Новородено бебе и голямо куче

Да,това си мисля лятото криво-ляво ще се оправим. Ами зимата като почнат студовете трябва да сме с него в една стая защото не отопляваме навсякъде. Незнам. Оставам с впечатление че повечето които са гледали и бебенце и куче са имали повече условия за това. Нашия апартамент е малък.

Офффф, пак ситуация, до коята се е стигнало поради липса на мисъл в женска глава. Пък после викат, че само мъжете мислили с долната глава....Ще нахвърлям мисли от моята камбанария на стопанин на домашен любимец.

Имаме коте. Домашно, никога не излиза навън и не се цапа, но целия апартамент е в косми. Просто няма почистване, хвърчат навсякъде. Непрекъснато вади от тоалетната си пясък и го разнася по стаите. Качва се навсякъде - по леглата, на масата, където се храним, влиза в мивките. Непрекъснато почиствам след нея. Бебе е трудно, да не кажа невъзможно да се гледа от хигиенна гледна точка.

Обичам котето като дете, ако някой каже да го махна, убивам го моментално. Когато решихме да го взимаме, говорихме с мъжа ми по всички въпроси, защото знаем, че животно се взима за 10-20 години напред и се налага да се обсъди отговорно, както се обсъжда зачеването на дете. Ако имаш ум и отговорност някаква......

Малки деца нямаме, но аз съм хронично болна. Първо попитах лекарите си може ли да гледам котка в апартамента.
После обсъдихме и въпроса къде и с кого ще живее това животинче до края на живота си. Апартаментчето ни е малко, синът ни няма да живее с нас, следователно няма да се гледа и бебе в същото жилище. За котето ще се грижим ние, макар че собственик е уж сина.(той сега е на 26г)

Авторке, имаш само една единствена вина - не си си направила труд да се поинтересуваш как гледа мъжа, с когото си решила да живееш, на кучето си. Дали за него то е просто домашен любимец, или най-важното същество, което поставя пред всички други? Сега може би нямаше да имаш такава дилема......

Собственикът на кучето няма да го махне сам, бъде сигурна. Ако изпъдиш питбула, мъжът ти ще се махне заедно с него. Ако, не дай боже, кучето направи нещо на бебето, ще обвини теб, няма да приспи кучето и най-вероятно ще те напусне заедно с питбула. Кучето е по-важно от вас, с това трябва да свикнеш и да го приемеш. Ако не можеш, дай пътя на мъжа и кучето, преди да те съсипе физически и психически. Не прави опити да разделиш мъжа и кучето му, безсмислено е.

ПП  А, да не забравя....всички тия съвети за възпитание на кучето от утрешна дата ги зарежи. Само чесане на клавиатура. Идеята мъжа ти да гледа бебето, а ти да водиш кучето при дресьор е направо смехотворна. Твоята работа ще бъде да се грижиш за новороденото, други задължения нямаш поне няколко месеца.

Както споменах, моето куче не доживя раждането на детето, но иначе щях да си ги гледам заедно. И да, ние живеем в тристаен и място има. Сестра ми имаше ротвайлер. Но кучето и племенника раснаха заедно. Кофти порода ама реално малкия го правеше каквото си ще, а кучето умираше от кеф. Обаче говоря за ситуация, в която като се роди бебето кучето беше кутренце и буквално раснаха заедно. И пак кучето беше в двора, а детето в къщата и винаги като бяха заедно всички седяхме малко на тръни.

В кофти ситуация си се набутала. Дано успееш да излезеш от нея без да си развалиш семейството и без неприятни случки.

Ти си се заинатила да го махнеш. По-добре се научи да живееш с него . Кучета имам предвид, защото явно мъжът върви с него.

   Ей, като чета подобни теми, и направо ме избива на агресия. Много ясно, че няма да иска да махне кученцето! Че то му е дете, още отпреди да се запознае с теб! Откъде-накъде ще му поставяш такива условия?

   На негово място, бих сменила жената, не кучето.

Ън , за съжаление трябва да призная че си права.

Ън, случая е различен. Става въпрос за бременна жена, която скоро ще роди и е в правото си да е притеснена за своето и за здравето на бебето. А твоят син е пораснал. Нещата са различни.
Не става въпрос да тръгват да се развеждат. Нещата опират до диалог. Обаче е видно, че желание за диалог по въпроса от страна на съпругът няма. Авторката трябва наистина да проведе сериозен разговор и да му даде да разбере, че е длъжен да поеме задълженията си по грижата на кучето. Жалко е да поставя здравето на детето пред това на куче.

Аз не поставям условия а се опитвам да намеря решение заедно с него. Ако не се стигне до такова , хубаво е че има жени които предпочитат  30-40 килограмови "кученца" пред "дечищата". За мен няма нищо по-нормално от това една майка да се притеснява за здравето и сигурността на невръстното си дете.  Нямаше да е нормално ако ми беше все тая. Поне аз така мисля. 
П.С. И между другото с него се познаваме от 15 години така че не е от преди да се запознае с мен.

Престани да се самонавиваш от тези сълзливи истории - здравето на детето, той обича кучето повече от детето  и т.н. 

Чакай сега, вече за всичко ли трябва да се мисли? Може би съм старомодна, но за мен:
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.

Има и друг момент: брат му и майка му може да не се съгласяват да гледат временно кучето също с цел "да му отворят очите", ако не са съгласни с връзката ви. Не знам какви са ви отношенията и защо първоначалната уговорка свекървата да го гледа докато израсте бебето не е проработила. Едва ли жена с дете им е идеал за снаха.
Bibeto28, платен приемен дом е добър вариант. Ако го остави само в неговия апартамент, щетите със сигурност ще излязат по-скъпо. Зарязано само активно куче като това ще изгризе и мебели, и врати.

И мен ме избива на агресия след подобни постове. Първо, питбулът не е кученце. Второ, кучето е абсолютна отговорност, а от обясненията на дамата аз не оставам с впечатление, че стопанинът е отговорен. Отговорният стопанин не оставя любимеца си да ака и да се разхожда навсякъде и да скача на членове от семейството. Длъжен е да намери изход от всяка ситуация. Ние как намираме изход като се касае за проблеми, свързани с децата ни!?!?

Да, руснаците вече имат термин - "яжемать" "онже ребенок".

Мда, явно по новите стандарти на кучелюбците емоциите и кефа на питбула са по-важни от здраве, спокойствие, продуктивност...

Аз също имам куче. Често го наричам "второто ми дете", всеки ден разхождайки контактувам с кучкари, наслушала съм се на истории и обяснения в любов на кучетата им и.... нещата не са толкова трагични, колкото ги представя Ън.  

Повтарям съвета си - питай докато получиш отговор ЗАЩО си променя мнението и настоява кучето да е в дома ви при раждането на бебето?

П.П. Ако хората обмисляха и предвижда,  всичко преди да се оженят - от месещата се майка до ниските доходи, минавайки през степените на отговорност към домашните любимци и приятелите от детинство то броят на семейните двойки щеше да е ДВЕ. И то вероятно едната по погрешка. Все пак вероятноо ролята на ЛЮБОВТА е именно да не се вторачват толкова хората.