Новородено бебе и голямо куче

  • 41 538
  • 845
# 15
И според мен няма проблем в съжителството на бебе и куче но...хигиена. При това с главна буква. Първо да се възпита мъжът, после кучето. Категорично, твърдо и без протакане!  Peace
Съгласна съм с това мнение. Принципно разбирам привързаността на човека към кучето и нежеланието му да го прати някъде, въпреки бебето. Любовта към детето няма нужда да се противопоставя на любовта към животното, едното не е за сметка на другото, но това човек, който никога не е обичал животно като член на семейството няма как да го разбере. Кучето като куче е най-малкият проблем и съжителството между бебе и куче е напълно нормално само по себе си. Но на теб проблемът ти е друг - че мъжът ти няма желание да възпитава това животно и да спазва някаква елементарна хигиена. Все пак имаш ли наблюдения как се държи с деца? С възрастни? Дружелюбно ли е, има ли изблици на по-рязко поведение, пази ли си храната?
Да се заведе кучето в празен апартамент е пълен абсурд. Кучетата са социални животни, как си представяте изобщо да стои затворено сам самичко денонощно и да се извежда по 2 пъти? И това не за ден-два, а за месеци?
Виж целия пост
# 16
Жалко е. Много. Но децата и тяхното здраве и безопасност са най-важни.
Именно детето е на първо място. Защо твоя човек говори,че ще си тръгне с кучето??Кучето ли е по-важно от теб и детето? ooooh!

А защо противопоставяме или сравняваме здравето и безопасността на децата с кучето? Как точно едно  куче пречи на детето? Ако родите второ дете, по-голямото ще заразява редовно бебето с вирусчета, донесени отвън (за разлика от кучето, което ако се обезпаразитява редовно, на практика няма с какво да зарази детето). Слава богу, през ум няма да ви мине да го "махнете". Да не говорим, че  в живота на всяко дете има хиляди опасни неща - прозорци, от които може да падне, котлони, на които може да се изгори, автомобили, които могат да го прегазят. Никога не бихме се замислили да ги "забраним" или да го изолираме от тях - учим го как да живее с тях. Защо е това клеймо върху животните, от съжителството с които ще има само ползи и приятели завинаги?

Сега видях отговора за хигиената. Миенето на лапи след разходка е също сред нещата, за които бихте могли да се разберете, предполагам. Някои го правят, други не. Зависи и от сезона. В крайна сметка, това е същият въпрос като да влизаме ли в дома си с обувки и да чистим по-често или да ги оставяме отвън. Едни хора правят едното, други другото, в различните страни има различни традиции по въпроса, но единият навик не прави привържениците му нехигиенични. (Да, знам, че в този форум може да настане бой и за това  Mr. Green ) Е, ако не се мият лапите, е още по-важно да не се качва кучето по леглата, поне според мен Simple Smile За къпането - не знам какво очакваш, но всъщност кучетата се къпят по принцип  много рядко.
Виж целия пост
# 17
Само аз ли смятам за притеснителен факта, че кучето е порода питбул!?!?
Виж целия пост
# 18
Не е агресивно като цяло. Хигиената ме притеснява и това че е много голямо. Ревниво е. Мен ме блъска най редовно когато седна до мъжа ми. Просто идва и започва да ме бута.
Виж целия пост
# 19
Не е агресивно като цяло. Хигиената ме притеснява и това че е много голямо. Ревниво е. Мен ме блъска най редовно когато седна до мъжа ми. Просто идва и започва да ме бута.

Разбирам. Ами според мен няма да е приятно и спокойно съжителството на бебето и кучето в такъв случай.
Виж целия пост
# 20
    -Мъж, който не желае да направи дребна жертва заради детето си (поне качването на леглото визирам и хигиената)
    - Не много дружелюбна порода (да си припомним за какво са създадени...)Сигурно е, че ще се дразни и на детето, когато започне баща му да се занимава с него
    - Обмисля се раздяла с този мъж?
Не е много приятна историята... Сега вече на прага на раждането няма какво да се промени, очевидно е, че той не възнамерява да прави компросмиси  Cry
Виж целия пост
# 21
Не само теб. И аз споменах породата в първия си пост ама разни кучезащитнички го обявиха веднага за абсурдно. Не е абсурдно, говоря от лични наблюдения на близко семейство с питбул, който години наред съжителства без проблеми с котка и с дете, но като се роди второто им дете започна такава безумна ревност, че нямате идея за какво иде реч. Скочи и на бебето. Еми, сещате се, че трябваше да си отиде. Ето, и авторката споменава, че отсега ревнува от нея. Смятайте какво ще стане с бебе. И изобщо не съм черногледа. Човек трябва малко и реалист да бъде.
Месечинке, спомена се, че има вариант и брата да го гледа. Да, социални животни са, не е уместно да бъде затворник в празен апартамент ама явно мъжът не приема никакви варианти, колкото и разумни да са.
Авторке, вече си прозряла. Нямаш проблем с кучето, а с мъжа си. Колкото и да е жалко. Ако с него бяхте на едно мнение и проблемът беше в кучето, щяхте много лесно да го решите. Сега ще ти е значително по-трудно.
Виж целия пост
# 22
Мъжът ти се  държи много незряло според мен. Както някой преди мен спомена, ако сега не иска да направи компромис, въобще не го виждам, ако става въпрос за нещо по- важно. Според мен имаш проблем с мъжа, а не с кучето...


Иначе мен много ме е страх от кучета и не бих живяла с такова, но аз съм изключение по-скоро. Дъщеря ми за сега много се радва на кучета ще се опитам да не и предавам моят страх.
Виж целия пост
# 23
Разбирам. Ами според мен няма да е приятно и спокойно съжителството на бебето и кучето в такъв случай.
Според мен, няма да е много приятно съжителството на майката и бащата при това положение. Проблемът е мъжа, не кучето. Как пък няма да ми дойде някой в собствената къща да ми налага правила, които не одобрявам, ще застрашава здравето на детето ми и аз ще го търпя. Авторката, вземи мерки по въпроса, недей да мълчиш и да се съгласяваш с всичко.
Виж целия пост
# 24
Разбирам. Ами според мен няма да е приятно и спокойно съжителството на бебето и кучето в такъв случай.
Според мен, няма да е много приятно съжителството на майката и бащата при това положение. Проблемът е мъжа, не кучето. Как пък няма да ми дойде някой в собствената къща да ми налага правила, които не одобрявам, ще застрашава здравето на детето ми и аз ще го търпя. Авторката, вземи мерки по въпроса, недей да мълчиш и да се съгласяваш с всичко.

Изразих се по-буквално, да. Реално кучето ще бута, ще ревнува, ще пуска косми и ще ходи насам-натам по спалните, но друг е виновен за това, прави сте.
Виж целия пост
# 25
Просто мисля роди ли се беба живи и здрави след 3-4 седмици да му кажа че изпишат ли ме от болницата не искам кучето да е вкъщи независимо ще остане ли той или не.
Живи и здрави ама като се роди бебока ще ви изпишат след 2-3 дни. Какви седмици?!
Виж целия пост
# 26
Просто мисля роди ли се беба живи и здрави след 3-4 седмици да му кажа че изпишат ли ме от болницата не искам кучето да е вкъщи независимо ще остане ли той или не.
Живи и здрави ама като се роди бебока ще ви изпишат след 2-3 дни. Какви седмици?!

Мисля, че имаше предвид, че очакват бебето след 3, 4 седмици, въпреки че в 9 месец си е Божа работа вече.  Simple Smile
Виж целия пост
# 27
А как се разбира кучето с другото ви дете? Ревнува ли кучето, когато мъжът ви си играе с него, или и то си играе с тях? Играят ли кучето и детето ви? Детето ви харесва ли кучето, не се ли е привързало и то към него?
Виж целия пост
# 28
I will survive, явно е по-важно да, колкото и да е абсурдно. Иначе под нулева хигиена имам предвид рядко му мие лапите след разходка и рядко се къпе. А при всяка разходка играе с една автомобилна гумя и се търкаля по земята. Нуждите ги върши навън Слава Богу. До сега 3 пъти се е случвало да се изходи на терасата. Дилемата ми е такава трябва ли аз да отстъпя в името на семейството след като той явно няма да го направи или трябва да се разделя в името на здравето на бебенцето. За протокола да кажа че съм помолила просто да отведе кучето в неговия апартамент за няколко месеца, не завинаги.

Живяла съм с мъж с кокер, като кокера беше на почит. Умирам за животни и не бих го накарала да го изхвърли, но и кокера беше много лигав, цапаше навсякъде, косми пясък. Решението беше, че го миех след всяка разходка, също се качваше по леглата. И жената разбирам и стопанина. Ако се съгласи кучето да си знае мястото, да не влиза в стаята с бебето, може да се разберете. Детето има нужда и от баща, според мен не бързай нито кучето да гониш, нито таткото. Дано се разберете.  Hug

Опасни породи няма, има опасни стопани, които правят любимците си агресивни. Кучето не вярвам да ревнува, а дори може да се грижи по кучешки за детето. Кучето си жертва живота за стопанина, не малко деца са спасили. Ако кучето не е агресивно, а само хигиената те притеснява, мисля е решим проблем. Кучетата са умни, ще го приеме като част от глутницата, и  в крайна сметка, дано всичко свърши добре за всички.  bouquet


https://www.youtube.com/watch?v=Oql972Jht5k

Виж целия пост
# 29
Аделинда, така е. Но тук не е проблем кучето, а мъжът й. Отсега прозира нежелание за компромиси и тъпо упорство. И то за сметка на бъдеща родилка и неговото дете. Много грозно.
Между другото и аз съм ЗА съжителство на куче с бебе. Имах куче, което почина четири месеца преди да се роди дъшеря ми, но ако не беше щях да си го гледам. При определени граници обаче. Не може цялата къща да е поле за изява на едно разглезено до безобразие животно, а децата да са на второ място.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия