Всичко върви освен сексът

Ох, момичета, вече се чудя какво да правя. Искам да си излея душата,друго не ми остава за сега. С приятеля ми сме заедно от година и половина, но още не живеем заедно. Всичко върви добре, грижовен е, обичаме се, помагаме си, но стигне ли се до секс - много е зле положението. Не държа да го правим често,но почти всеки път,когато съм при него той просто заспива. Говорихме на тази тема - разсърди се, че аз не съм била искала на няколко пъти, че бил изморен от работа, че съквартирантите го изнервят. Разбирам го, но до някъде. Каза,че съм го привличала, но въпреки това няма въображение,няма огън, няма нищо. Пак казвам, не държа воъбще да е често, но когато го правим, поне да е качествено. Случва се по средата просто да му спадне и аз казвам "Окей,изморен ли си?Искаш ли да спрем?" , казва "Да" и това е. От там и на мен ми се разваля настроението. После ме прегръща и заспива. Само, че аз все още горя... Това със спадането между другото се е случвало на няколко пъти и смятам, че и в това отношение има проблем, но въобще не знам как да му заговоря за това,защото взима всичко много лично. Много трудно се концентрира,за да правим истински секс в жилището не трябва да има никой, от работата не трябва да има сериозни проблеми по това време и разни подобни. Това като цяло се е случвало 2-3 пъти макс в цялата ни връзка. Спомням си като тръгнахме първите няколко дни го правехме непрестанно,после всичко изчезна. Не разбирам защо му е толкова трудно просто да се наслади на момента, нали идеята е да се отпуснеш,да избягаш от реалността, да се разтовариш от стреса? Ако чака перфектния момент, в който няма да има стрес в ежедневието, това направо никога няма да се случи. Той смята,че нямаме проблем, но аз усещам голяма липса. Казва ми,че ме обича постоянно, общо взето всичко ни е наред с останалото, но не се чувствам желана по Онзи начин и това пречи на самочувствието ми. Исках да съм с него за цял живот, но за млади хора,ако още сега се появява този проблем, не знам по- натам освен просто да се примиря и това е. Чувствам се ужасно.  Не разбирам къде е проблемът, защо не може да се отпусне, защо не мисли за това, защо не ме желае? Не смятам,че не съм привлекателна, носих секси бельо, но без резултат, той не забелязва. Между нас има любов, но не и страст и това ме наранява. Опитах се да му го кажа,но сякаш говорим на различни езици. Много ли искам наистина? Когато сме в леглото се гушкаме, той ме целува и аз вече си мисля, че ще стане,но после просто заспива. Отначало се опитвах аз да правя разни неща, да го провокирам с ласки, но уви. Сякаш не вдява въобще. За да стане трябва да му кажа директно, че ми се прави и това е. После се обличаме обратно и заспиваме. Заповчам да си мисля,че драматизирам. Всяка ще ми каже сигурно, че това са глупости и че няма от какво да се оплаквам. Че щом ме обича и в останалото се отнася добре с мен и е сериозен, значи това е достатъчно. И аз все това си повтарям, че сексът няма значение. Слушам обаче приятелките ми - коя какво е преживяла предната вечер и тайно им завиждам въпреки мимолетните им връзки. Не искам да изневерявам, нито дори си мисля за това. Смятам , че ако нещо ми липсва в една връзка първо трябва да говоря с партньора, а след това да взимам решение. Но какво друго да му кажа, той все казва колко му е натоварено в работата, все казва колко проблеми има, все казва като заживеем заедно това ще се промени, но аз вече не вярвам. Не живеем заедно, защото събираме пари да се изнесем - аз от нашите, той от кофти, но евтината си квартира. Един вид, ще чакаш докато се изнесем, което може да се случи и след още година. Толкова ли не може да се абстрахира от проблемите и да се настрои на такава вълна? Защо му е толкова трудно? Мисля, че има голямо его и това му пречи да ме разбере, защото сякаш говорех на стена. Постоянно ми обясняваше какво бил направил за мен, къде сме били ходили и тн, а аз просто му казах "Смятам,че имаме проблем в сексуален план и трябва да намерим заедно решение. Аз правя грешки, но и ти също. Какво искаш да променя? Липсва ли ти нещо и защо така ни се получават нещата?" ... Той въобще не разбра или не поиска да разбере въпроса. За него, ако не се караме по принцип и излизаме, правим неща заедно и тн, значи всичко е наред. Сякаш,че сексът не съществува в живота му, въпреки че твърди, че ако това не върви значи и връзката не може да върви. Казва го, а на действия нищо. Не ме попита един път какво ми липсва, не ме погледна един път в леглото да разбере имам ли нужда. Той е от хората, които смятат, че ако носят пари вкъщи и работят много, значи това е достатъчно,което прави. Сега сме млади, пътуваме насам натам понякога, излизаме с приятели, забавляваме се заедно и по отделно, но не знам някой ден ... този огън трябва да се поддържа. Обичам го поради много причини и защото като човек го усещам/усещах като сродната ми душа, но идват тези моменти и аз просто изпадам в нищото,сама. Че дори и сега в момента докато пиша това той пак спи, а вчера беше почивен ден, утре също е. Не знам...