Паническо разстройство - 28

  • 88 400
  • 766
# 165
Малеееее, цялата се разлюлях. Мир на праха и на Гала. Колко години с нея пишем в тази тема. Направо си бяхме станали като семейство......Ехххххххх  Cry
Виж целия пост
# 166
mariahcarey_love,
Ужасно е това усещане при намаляване/спитане на АД.
Аз съм опитвала няколко пъти и винаги съм се връщала там, от където съм тръгнала, т.е. чувствам се все едно изобщо не съм лекувана. Не знам, имам чувството, че тези АД нямат спиране.
Пия АД от 1997 г., това са цели 20 години ooooh! След няколко неуспешни опита за спиране, реших, че по-добре да ги пия до живот, отколкото да се връщам в ада, от където съм тръгнала.

Нали уж след 6 месеца прием се постигало лечение на симптомите? То излиза, че се дрогираме с тези АД, за да не чувстваме нищо, а всъщност така само замаскираме симптомите си.  Shocked Доживотен прием ми се струва ненормално.  Sad Как например ще имам деца някой ден при това положение? Все пак вече съм 36... Направо се отчайвам...
Виж целия пост
# 167
mariahcarey_love,
Ужасно е това усещане при намаляване/спитане на АД.
Аз съм опитвала няколко пъти и винаги съм се връщала там, от където съм тръгнала, т.е. чувствам се все едно изобщо не съм лекувана. Не знам, имам чувството, че тези АД нямат спиране.
Пия АД от 1997 г., това са цели 20 години ooooh! След няколко неуспешни опита за спиране, реших, че по-добре да ги пия до живот, отколкото да се връщам в ада, от където съм тръгнала.

Нали уж след 6 месеца прием се постигало лечение на симптомите? То излиза, че се дрогираме с тези АД, за да не чувстваме нищо, а всъщност така само замаскираме симптомите си.  Shocked Доживотен прием ми се струва ненормално.  Sad Как например ще имам деца някой ден при това положение? Все пак вече съм 36... Направо се отчайвам...
Точно така е:) Пиеш за да замаскираш симптомите и то даже някой път пак ги имаме.
Виж целия пост
# 168

Точно така е:) Пиеш за да замаскираш симптомите и то даже някой път пак ги имаме.
Shocked Значи с тези АД си оставаме хем дебели, хем неизлекувани, а само с временно подтиснати симптоми, които както казваш ти, често си имаме, дори с лекарствата...  #Crazy Страхотен оптимизъм ме затресе, няма що...  Joy
Виж целия пост
# 169

Точно така е:) Пиеш за да замаскираш симптомите и то даже някой път пак ги имаме.
Shocked Значи с тези АД си оставаме хем дебели, хем неизлекувани, а само с временно подтиснати симптоми, които както казваш ти, често си имаме, дори с лекарствата...  #Crazy Страхотен оптимизъм ме затресе, няма що...  Joy

За лечение не може и да се говори. Пиеш ги, като си по добре ги спираш и след време пак си се връщат:))
Трудно е и без тях, но все пак се радвам че започнах да излизам сама, от седмица пътувам и с градски транспорт, без АД и без бензо.
Пак имам симптоми, е ми се гади, че ме стяга корема и главата и се панирам. Но се справям:)
Виж целия пост
# 170

За лечение не може и да се говори. Пиеш ги, като си по добре ги спираш и след време пак си се връщат:))
Трудно е и без тях, но все пак се радвам че започнах да излизам сама, от седмица пътувам и с градски транспорт, без АД и без бензо.
Пак имам симптоми, е ми се гади, че ме стяга корема и главата и се панирам. Но се справям:)


Днес, например ме е страх да изляза. Вчера така ми се гадеше, ей така, пак от нищото, както си стоях при една приятелка на мохабет.  Shocked Толкова зле ми стана изведнъж, че хукнах да се прибирам.  Tired Абе, това нашето на нищо не прилича. Хората как си живеят нормално и нищо им няма?  Sad Sad
Виж целия пост
# 171
mariahcarey_love,
Ужасно е това усещане при намаляване/спитане на АД.
Аз съм опитвала няколко пъти и винаги съм се връщала там, от където съм тръгнала, т.е. чувствам се все едно изобщо не съм лекувана. Не знам, имам чувството, че тези АД нямат спиране.
Пия АД от 1997 г., това са цели 20 години ooooh! След няколко неуспешни опита за спиране, реших, че по-добре да ги пия до живот, отколкото да се връщам в ада, от където съм тръгнала.

Нали уж след 6 месеца прием се постигало лечение на симптомите? То излиза, че се дрогираме с тези АД, за да не чувстваме нищо, а всъщност така само замаскираме симптомите си.  Shocked Доживотен прием ми се струва ненормално.  Sad Как например ще имам деца някой ден при това положение? Все пак вече съм 36... Направо се отчайвам...
Няма точна рецепта след колко време се постига подтискане на симптомите, всеки организъм, човек и характер са различни. И ако чакаш само АД да те излекува няма как да стане. АД са само патерицата, която да подтисне симптомите , за да почнеш да разсъждаваш трезво,да разбереш, че всичко това, което ти се случва е провокирано от нас самите...Не е задължителен доживотен прием, но е вярно също, че всеки един по-шоков момент в живота ни, може да ни върне в изходна позиция. За сетен път ще дам себе си за пример. След първото отключване на ПР аз пих АД почти 4 години.Намалявах и увеличавах дозата, намалявах и увеличавах, докато дойде момента, в който ги спрях. 4 години бях без АД, в което време забременях, родих и се радвах на детето си.Бремеността ми беше най-чистия и светъл период..Но след низ от събития, ПР се върна с пълна сила след четири годишната ремисия. Сега две години и нещо отново пия АД, в период на намаляване съм и се надявам пак на няколко годишна ремисия. Но на всички нас трябва да  е ясно, че ние си го носим в нас. ПР е част от характера ни, винаги може да се прояви..
Виж целия пост
# 172
mariahcarey_love,
Ужасно е това усещане при намаляване/спитане на АД.
Аз съм опитвала няколко пъти и винаги съм се връщала там, от където съм тръгнала, т.е. чувствам се все едно изобщо не съм лекувана. Не знам, имам чувството, че тези АД нямат спиране.
Пия АД от 1997 г., това са цели 20 години ooooh! След няколко неуспешни опита за спиране, реших, че по-добре да ги пия до живот, отколкото да се връщам в ада, от където съм тръгнала.

Нали уж след 6 месеца прием се постигало лечение на симптомите? То излиза, че се дрогираме с тези АД, за да не чувстваме нищо, а всъщност така само замаскираме симптомите си.  Shocked Доживотен прием ми се струва ненормално.  Sad Как например ще имам деца някой ден при това положение? Все пак вече съм 36... Направо се отчайвам...
Няма точна рецепта след колко време се постига подтискане на симптомите, всеки организъм, човек и характер са различни. И ако чакаш само АД да те излекува няма как да стане. АД са само патерицата, която да подтисне симптомите , за да почнеш да разсъждаваш трезво,да разбереш, че всичко това, което ти се случва е провокирано от нас самите...Не е задължителен доживотен прием, но е вярно също, че всеки един по-шоков момент в живота ни, може да ни върне в изходна позиция. За сетен път ще дам себе си за пример. След първото отключване на ПР аз пих АД почти 4 години.Намалявах и увеличавах дозата, намалявах и увеличавах, докато дойде момента, в който ги спрях. 4 години бях без АД, в което време забременях, родих и се радвах на детето си.Бремеността ми беше най-чистия и светъл период..Но след низ от събития, ПР се върна с пълна сила след четири годишната ремисия. Сега две години и нещо отново пия АД, в период на намаляване съм и се надявам пак на няколко годишна ремисия. Но на всички нас трябва да  е ясно, че ние си го носим в нас. ПР е част от характера ни, винаги може да се прояви..

Добре разбирам и осъзнавам всичко.  Hug Просто се чудя, как така, уж съм спокойна, а ни в клин, ни в ръкав, пак се получават проклетите паник атаки? Sad Какво означава твоето увеличаване и намаляване на дозата? Интересно ми е как си експериментирала и как си се чувствала, след като си коригирала дозата, предполагам на твоя глава???  newsm78
Виж целия пост
# 173
Абсолютно не на моя глава, всичко е под диктовката на психиатър. Ами така..чувствам се по-добре, започвам намаляване, стигам до някакво положение, усещат се връщане на симптомите, като безсъние, тревога не продиктувана от нищо, единични ПА и това налага връщане на някаква част от дозата, по това се установява, че не е бил точния момент и така..докато улучиш момента Simple Smile
разбирането и осъзнаването на проблема е тогава, когато спреш да се плашиш от симптомите, когато се занадига ПА да си кажеш "познавам те, от няма да умра"и тогава тя умира още в зародиш..
Според мен, лично мое мнение...6 месеца е твърде,твърде кратък период за започване на намаляване на АД. Та той започва да повлиява симптомите около втория месец. До пълното им изчезване минава доста време.А моят пси казва, че АД започват да се намаляват 2 месеца след пълното изчезване на симптомите..
Виж целия пост
# 174
Боже случайно прочетох тук за Гала  smile3518  Засичахме се тук във форума.
Бог да я прости милата, светлина на душата и  Sad
Ох стана ми много гадно..
Виж целия пост
# 175
Добре разбирам и осъзнавам всичко.  Hug Просто се чудя, как така, уж съм спокойна, а ни в клин, ни в ръкав, пак се получават проклетите паник атаки?

Toчно така,изведнъж ти става лошо, от нищото. А най-лошото е, когато ти е цял ден лошо. Така ни се отплаща тялото ни за това, че сме го претоварили със стрес, с негативни мисли, чувство за вина,  и др подобни чувства. Това е, трябва да се обичаме, да се грижим за себе си, а не да се претоварваме със задачи и да се изяждаме отвътре с негативни мисли.  Flowers HibiscusAnimal BeetleAnimal Bee
Виж целия пост
# 176
Нали уж след 6 месеца прием се постигало лечение на симптомите? То излиза, че се дрогираме с тези АД, за да не чувстваме нищо, а всъщност така само замаскираме симптомите си.  Shocked Доживотен прием ми се струва ненормално.  Sad
Кое му е ненормалното на доживотния прием на АД. Диабетиците как приемат цял живот инсулин. Хората с високо кръвно как пият цял живот хапчета за кръвното. Нищо необичайно няма да пиеш цял живот АД.
Паническото разстройство също както шизофренията, алкохолизма, диабета и т.н. НЕ СЕ ЛЕКУВА. То си е винаги в нас, просто трябва да се подтискат симптомите за да имаме пълноценен живот. Някои могат да се почувстват по-добре за определени периоди и без АД, но това са само периоди на ремисия, а не оздравяване. Всички заболявания свързани с психиката на човека и начина му на мислене, не се лекуват и не вярвам някога да започнат да се лекуват.
Виж целия пост
# 177
Казвам ви го съвсем откровено, не мога да преглътна килограмите, които качих... Ако не е това, нямам проблем да ги пия по-дълго време. Но какво от това, че ще пия лекарства, които дефакто не ме лекуват, а само притъпяват симптомите? Кога ще раждам, хораааа? Остарях.... Cry
Виж целия пост
# 178
Добре разбирам и осъзнавам всичко.  Hug Просто се чудя, как така, уж съм спокойна, а ни в клин, ни в ръкав, пак се получават проклетите паник атаки?

Toчно така,изведнъж ти става лошо, от нищото. А най-лошото е, когато ти е цял ден лошо. Така ни се отплаща тялото ни за това, че сме го претоварили със стрес, с негативни мисли, чувство за вина,  и др подобни чувства. Това е, трябва да се обичаме, да се грижим за себе си, а не да се претоварваме със задачи и да се изяждаме отвътре с негативни мисли.  Flowers HibiscusAnimal BeetleAnimal Bee
Да, това е най гадно, като голяма част от времето ни е лошо. Вчера из центъра цял ден разходки, днес съм като пребита.
Виж целия пост
# 179
Вече няколко пъти или виждам или си мисля че виждам точици кръв след изхождане по голяма...
Миналия месец и скоро пак като жилка....
И ще пукна.липния каза хемороиди, гинеколога на който споделих също. Никой не ме праща никъде...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия