Какво да правя ..

  • 12 815
  • 67
# 15
 Claire75, права си.
Ще гледам в най-скоро време да му споделя ,както ти каза - отдалеч,дано няма проблеми.

Много ви благодаря за отговорите до момента  Hug
Виж целия пост
# 16
Имам и сестра, какво по - хубаво от това. Потърси я, разкажи й, тя ще ти помогне със сигурност.  Можеш да отидеш временно при нея, тъкмо ще си далеч от този мъж. Имаш варинати, помисли и виж кой ще е най - добрия за теб и детето ти. Peace
Виж целия пост
# 17
Благодаря за мнението  Hug
Виж целия пост
# 18
Като за начало започни да действаш.

Преди време получавах листовки по пощата от една асоциация в които се обясняваше как да се действа при домашно насилие. Дано да не забравя нещо.

-кажи на най-близките ти (няма от какво да те е срам, в много подобни случаи точно близки хора си нямат представа какво се случва, а не се знае, но може да ти потрябват и като свидетели като стане време за разпределяне на родителските права)
-ако пак се случи физическо насилие побързай да си изкараш медицинско (пак да се подсигуриш за всеки случай)
-ако можеш се свържи и с някоя организация или асоциация, там много добре знаят какво да те посъветват
-започни да си отделяш пари и да подготвяш изнасяне, без мъжът ти да забележи. Не му казвай, че мислиш да го напуснеш, може да се озлоби, да започне още по-голям тормоз, да направи така, че да прекъснеш контакти с други хора.....
-изнеси се с детето при баща ти, при роднини или при приятелка ( за предпочитане когато бащата не е в къщи). Смени си телефонния номер, по-добре ще е ако той не може да се свърже с теб и не знае къде сте. Ако все пак те намери не допускай да те заплашва и да те манипулира, не го слушай какво ти казва и не се оставяй да ти вменява вина. Ако идва да те търси на работа или там където сте се изнесли с детето, не се колебай да се обаждаш на полицията. Още едни свидетели в твоя полза.
-ако имате брак, пусни дело за развод, добре е ако със заделените пари успееш да наемеш адвокат. Свидетели и медицинско ще са ти от помощ на този етап. Искай пълни права над детето, като докажеш, че бащата е опасен за нея. Не бива да те е страх от делото, там ще се изясни колко издръжка ще плаща бащата, къде ще живеете с детето и тн.

Като се изнесете обясни на детето какво се случва, в началото може да се стресира, но си мисли,че това е за доброто и на двете ви. Докато подготвяш обаче тръгването може и да не ѝ казваш, че си тръгвате защото може да се изпусне пред баща си. Най-вече се опитай да се запазиш психически, контакт с други жени преживели същото ще ти е от голяма полза.

Действай!! Пожелавам ти да стигнеш до последния етап който е спокоен живот за теб и дъщеря ти без насилие и тормоз! Hug
Виж целия пост
# 19
nikaia ,много ,много благодаря за изчерпателният отговор  Hug

ПП - Някой беше попитал , имаме брак.
Виж целия пост
# 20
Разкажи на близките си,винаги има варианти,просто намери най-подходящият за теб и детенцето☺ в никакаъв случей не го търпи  и не позволявай това да продължава. Никой не заслужава такова отношение,особенно ти като майка на неговото дете!!!Успех!!! Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Наистина много ви благодаря за окуражителните думи.
 Hug
Виж целия пост
# 22
Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво гранично състояние, не съм специалист), което да е развил?
Виж целия пост
# 23
Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво погранично състояние, не съм специалист), което да е развил?
Според мен - не , просто и баща му е същият - изнервени.

Виж целия пост
# 24
Жалба за тормоз в полицията задължително, също и в агенцията за закрила на детето и скоростно изнасяне от този човек. Тормоза няма да спре
Виж целия пост
# 25
Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво погранично състояние, не съм специалист), което да е развил?

Помислих си го и нищо чудно да е така, но той няма да го признае и няма да иска да отидат при специалист.
Освен ако не държи на семейството си дотолкова, че да избере или- или.
Но, не знам как би реагирал в момента на такъв разговор!? newsm78
Виж целия пост
# 26
Здравейте ,не знам дори как да озаглавя темата си ,но имам нужда от съвет.
Не страдам от Стокхолмски синдром , просто не мога да преценя трезво ситуацията ,вследствие на което не знам как да постъпя.

На кратко - имаме дете в първи клас.
Мъжът ми започна да посяга малко след като се роди детето ,
Скрит текст:
причините бяха различни - от това , че ако го попиташ нещо в неподходящият час ,или примерно дали тази година ще ходим на море ,до ... вече забравих.
Посягането не се изразяваше само в шамар.
То беше ритане , говорене на глупости , обиждане , най-вече удари в главата.
За мое най-голямо съжаление последният пък ,когато това се случи детето беше свидетел.
Родителите му са ставали свидели,защото след побой звънях на тях , за съжаление дори и те да дойдат ,нищо не се променя след това.
Просто животът ми протича с голям страх и не знание какво да направя за мен и дъщеря ми.


Предполагам ще кажете , че съм глупава , защото нямам изкарано медицинско за побоят , да така е , това е една огромна грешка ,която от глупост или от страх - направих.

Храната вкъщи я осигурявам главно аз ,като ми се дават някакви пари и от негова страна.Това е най-малкият проблем разбира се.
Извинявам се предварително ако мислите ми са разпокъсани,просто не знам какво точно да напиша за да мога да представя всичко,както е било.
ПП- Заедно сме от 9 години , като подчертавам,че отначалото нямаше такива проблеми.
Аз още ТУК бих си тръгнала, на секундата.
Няма никакво извинение за подобни постъпки.
Та, видно съветът ми какъв е.
Виж целия пост
# 27
Жалба за тормоз в полицията задължително, също и в агенцията за закрила на детето и скоростно изнасяне от този човек. Тормоза няма да спре

Последното такова беше на 21.11.2016.
Но нямам медицинско за нито един от случаите.
Родителите му знаят , някои от приятелите ни също , т.е. виждали са ме на следващия ден.
Съседите над нас и те са чули най-вероятно ...

Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво погранично състояние, не съм специалист), което да е развил?

Помислих си го и нищо чудно да е така, но той няма да го признае и няма да иска да отидат при специалист.
Освен ако не държи на семейството си дотолкова, че да избере или- или.
Но, не знам как би реагирал в момента на такъв разговор!? newsm78
Казвала съм му да вземе хапчета за успокояване на нервите поне ,но реагира кофти.
Ядосва се и започва да крещи,ако и аз отвърна ,става грозна картинка.

Здравейте ,не знам дори как да озаглавя темата си ,но имам нужда от съвет.
Не страдам от Стокхолмски синдром , просто не мога да преценя трезво ситуацията ,вследствие на което не знам как да постъпя.

На кратко - имаме дете в първи клас.
Мъжът ми започна да посяга малко след като се роди детето ,
Скрит текст:
причините бяха различни - от това , че ако го попиташ нещо в неподходящият час ,или примерно дали тази година ще ходим на море ,до ... вече забравих.
Посягането не се изразяваше само в шамар.
То беше ритане , говорене на глупости , обиждане , най-вече удари в главата.
За мое най-голямо съжаление последният пък ,когато това се случи детето беше свидетел.
Родителите му са ставали свидели,защото след побой звънях на тях , за съжаление дори и те да дойдат ,нищо не се променя след това.
Просто животът ми протича с голям страх и не знание какво да направя за мен и дъщеря ми.


Предполагам ще кажете , че съм глупава , защото нямам изкарано медицинско за побоят , да така е , това е една огромна грешка ,която от глупост или от страх - направих.

Храната вкъщи я осигурявам главно аз ,като ми се дават някакви пари и от негова страна.Това е най-малкият проблем разбира се.
Извинявам се предварително ако мислите ми са разпокъсани,просто не знам какво точно да напиша за да мога да представя всичко,както е било.
ПП- Заедно сме от 9 години , като подчертавам,че отначалото нямаше такива проблеми.
Аз още ТУК бих си тръгнала, на секундата.
Няма никакво извинение за подобни постъпки.
Та, видно съветът ми какъв е.

Нямах и 20 години тогава , но и това го отчитам за грешка , че не си тръгнах на време.
Виж целия пост
# 28

Според мен - не , просто и баща му е същият - изнервени.



Не е така, от пряко наблюдение ти го казвам.
Да си изнервен постоянно, не е нормално състояние, колкото и натоварено ежедневие да имаш.
При нормалната изнервеност, когато се прибереш при любимите хора, при детето си, се успокояваш, защото дразнителите ти остават зад гърба.
Обикновено, такива хора и си пийват, а алкохола засилва заядливостта им.
И следващата стъпка е физическия тормоз.
Виж целия пост
# 29
Цитат
Но, не знам как би реагирал в момента на такъв разговор!?
Може би пак с агресия, особено ако разговорът се повдигне в неподходящия час.
Иначе да - ако човекът не осъзнава (в доста такива случаи болният не осъзнава заболяването си, но не във всички) и не се опитва да се промени, пак за нея в момента май няма много варианти, освен първо да си събере багажа. Просто едно заболяване би било обяснение.
Тя впрочем вече е писала, че според нея не е това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия