Знам, че някои от вас имат къде, къде по-големи проблеми, ама много ми е сдухано тия дни. Времето е ужасно, не можем да се разходим и да излезем е за много малко. С Катеринка сме си сами по цял ден и на моменти наистина откачам. ;Липсват ми комуникация с хора и социален живот. Каквото и да реша да правя/ планирам - всичко се проваля по какви ли не причини. Имам чувството, че напоследък, ако трябва да направя някакъв избор винаги вземам грешното решение.
Преди 2 години и ние се женихме никой с нищо не сме ангажирали, разбирам, че им е трудно от друга страна, ама не се усещат на моменти колко са нагли... А и сме с бебе ............... може ли някой по изключение да се съобрази и с нас... Ама и мъжът ми е виновен, вместо да тропне с крак и да каже категорично така и така, само увърта и шикалкави.






Препоръчани теми