Сигурно си права. Следвах в чужбина и там масово кафенетата и ресторантите са празни. В университета всеки си носеше храна от вкъщи за закуска, а на обяд евентуално по столовете. Явно бедността ме е възпитала така. В парка редовно си ходех, както и другите студенти, всеки си носеше скрптовете за учене и вода, храна. Рядко да седнем на бирария и да си поръчаме нещо.
Съпругът ми и той е следвал в чужбина и е живял освен това и в доста държави, светът и него го е възпитал по същият начин, което ме радва, защото сме доста подобни.
Нямам нищо против да изляза на ресторант, но предпочтам да е рядко, но да е качествен. Япония е предлага почти на всеки ъгъл много качествена храна. Същото е и в Сингапур, можеш дори и от уличните продавачи да си купиш всичко прясно.
В Европа безпорно има хубави ресторанти, но трябва да се знаят и са безумно скъпи, но си струва. И аз и съпругът ми държим на качествена храна, но е тя все по-трудно се намира.
И без да съм учила в чужбина предпочитам да напазаря и да си направя пикник в гората в хубавото време от колкото да отида на ресторант
.Benisima е абсолютно права.Когато имаш дете първо мислиш за неговите интереси и после са твоите.За 6 месеца е абсурдно да опознаеш един човек и да си сигурен,че това ще е баща на детето ти на първо място и след това твоят любим.
