Не е съвсем невъзможно да съществуват хора, които не притежават никакъв собствен имот.
А дори наемателят да има собствен имот, ако той е в селце на другия край на България, където няма възможност да ходи редовно, няма и родители? И живее в наетото жилище дългосрочно?
Някои видове помощи и може би още други неща също изискват да живееш на постоянния си адрес. Пишете и за детските градини - при нас точки даваше регистрацията в същия район по настоящ адрес, но не изключвам в някои общини да е от значение постоянният, в това число в София не знам как е.
Личната карта била с валидност за десет години, и какво? Дали това пречи постоянният адрес да се променя по-често от веднъж на десет години и обратно, дали при изтичане на срока на личната карта се променя постоянният адрес, ако не си го заявил изрично, въобще какво общо има срокът на личната карта?
Постоянният адрес е мястото, където държавата ти изпраща съобщения и ако не те намери, си е за твоя сметка. Той е място, където се очаква да можеш да бъдеш намерен от време на време, място, с което имаш някаква трайна връзка. А ако не можеш да прелиташ всяка седмица / всеки месец до родното си място на 500 км.? Ако си продал имота там? Ако не се разбираш с живеещите си там близки и не ги посещаваш?
То ясно, че бабето няма как с позволени средства да бъде принудено, ама да твърдите, че наемодателите безусловно са прави в такива случаи, е малко прекалено.
Нещо повече, бих спорила доколко има здрав разум в изискването за изрично съгласие на наемодателя освен договора за наем, ама айде, щото, да речем, наистина има наематели, за които отначало е ясно, че няма да стоят дълго.