам, аз съм ти, всички тук сме ти...
Виж целия пост
# 530
Елина.... Написала си го... Прекрасно.... Татко, мама.... Те бяха моите опорни точки. Да тук не е лична драма, но боли и ако и тук не го напиша, и ако тук не не ме разбере някой. Татко го покои инсулт и си отводе от този свят толкова бързо и ненадейно без да се сбогува с никой, а мама.... Мама 2 години е с тази коварная болест.... От лекарско семейство съм.... Е как не бях чела и видяла нещо..... Ами ако знаех от по рано, ако бях усетил в началото всичко.... Можеше ли да върнем всичко.... Пълна и тотална промяна на личността, на най-чуестващият човек на този свят отне чувствата и душата..... Как да се справя с болката.... Обвинявам себе, че не разбрах всичко в зародиш.... Благодаря Елина...., че ме разбирате... Благодаря...
Виж целия пост
# 531
Там е работата, че нищо не можеш да върнеш при този болест. Няма лечение. И късно и рано, все едно. Затова не се вини. И по-рано да сте разбрали пак щеше да е същото.
Виж целия пост
# 532
Правилно, точно така е, абсолютно необратима е болестта. Аз разбрах рано, защото, както написах по- рано, мама имаше онко история и, като усетих първите симптоми, изобщо ни ми дойде на ума диагноза като Алцхаймер и тем подобни. Помислих, че има разсейки. Веднага я заведох на ЯМР, нямаше разсейки, но имаше "малки плаки, характерни за възрастта". Почти нямаше симптоми, един път ми обърка изречение, но аз нали бях гърмян заек, веднага я заведох на ЯМР. Е, разсейки нямаше. Уж характерно за възрастта, уж малко. И започнах да чета. Веднага я почнах с диета, добавки, лекарства, лекари, разходки, гледах да я държа ангажирана. Но не, въпреки огромните ми усилия, сега, 6 години по- късно нея вече я няма. Видях, как болестта си казва своето въпреки борбата. Даже като се наложи да се ограмотя по въпроса, си казах "ама как така да трябва да обясниш нещо на човек и той да не те разбира, значи ти не обясняваш правилно, все ще намериш начин да обясниш". Накрая вече и това разбрах. Препоръчвам филма "Все още Алис" и книгата на Ф. Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става по- дълъг". Малка утеха са. Мама в началото разбираше диагнозата си. Казваше "никога не съм си мислила, че такова нещо ще ми дойде на главата, но, аз, моето момиче, ще се преборя, не чети, не слушай какво ти казват другите, аз рак (3ти стадии от 4) преборих, та това ли няма да преборя, мен гледай..." Мама беше човек канара, 10 години пълна ремисия, тогава ми каза "в душата си и в мислите си, този рак съм го преборила, не се страхувай". Мама беше маг. фармацевт, човек на науката, но вярваше и в силата на човешкия дух. И дойде точно тази, ТОЧНО ТАЗИ болест от 40 000 познати на човека болести, която ограбва човека от душата и мислите му. Точно тази, от която няма нито един излекуван. Но най ме боли, че, когато тя навлезе в агресивната фаза, отношенията ни се влошиха много. Дано сега пътува някъде там в светлината, дано съзнанието й е ясно и... дано ми е простила...
Виж целия пост
# 533
Елина, важно е и ти на себе си да простиш....защото и ние имаме нерви, и те не са много здрави, вече на 40,50 години. Няма как дори здрав човек да издържи на пристъпите на болен от Алцхаймер.

Моята майка е на 70 и преди 6 м. я диагностицираха с деменция. Пие ноотропил, има Хашимато, няма наднормено тегло. Не сме правили ЯМР, защото не иска да влезе в болница. Много ми е жал. Не може да запомни една дума за 5 минути.
Сега ще я водя на кардиолог, с надеждата, че някоя артерия към мозъка и стеснена и евентуално това е причината. Пуснах и хомоцистеин, магнезий, В12, цинк, вит.Д, ЦРП, ТСН, холестерол.
Мозъка не страда просто от възрастта, трябва да има някаква причина. И като говорим за наследственост, тя не е деменция, а примерно невъзможност за усвояване на Б12, от там се вдига хомоцистеина, от там се увреждат артериите.
Виж целия пост
# 534
Моля за помощ!!!!!! Моля за нормален дом за настаняване на майка ми с Много дементни изменения, Алцхаймер или има ли значение деменция та. С бебе съм. Моля за помощ за добър дом в гр. Варна или околността. Много противоречива информация навсякъде. Моля! Спешно!
Виж целия пост
# 535
https://www.lechitel.net/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%be%d0%bd/

Въпреки че болестите Алцхаймер и Паркинсон се различават, имат и доста сходни симптоми.

Ще следя темата
Виж целия пост
# 536
Моля за помощ!!!!!! Моля за нормален дом за настаняване на майка ми с Много дементни изменения, Алцхаймер или има ли значение деменция та. С бебе съм. Моля за помощ за добър дом в гр. Варна или околността. Много противоречива информация навсякъде. Моля! Спешно!

Мама беше тук- http://domsvmarina.com/
В село Здравец е, по пътя за Аврен. Доволна съм, добре я гледаха. Не гледай в сайта, че пише Евсиноград. Не са си го променили в сайта адреса. Иначе са в селцето. Телефонът е на управителката- Марияна, много отзивчива. Другата седмица мисля да отскоча, да им занеса подавки за 40 дена на мама, ако искаш ще те закарам да разгледаш. Пиши на ЛС. Поздрави.   
Виж целия пост
# 537
Здравей Елина, не знам как да ти пиша на лични. 0878600103 това е тел ми номер можеш да ми се обадиш ще ти бъда много бладорна. Моля те звънни ми! В страшна безизходица съм. Ще полудея........ Благодаря ти предварително! Моля те! Ако някой се интересува за дома в който мама е 1 седмица, да ми позвъни. За св. Георги какаово ще кажи те или за друг дом......
Виж целия пост
# 538
Тъжна а, много тъжна,...... Много ми липсва мама... На 40 годи съм, а съм толкова малка, слаба и безпомощна без нея.... Може да е на 1 крачка от мен, но..... Много боли, на никой не го пожелавам този ад....... Боже, безкрайно добър и мил човек, а в какво се превърна, защо на мен....???????
И аз така се питах, защо мама, защо аз????
Нямаше отговор, даже и господ съм проклинала, дори го мразех.
Сега се опитвам да грабя с пълни шепи от живота....тогава не живях!!!-  бях на 35г.
Виж целия пост
# 539
Здравейте, не написах домът в който оставих мама, защото все още беше там, но сега вече мога да кажв. Не водете близки и родители в ТРАКАТА МЕД в гр Варна. Зад лъскава та фасада и чисти престилки стоят ДЕМОНИ ПРКРИТИ зад длъжности като сестри, чистачки, санитарни и готвачи. Половин кренвирши и 30 гр варени картоф чета..... Жалко.... Таксата на месец е 1000 лв, като не смятаме скъпите лекарства/които отиват незнайно къде/, памперси, посещение на психиатър, лекар ит н. За разбитата и незнайни местност, нооооО по интересното и страшното е, че хората са подложени на ежеминутни крясъци, побои и болните упоени... Да спят цял ден, гладни, мокри и н..... След като сварих такива моменти прескачайки оградата...... Станах неудобна...... Ако обичате родителите си... Не ги водете там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия