Паническо разстройство - 28

Ще родиш...вярвай ми..щом аз успях и ти ще успееш!

Миналата година по това време бях на държавен и за първи път получих ПА, бях сама и много се изплаших. Другата седмица имам държавен днес видях, че го дават 35 градуса, за миг си представих, колко топло ще е и как ще припадна или ще се обезводня(общо взето куп глупости). За първи път толкова ме е страх да отида някъде, не искам да отида. От горето на всичко имам 240 км. път, винаги съм си мислила,че ми става лошо от топлото и сега започва трудното на ново. Мислех да отида септември на поправка, но мисля,че така ще е по-лошо за мен да избегна точно този момент и да не си докажа, че мога и нищо няма да ми има.

Това, което е в главите ни си зависи от нас самите. Ако не ни пука при поредната ПА организмът може с течение на времето да се научи сам да се справя с тях. Да ви попитам, става ли ви лошо лятото от топлините? 

Винаги до сега съм обичала топлото, не мога да стоя на студено. От както ми стана лошо миналата година все си мисля, че е от това. И така ПА ми бяха през лятото, може би подсъзнателно сама си го правя. Иначе ми се е случвало да ме заболи главата или да ми падне малко кръвното, но нищо повече.
Знам, че сама си го правя и естествено, че като мисля как ще ми стане лошо, ще ми стане, но не мога да се разсеян от тези мисли.

Вероника, мислиш ли, че живееш пълноценен живот? Отговори си сама за себе си. Има решение на този проблем.

По въпроса за жегите, да става ми зле, добре че тук повече от 28-30 гр не достигат температурите. И горещия период трае дни. И от ПМС ми става зле, и от всяка стресова ситуация...

Категорично не съм съгласна с това изказване, както и, че може да се научиш да не ти пука, ако си чувствителна натура. Да, може да се научиш че, не трябва да ти пука и да поставяш себе си на първо място, но за да се превърнеш в непукист (едва ли не, дебил), трябва да се е случил голям завой/обрат в живота ти. За мен, без да има обидени, това е равносилно на деградация.
Хапчетата донякъде приспиват нервната ни система, с което се намалява ответната реакцията, което е различно от това, че ни променят възприятията.

Здравейте,
От известно време ви чета от време на време, а в тази тема пишех през около 2005 година може би, когато за първи път се появиха проблемите ми. Тогава имах същите въпроси, като вас, но нямаше почти никаква информация и беше много трудно. Минала съм целия път с изключението, че никога не съм взимала лекарства и то не защото съм против тях. Просто защото в началото ми изписаха деанксит, като хапче лекуващо всичко, но уви при мен нямаше ама никаква файда. Тогава един невролог ми беше казал –просто трябва да разбереш, че си абсолютно здрава. И така започнах да живея, справяйки се с живота и продължавайки напред. Забременях, родих 2 деца, около 5-6 години нямах и спомен от ПР – пиех кафета с коли, ходех по екскурзии с автобуси в чужбина, все едно никога не е било. Докато 2013, след изключително стресов период за мен, в една адска жега, след  5 кафета получих отново ПА. Иии всичко се върна, даже по-зле от преди. Този път знаех какво е, обаче не можех да се справя. Предписаха ми хапчета, два дни пих и направо все едно бях в депресия, отчаяна, неадекватна. Повече не съм пила. И така 2014 г. писах в един форум, посъветваха ме и започнах психотерапия. Много ми помагаше едно момиче от форума, което и досега е до мен със съвети. Имах около 10 сесии. И ако очаквате да кажа, че всичко свърши така – не. През годините се виждах веднъж-два пъти с терапевта, пишех му нон стоп. Аз очаквах да няма повече страх и тревожност, обаче няма как – има я, особено при по-стресови ситуации, тревожност и притреперване и страх също, но за кратко . Имам все още притеснения да тръгна на екскурзия със самолет примерно, идват старите мисли, но да ви кажа справям се, гледам си децата, ходя на работа, на почивка. Мога много да пиша. Но искам да ви кажа, че всъщност има изход, ама трябва много търпение и воля и упорство. Пожелавам успех на всички

Не живея пълноценен живот или не по начина, по който аз искам. Винаги съм била навън с приятели, сега си стоя вкъщи през повечето време. Мисля да пия успокоителни докато отида на психотерапефт. Да има хора,който го преодоляват сами и аз мислех, че съм една от тях, но аз не го преодолявам, а го избягвам...

Обидени няма.  Въпрос на мислене и собствени разсъждения.  Нали затова е този форум, за да обменяме опит и мнения.    Естествено, че щом сме стигнали до АД чувствителността е основен наш проблем. 
Иначе, нямам търпение да спра тези лекарства, но ще продължа да следя темата и всичко, което пишете. Имам още един ден, в който ще бъда на половин хапче и след това минавам на четвъртинка. Как ще се чувствам, идея си нямам. 

Много тъжна тема ...Моите най-искрени съболезнования за близките на Гала, нека Бог да им дава сили! Само като си помисля, колко млада беше и че има 2 деца...

Не искам да те плаша, но ако си сигурна и това продължава е най-добре да отидеш на консултация при гастроентеролог. А той да прецени, ако е необходимо дали да ти направят колоноскопия, защото това е единственият начин да се огледа най- добре отвътре дебелото черво. Аз си загубих 3 седмици заради личната и накрая отидох по мое желание на гастро. И добре, че съм го направила, проблемите ми бяха подобни на твоите. При хемороидите кръвта е ярко червена, в края на изхождането, предимно по хартията. Ако е в самите изпражнения жилки кръв или слуз, тогава проблема е друг...
Ако искаш пиши ми на лични, ще ти разказвам повече, за да не запълваме темата с други проблеми.

Известно е, че жегите не ни влияят добре. Психиатрите са ми казвали да не се пека на плажа, да не ходя по слънце много, много. Аз за планините не слушам и след преход си ближа раните седмица.

Пак май се почна с вредата от АД. Да вредят, но как ще живееш непрекъснато в страх, сама, заключена вкъщи, с депресия, със страхове. Не мога да Ви разбера защо предпочитате да сте така, отколкото да почнете да виждате поне малко радостта от живота. Е какво вреди на черния дроб, дали има карзил и подобни. Аз цял живот трябва да пия карзил заради хепатита и лекарствата за туберкулозата.

Благодаря Ви, за координатите на лекари. Братовчед ми (анестезиолог е в АБ) ме взе и ме замъкна при доц. д-р Весела Стоянова (негова състудентка, добра позната, и четях много добър психиатър). Много съм доволна от прегледа. Аз дълго ще има да си пия АД. Остави ми стимулотона, почнахме да спиране онова ужасното лекарство от Карадалиев. Подобно на флуанксола ми сложи сутрин по едно.
И от една седмица си усещам, че почвам да излизам от онази ужасна дупка.

Джери радвам се, че си по-добре. 
Иначе, да за ад, така си е, по-добре на ад, отколкото страдание и изолация. Може да се качват кг от тях и да има и др странични ефекти, но със сигурност си по-щастлив човек.

Самоцитирам, се защото пак имам нужда от мнение. Тези лекарства може ли да се комбинират с противогъбични 

Съгласен съм с Джери, АД не са толкова опасни, дори и да се вдигнат много чернодробните ензими си има карсил и др хепатопротектори. Хорица, аз поговоря малко за себе си. От Януари тази година уча за психотерапевт в когнитивно поведенческа насоченост. Със сигурност мога да кажа, че тази терапия помага много за тези състояния, защото работи директно на ниво мисъл. Иначе когато се налага пия по нещо от психофармацията, въпроса е да не се лежи само на нея. Работете аъс себе си, но дори и да не спрете хаповете - комбинираната терапия вклпчваща и добър специалист си е най-добре. Казвам го защото съм в супер тегава ситуация, скъсахме с приятелката, мъчи ме вина, но съм ок и без хапчета сега. Винаги си оставам едно на ум да си попия временно и така. Надявам се да съм бил полезен