Дъщеря ми не дава никой да я докосва, дори да й говори, че и дори да я поглежда-никой различен от мен и баща й. А много често, когато е изплашена или търси утеха не иска и баща си- аз да я нося, да се гушка в мен, да се крие. Иска само с мен да играе- мама да седне на кончето, мама да се люлее на люлката, с мама да си подаваме топката . Не ме изпуска от поглед..Изобщо трагедия...все едно растем в гората...Вече ми е неудобно от хората, взех да избягвам да се срещаме с познати-само да приближат тя почва да мрънка сякаш се сърди че някой нарушава идилията ни и ни разваля играта. Не дай си боже да почнат да я закачат или да й говорят - ревове, бягане, криене...
Не издържам вече...Не съм я оставяла и за 1 час дори при бабите й, защото реве за мен. Верно че от малка е такава и е характер, но сега е нетърпимо...От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!