Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

  • 102 558
  • 783
# 585
Спокойно, тук не се извиняваме, това по хората ходи, а ние сме се събрали да търсим най- добрите решения и да споделяме опит и понякога мъка и тежки емоции. Гледай да е спокойна и чиста, това е най- важното.
Опитвам се дори не и се сърдя и не и се карм . Просто избърсвам, изчиствам и така минава всичко гладко и спокойно.Само това дето ме обижда мен и споменава детето ми за лоши неща не мога още да преживея и да свикна с тази агресия.

Ох, в същата ситуация съм и аз , но от 5-6 месеца...Затова от моя опит си позволявам да ви дам съвет - НЕ БЪДЕТЕ ЕМОЦИОНАЛНА И НЕ ПРЕЖИВЯВАЙТЕ това,което говори,...ще чувате невероятни неща...Лесно е да се каже, но това уврежда и вашата психика.Абстрахирайте се и просто не чувайте, не участвайте в нейния диалог ,че става дълго и широко... Аз лично "влизах в нейния филм",много плачех,съсипах се. Взех решение и извиках психиатър ,от 4 месеца взема рисар само 1 мг,че е на 90 г ,иначе в по-големи дози за по-младите.Има ефект,поокроти се ,а и аз започнах "да се съгласявам" с нея при разговор, "добре,добре", о к....
Много е тежко,да, и физически , и психически. Консултирайте с психиатър,той ще даде подходящият медикамент,не отлагайте.
Виж целия пост
# 586
Спокойно, тук не се извиняваме, това по хората ходи, а ние сме се събрали да търсим най- добрите решения и да споделяме опит и понякога мъка и тежки емоции. Гледай да е спокойна и чиста, това е най- важното.
Опитвам се дори не и се сърдя и не и се карм . Просто избърсвам, изчиствам и така минава всичко гладко и спокойно.Само това дето ме обижда мен и споменава детето ми за лоши неща не мога още да преживея и да свикна с тази агресия.

Ох, в същата ситуация съм и аз , но от 5-6 месеца...Затова от моя опит си позволявам да ви дам съвет - НЕ БЪДЕТЕ ЕМОЦИОНАЛНА И НЕ ПРЕЖИВЯВАЙТЕ това,което говори,...ще чувате невероятни неща...Лесно е да се каже, но това уврежда и вашата психика.Абстрахирайте се и просто не чувайте, не участвайте в нейния диалог ,че става дълго и широко... Аз лично "влизах в нейния филм",много плачех,съсипах се. Взех решение и извиках психиатър ,от 4 месеца взема рисар само 1 мг,че е на 90 г ,иначе в по-големи дози за по-младите.Има ефект,поокроти се ,а и аз започнах "да се съгласявам" с нея при разговор, "добре,добре", о к....
Много е тежко,да, и физически , и психически. Консултирайте с психиатър,той ще даде подходящият медикамент,не отлагайте.
А има ли жена при майка Ви докато Вас ви няма и как се държи с чужди хора.
Виж целия пост
# 587
Спокойно, тук не се извиняваме, това по хората ходи, а ние сме се събрали да търсим най- добрите решения и да споделяме опит и понякога мъка и тежки емоции. Гледай да е спокойна и чиста, това е най- важното.
Опитвам се дори не и се сърдя и не и се карм . Просто избърсвам, изчиствам и така минава всичко гладко и спокойно.Само това дето ме обижда мен и споменава детето ми за лоши неща не мога още да преживея и да свикна с тази агресия.

Ох, в същата ситуация съм и аз , но от 5-6 месеца...Затова от моя опит си позволявам да ви дам съвет - НЕ БЪДЕТЕ ЕМОЦИОНАЛНА И НЕ ПРЕЖИВЯВАЙТЕ това,което говори,...ще чувате невероятни неща...Лесно е да се каже, но това уврежда и вашата психика.Абстрахирайте се и просто не чувайте, не участвайте в нейния диалог ,че става дълго и широко... Аз лично "влизах в нейния филм",много плачех,съсипах се. Взех решение и извиках психиатър ,от 4 месеца взема рисар само 1 мг,че е на 90 г ,иначе в по-големи дози за по-младите.Има ефект,поокроти се ,а и аз започнах "да се съгласявам" с нея при разговор, "добре,добре", о к....
Много е тежко,да, и физически , и психически. Консултирайте с психиатър,той ще даде подходящият медикамент,не отлагайте.
А има ли жена при майка Ви докато Вас ви няма и как се държи с чужди хора.

На този етап в каквото състояние е майка ми в момента ,бих могла да я оставя с чужд човек за определено време.
Но в периода,когато беше агресивна-не .Та тя би посегнала и на чуждия човек така както на мен.Ние се борихме на вратата,искаше да я отваряме, защото "на стълбището чакали гости"... , ...да 90 год  ми майчица,с проходилка...отде взимаше тази енергия???...крещеше...,одраска ми ръцете...и всичко това в 5 часа,когато съседите спят....Памперсите и хигиената са по-лесното деяние.Намерете психиатър да се успокои жената...като се постабилизира би могло да си наемете чужд човек да ви отменя,вие сама ще усетите този момент.Дотогава за съжаление ще се редувате най-близките и,...болнични,отпуски....Ако сте от Варна ,пишете ми на лични,с широко сърце ви подавам ръка.
Виж целия пост
# 588
Спокойно, тук не се извиняваме, това по хората ходи, а ние сме се събрали да търсим най- добрите решения и да споделяме опит и понякога мъка и тежки емоции. Гледай да е спокойна и чиста, това е най- важното.
Опитвам се дори не и се сърдя и не и се карм . Просто избърсвам, изчиствам и така минава всичко гладко и спокойно.Само това дето ме обижда мен и споменава детето ми за лоши неща не мога още да преживея и да свикна с тази агресия.

Ох, в същата ситуация съм и аз , но от 5-6 месеца...Затова от моя опит си позволявам да ви дам съвет - НЕ БЪДЕТЕ ЕМОЦИОНАЛНА И НЕ ПРЕЖИВЯВАЙТЕ това,което говори,...ще чувате невероятни неща...Лесно е да се каже, но това уврежда и вашата психика.Абстрахирайте се и просто не чувайте, не участвайте в нейния диалог ,че става дълго и широко... Аз лично "влизах в нейния филм",много плачех,съсипах се. Взех решение и извиках психиатър ,от 4 месеца взема рисар само 1 мг,че е на 90 г ,иначе в по-големи дози за по-младите.Има ефект,поокроти се ,а и аз започнах "да се съгласявам" с нея при разговор, "добре,добре", о к....
Много е тежко,да, и физически , и психически. Консултирайте с психиатър,той ще даде подходящият медикамент,не отлагайте.
А има ли жена при майка Ви докато Вас ви няма и как се държи с чужди хора.

На този етап в каквото състояние е майка ми в момента ,бих могла да я оставя с чужд човек за определено време.
Но в периода,когато беше агресивна-не .Та тя би посегнала и на чуждия човек така както на мен.Ние се борихме на вратата,искаше да я отваряме, защото "на стълбището чакали гости"... , ...да 90 год  ми майчица,с проходилка...отде взимаше тази енергия???...крещеше...,одраска ми ръцете...и всичко това в 5 часа,когато съседите спят....Памперсите и хигиената са по-лесното деяние.Намерете психиатър да се успокои жената...като се постабилизира би могло да си наемете чужд човек да ви отменя,вие сама ще усетите този момент.Дотогава за съжаление ще се редувате най-близките и,...болнични,отпуски....Ако сте от Варна ,пишете ми на лични,с широко сърце ви подавам ръка.
В другия край на България съм . Благодаря Ви за вниманието и успех на Вас.По между другото снощи по телевизия Евроком в предаванито на Люба Кулезич " Честно казано" на гости и беше проф. доктор Лъчезар Трайков , който каза че било открито пак някаво  ново лекарство да бори болестта Алцхаймер, но докато дойде до приложение пак трябва да чакаме едно 5-7 години. Вече не  мисля  че ще дочакаме този момент .
Виж целия пост
# 589
lbl, да кажа още нещо,....не оставяйте в близост ,не и предоставяйте  никакви ценни книжа ,пари...само копия! ММ се сети и копира дори банкноти .Е , тя усети,че нещо не са истински, че"няма да вървят в магазина",че "са забравени в джоб и минали през пералнята"... /Майка ми много обичаше да си брои парите , но в един момент започна да ги реже с ножица./ Въобще бъди в готовност за театър.Има и смешни моменти.Изтощително , защото ние трябва да се нагаждаме към тях ...край с нормалното...Мъчително,но се свиква.
Трябва да се махнат всички остри предмети...в стаята не бива да са налице неща,които я дразнят...въобще помещението става специално подредено и не по нашия вкус, а по нейния...за да е спокойна.Успех!

Ще изгледам предаването на Евроком,за да взема отношение.

Виж целия пост
# 590
Мноооого е важен психиатъра....да улучи точния,необходимия медикамент....и дозировката...Дано намерите доктора,който индивидуално да се заеме с нея.Ние имахме късмет и съм доволна от резултата./ чукам на дърво/
Целта не бива да е заспиване,...да прекарват денонощието в сън.
Виж целия пост
# 591
 А как  диагностицират , че е точно алцхаймер болеста?
на майка ми и откриха хидроцефалия, при абсолютно същите симптоми
поставя се шънт
Виж целия пост
# 592
Здравейте! Simple Smile
Баба ми (81 год.), интелигентна и здрава жена, преди няколко месеца беше диагностицирана с деменция, по всяка вероятност Алцхаймер. Последно правихме скенер заради нейно падане преди 2 години, който не показа нищо тревожно, но ето че диагнозата е факт. Всичко започна преди 3-4 години с няколко инцидентни падания, които отдадохме на това, че вървеше доста и че имаше перде на очите. След това постепенно започнаха да зачестяват и решихме да си я приберем от вилната зона в града, като направихме операция и на очите. Може би по този начин сме забързали прогресията, но нямаше друг начин. Като цяло към момента си говори съвсем нормално, от време на време не може да се сети някоя дума или име, обслужва се сама, просто ходи доста трудно и ако трябва да мине по-голямо разстояние започва да "ситнее" крачките и накрая пада. Основният проблем, е че губи чувство за ориентация. На моменти си мисли, че още живее в къща и иска да ходи на горния етаж, който реално не съществува. Споделя, че се събужда сутрин на улицата, където има същото легло като нейното, със същите чаршафи и после си отива в нейната стая. Казва че, има още няколко апартамента в кооперацията, които са обзаведени по същия начин като нейния и тя ходи в тях и ги обикаля. Естествено нищо от това не е вярно. Другият проблем е, че спря да се разпознава в огледалото, вижда сестра си в него, която е по-възрастна от нея, говори й и се чуди защо тя не й отговаря. Понякога се дразни, че образа в огледалото има същите дрехи като нея и прави същите движения, а понякога се забавлява с това. Ако не бяха тези делюзии, човек никога нямаше да си помисли, че има Алцхаймер. Речниковият й запас като цяло е запазен, контактна е, излиза й се, говори й се, интересува се от всичко, което я заобикаля. Изписаха й само Нивалин, който съм наясно, че няма как да я излекува, а само бави прогреса. Въпросът ми е имали някакво медикаментозно лечение за тези делюзии? Все по-трудно става да я оставяме сама, страхуваме се че ще тръгне нанякъде и ще се изгуби или ще падне. Знам, че при всеки протича индивидуално болестта, но към момента ако не бяха тези моментни пространтвени делюзии, човек ще каже, че нищо й няма, а същевременно, виждам че те са типични за 5-6 стадий на болестта? Доста въпроси имам, но лекарите са доста лаконични по темата. Какво да очакваме по-нататък и при вас как протичаха нещата?
Виж целия пост
# 593
Това, което се появява при баба ви не са никакви делюзии, ами си е доста напреднал стадий на болестта.
Доста пациенти запазват говора си до последно.
Обикновено протича така: Започват да губят концентрация, объркват се в ежедневната си рутина, представят си неща, които ги няма. Започват да забравят краткосрочно (помни преди 50 години каква рокля е носила, не помни дали е яла). Заедно с това и характера се променя: стават недоверчиви, мнителни, не можеш да ги убедиш в нищо, колкото повече се объркват, толкова повече се озлобяват. Обвиняват близките си, че ги лъжат. Започват да падат, стоят като изстукани без реакция много време (стои на леглото седнала и нито става, нито ляга). Започват да не им се яде, или си мислят, че пазят диета.
Състоянието може да се запази ако се изготви график, който се спазва. Всеки ден, едно и също. Също решаването на кръстословици, докато могат, много помага.
Като цяло изходът при т.н. деменция или Алцхаймер е винаги фатален.
Болните се влошават до толкова, че накрая не могат да станат от леглото, залежават се, разболяват се от пневмония и умират.
Като цяло можете да очаквате огромен стрес за вас, защото има един дълъг период, в който са активни, но неконтролируеми. Не можеш да ги убедиш. Понякога са и агресивни, налитат на бой. Обиждат, псуват. Ужасна болест и е много грозен и мъчителен начин да си отидеш.
Най-доброто, което можете да направите за себе си, е да я отделите. Ако живеете с малки деца на всяка цена я отделете. Не се шегувам, толкова е ужасно, че възрастните се разболяват психически покрай такива пациенти, камо ли децата.
Сигурно не искате точно това да чуете в момента.
Ако сте само възрастни, може просто да поработите над вашата нагласа. Примирете се с това, че не може да я убедите в нищо. Старайте се да й отвличате вниманието, като я карате да разказва за младостта си. Направете дневен режим, най-добре е да спазва този, на който е свикнала дълги години. Карайте я да решава кръстословици, не знам защо, но много помага. Не я оставяйте сама, опасно е за вас и за нея. Снабдете се с много търпение. Ако откаже да яде, давайте й повече сладки храни. Те ги обичат. Най-важното / не я насилвайте. Не й се сърдете, като започне да ви пита 20 пъти за един и същ ден за едно и също нещо. Има един момент, в който роднини, които не е виждала, ще спре да помни и познава. Всеки път се представяйте. Бъдете наясно, че състоянието й ще се влошава. Ще има нужда от памперси. Ще се опитва да си ги маха.
Медикаментозно лечение няма. Като цяло пациентите не се подобряват. Може да се задържат известно време на същото ниво, на което са. Примерно 10 години, в които бавно ще се влошава. Честно казано, искрено се надявам при вас нещата да протекат доста по-бързо и да ви бъдат спестени много неща.
Виж целия пост
# 594
Благодаря много за изчерпателния отговор. И аз установих, че стадият вече е доста напреднал. Тя живее сама за момента,с нас няма как да живее, така или иначе пак ще е сама по цял ден. Разгледахме домовете, но там пациентите изглеждаха вече съвсем в последна фаза, просто стояха и гледаха в една точка. Идеята ни беше ако я оставим да има с кой да си приказва, защото и без това сега й е самотно, но там няма да намери компания. Разгледахме 2 места и установихме, че все още не е за дом. Искаме да й намерим жена почасово, хем да има контакти извън нас, хем и ние да починем, но и това не иска. Много е трудно решението в такива ситуации. От 2 дни сме й взели ключа, за да не ходи из сградата. Преди 2 дни я намерих на горния етаж седнала на земята и се мъчеше да отключи друг апартамент. Не е правилно, но това е варианта към момента. Сега е сърдита и през 2 часа си иска ключа и се пазари за него. Ако домовете в БГ бяха по-съвременни,изобщо нямаше да го мисля. Обстановката ок, ново и чисто, но нямат никакви занимания за тях, имат един малък двор и това е, само на празници колективни дейности и толкова, през останалото време гледат като зеленчуци в една точка или забиват в телевизора. А тя това го прави и у дома си.. Тъжно е... Ще се радвам и други да споделят как са процедирали с роднините си, аз се чувствам в безизходица.
Виж целия пост
# 595
Ами то вие нямате избор, скоро пък изобщо никакъв. Намерете й жена и то по възможност с опит. Разбира се, че няма да иска, но вие намерете жена, и тя ще я заприказва. Иначе това дето го мислите за два-три часа, тези хора имат нужда от някой 24/7. Ако я оставите сама, ще направи пожар, наводнение, ще нарани себе си неволно. Не е вариант.
В идеалния случай намирате жена с опит и се въртите с нея. За вас е важно не компанията, а да има кой да я връща в правия път, да я храни, когато скоро се наложи памперс да я убеждава да го носи, да почиства след нея и да внимава, да не се нарани.
Ако пациентите в домовете са стояли и гледали в една точка, то те са били упоени. Повечето хора с деменция са активни до последно, докато не се залежат. И тогава също продължават да имат собствено мнение и да се изразяват.
За мен момента, в който тя е за дом, е когато спре да ви познава и когато изцяло се наруши краткосрочната й памет. Тоест, изобщо не може да си спомни, че е правила нещо.
Виж целия пост
# 596
Много е трудно хем да съхраниш нея, хем себе си. Не знам защо пациентите изглеждаха така. И на двете места,които посетихме цареше гробна тишина и обреченост и някакси в баба ми все още виждам живец и сякаш не си я представям все още в дом. Искам най-доброто за нея, но знам и че няма смисъл да се поболявям от стрес и нерви. А едно продължително гледане с години ще доведе до това. Много е кофти този избор. Ако беше вече на легло сигурно щеше да е по-лесно, защото поне няма да я мисля толкова,че ще си строши главата някъде или ще запали апартамента. Някакви антипсихотици дали няма да намалят тази дисориентираност и объркване?
Виж целия пост
# 597
Ами за съжаление няма лекарство, което да помогне в случая, освен приспивателни през нощта може би. Но нямам опит с такива лекарства и не знам до колко са подходящи в случая. Те започват да губят представа за ден и нощ и стават през нощта, спят през деня. Но щом ходи при съседите и не знае къде е за мен има нужда от наблюдение и сама не може да остава. Наистина е опасно, хрумват им неща, дето не може да си представите. Все едно две годишно да оставите само.
Виж целия пост
# 598
Много е трудно хем да съхраниш нея, хем себе си. Не знам защо пациентите изглеждаха така. И на двете места,които посетихме цареше гробна тишина и обреченост и някакси в баба ми все още виждам живец и сякаш не си я представям все още в дом. Искам най-доброто за нея, но знам и че няма смисъл да се поболявям от стрес и нерви. А едно продължително гледане с години ще доведе до това. Много е кофти този избор. Ако беше вече на легло сигурно щеше да е по-лесно, защото поне няма да я мисля толкова,че ще си строши главата някъде или ще запали апартамента. Някакви антипсихотици дали няма да намалят тази дисориентираност и объркване?

А кои са били домовете, в които сте ходили?
Виж целия пост
# 599
Благодаря много за изчерпателния отговор. И аз установих, че стадият вече е доста напреднал. Тя живее сама за момента,с нас няма как да живее, така или иначе пак ще е сама по цял ден. Разгледахме домовете, но там пациентите изглеждаха вече съвсем в последна фаза, просто стояха и гледаха в една точка. Идеята ни беше ако я оставим да има с кой да си приказва, защото и без това сега й е самотно, но там няма да намери компания. Разгледахме 2 места и установихме, че все още не е за дом. Искаме да й намерим жена почасово, хем да има контакти извън нас, хем и ние да починем, но и това не иска. Много е трудно решението в такива ситуации. От 2 дни сме й взели ключа, за да не ходи из сградата. Преди 2 дни я намерих на горния етаж седнала на земята и се мъчеше да отключи друг апартамент. Не е правилно, но това е варианта към момента. Сега е сърдита и през 2 часа си иска ключа и се пазари за него. Ако домовете в БГ бяха по-съвременни,изобщо нямаше да го мисля. Обстановката ок, ново и чисто, но нямат никакви занимания за тях, имат един малък двор и това е, само на празници колективни дейности и толкова, през останалото време гледат като зеленчуци в една точка или забиват в телевизора. А тя това го прави и у дома си.. Тъжно е... Ще се радвам и други да споделят как са процедирали с роднините си, аз се чувствам в безизходица.
Точно в същата ситуация съм и аз.Нито е за дом , нито е да остава сам в къщи.Майка ми живее сама на село и в никакъв случай не иска да дойде при нас в града . Аз се натоварвам вече физически, психически да и угаждам на прищявките и пак е агресивна , ревлива и незнам какво си още.Страхувам се и аз за пожар , наводнение или загубване , но немога да съм там 24/7 при нея. Мисля че аз по- бързо ще превъртя от нея. Скоро я водих на лекар за да изпишат някакви лекарства за агресията и нервността на билкова основа , но ми казаха че няма смисъл . С една дума няма лечение, трябва да чакаме изавление.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия