Новородено бебе и голямо куче

  • 41 534
  • 845
# 135
Чакай сега, вече за всичко ли трябва да се мисли? Може би съм старомодна, но за мен:
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.
Peace Именно.

И между другото условието куче което до преди минути се е търкляло в прахта и е гризало автомобилна гума да не ми лежи в чаршафите не ми се струва никак ненормално. Незнам. Може аз да не съм добре но за мене всичко има някакви граници. Милото може да поиска и в детското креватче утре да легне и понеже много го обичаме за да не се чувства отхвърлено и това ли трябва да му позволим. Аз ако разбера че моя баща едно време се е държал така няма да го погледна повече. Напротив и косъм не е давал да падне от главата ми та камо ли да ме излага на някаква опадност. Тъпо ми е защото чета из форума бъдещите майки как перат дивани и матраци и чистат основно домовете си за да са спокойни за бебенцата си а ние сме пуснали нащо да се мити на дивана по цел ден се чеше и се тръска върху него. Не ми се струва редно. Като майка го казвам. Не мразя животното. Просто има редни и нередни неща. Дори най-близките хора не пускат в родилните отделения при бебетата а ние за какво говорим. Каква имунна система има това малко същество родило се преди няколко дни за да дойде кучето търкаляло се по поляните и в прахта и да се изтръска до него. Колкото и да обичам дадено животно не бих причинила това на детето си никога.
Виж целия пост
# 136
Внука ми е на 1,3 г. От раждането си е заедно с куче - Гордън Сетер. Дъщеря ми живее в малък апартамент /спалня и дневна с кухненски бокс. Когато малкия идва в къщи е заедно с лабрадор. Да има косми, колкото и да чистим има. Сетера не му обръща внимание и когато малкия го закача се изнася. Лабрадора седи до него и не мърда, нощем като плаче идва и се опитва да го успокой. Внука ми почти не е боледувал.
Виж целия пост
# 137
Кучето няма място в тоя дом, въпросът е откъде да се тръгне, за да може мъжът да го осъзнае и да спре да се инати.

Космите не са проблем, като деца имахме котки, вкл. една дългокосместа- те не са опасни. Опасни за алергии са кожните клетки и пърхут, които ръси кучето невидимо. Освен това по новите изследвания бактериите в устата на кучето въобще не са безобидни и не е полезно да "целуват" децата.

Виж целия пост
# 138
Чакай сега, вече за всичко ли трябва да се мисли? Може би съм старомодна, но за мен:
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.
Peace Именно.

И между другото условието куче което до преди минути се е търкляло в прахта и е гризало автомобилна гума да не ми лежи в чаршафите не ми се струва никак ненормално. Незнам. Може аз да не съм добре но за мене всичко има някакви граници. Милото може да поиска и в детското креватче утре да легне и понеже много го обичаме за да не се чувства отхвърлено и това ли трябва да му позволим. Аз ако разбера че моя баща едно време се е държал така няма да го погледна повече. Напротив и косъм не е давал да падне от главата ми та камо ли да ме излага на някаква опадност. Тъпо ми е защото чета из форума бъдещите майки как перат дивани и матраци и чистат основно домовете си за да са спокойни за бебенцата си а ние сме пуснали нащо да се мити на дивана по цел ден се чеше и се тръска върху него. Не ми се струва редно. Като майка го казвам. Не мразя животното. Просто има редни и нередни неща. Дори най-близките хора не пускат в родилните отделения при бебетата а ние за какво говорим. Каква имунна система има това малко същество родило се преди няколко дни за да дойде кучето търкаляло се по поляните и в прахта и да се изтръска до него. Колкото и да обичам дадено животно не бих причинила това на детето си никога.

Ужас. Не знам какво да ти кажа. Аз бих изтрещяла и направо бих изхвърлила кучето.
А ако на господина кучето му е живота да ходи с него на улицата.
Разбира се това бих направила след не един два опита за диалог.
Та това е питбул. На всичкото отгоре е ръмжал на сина ти.
Ами как ще реагира на бебето? Ами ако в един момент му посегне.
Всички тия неща трябва да ги кажеш не на нас, а на мъжа ти.

Виж целия пост
# 139
Досега научните изследвания и статистики, на които съм попадала, са по-скоро в полза на домашен любимец при бебета за изграждане на добре функционираща имунна система, по-малко алергии и по-рядко боледуване. Та в това отношение нямаш повод за безпокойство. За качването по легла и дивани стигнете до съгласие с таткото и задружно ще го наложите като поведение. Миене на лапи и по-често забърсване на кучето ако остане също е нормално да очакваш от него.
Виж целия пост
# 140
Има и друг момент: брат му и майка му може да не се съгласяват да гледат временно кучето също с цел "да му отворят очите", ако не са съгласни с връзката ви. Не знам какви са ви отношенията и защо първоначалната уговорка свекървата да го гледа докато израсте бебето не е проработила. Едва ли жена с дете им е идеал за снаха.
Bibeto28, платен приемен дом е добър вариант. Ако го остави само в неговия апартамент, щетите със сигурност ще излязат по-скъпо. Зарязано само активно куче като това ще изгризе и мебели, и врати.
Не. Не е това причината. Брат му сам предложи да го гледа. А майка му се отказа защото се сдобри с бившия си приятел и отиде да живее при него. Тя също е против като цяло първите месеци кучето да е при нас. Нямат нищо против мен в това съм сигурна. Майка му ме познава от бебе и ме харесва въпреки предишния ми брак тя също е разведена.
 
Виж целия пост
# 141
Чакай сега, вече за всичко ли трябва да се мисли? Може би съм старомодна, но за мен:
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.
Peace Именно.

И между другото условието куче което до преди минути се е търкляло в прахта и е гризало автомобилна гума да не ми лежи в чаршафите не ми се струва никак ненормално. Незнам. Може аз да не съм добре но за мене всичко има някакви граници. Милото може да поиска и в детското креватче утре да легне и понеже много го обичаме за да не се чувства отхвърлено и това ли трябва да му позволим. Аз ако разбера че моя баща едно време се е държал така няма да го погледна повече. Напротив и косъм не е давал да падне от главата ми та камо ли да ме излага на някаква опадност. Тъпо ми е защото чета из форума бъдещите майки как перат дивани и матраци и чистат основно домовете си за да са спокойни за бебенцата си а ние сме пуснали нащо да се мити на дивана по цел ден се чеше и се тръска върху него. Не ми се струва редно. Като майка го казвам. Не мразя животното. Просто има редни и нередни неща. Дори най-близките хора не пускат в родилните отделения при бебетата а ние за какво говорим. Каква имунна система има това малко същество родило се преди няколко дни за да дойде кучето търкаляло се по поляните и в прахта и да се изтръска до него. Колкото и да обичам дадено животно не бих причинила това на детето си никога.

Ужас. Не знам какво да ти кажа. Аз бих изтрещяла и направо бих изхвърлила кучето.
А ако на господина кучето му е живота да ходи с него на улицата.
Разбира се това бих направила след не един два опита за диалог.
Та това е питбул. На всичкото отгоре е ръмжал на сина ти.
Ами как ще реагира на бебето? Ами ако в един момент му посегне.
Всички тия неща трябва да ги кажеш не на нас, а на мъжа ти.


Опитвам се да водя преговори но без успех. За ръмжането е сигурен и категоричен че нямало да се случи към бебето. Но аз не съм. Незнам. Със сигурност ако се случи и най-малката и незначителна агресия към бебето това ще бъде тотален край на съжителството ни заедно.
Виж целия пост
# 142
Звездите ли му го говорят? А ако се случи да ръмжи? То ясно, че си познават домашните любимци, ама тук дори бебето още не е родено.

Дори само заради секциото трябва да намери начин да изолира кучето, минимум за 6 седмици. Това си е хирургична рана, за какво са ти бактерии от пръстта и улицата, където се вре това чудо...

Виж целия пост
# 143
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.
Виж целия пост
# 144

Опитвам се да водя преговори но без успех. За ръмжането е дигурен и категоричен че нямало да се случи към бебето. Но аз не съм. Незнам. Със сигурност ако се случи и най-малката и незначителна агресия към бебето това ще бъде тотален край на съжителството ни заедно.

А за хигиената какво казва? За въргалянето в леглото? За това, че утре може в детското легло да легне?
Прави ли той компромиси? Къпе ли кучето редовно, чисти ли след него? Мие ли му краката след разходка?

Ако не му пука за това - какъв мъж си взела не проумявам.
Ако тази дейност не я върши - това е тотателн боклук. Ще ме извиняваш. Мека съм даже.
Кажи му да си събира багажчето и кучето и да изчезва. И да си помисли кой му е по-важен в живота.
Или пък му кажи, че ако не  вземе мерки, може и да го отровиш  Mr. Green
Ясно му заяви, че твоето здраве и това на детето ти е на първо място и ако за него не е така - да си ходи.
Виж целия пост
# 145
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.

Женат написа, че го е познавала. Дори написа, че са имали уговорка кучето да не е с тях.
Но нали е мъж на място - не е удържал на думата си.
Виж целия пост
# 146
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.
Познавах го. Но никога не е обсъждано да живее с нас. Просто един ден го доведе. Дори не ме е питал дали съм съгласна.
Виж целия пост
# 147
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.
Познавах го. Но никога не е обсъждано да живее с нас. Просто един ден го доведе. Дори не ме е питал дали съм съгласна.

А ти какво си представяше - че просто ще го остави само.
Виж целия пост
# 148
Не "просто", а "сложно" да го остави само: защото примерно жена му и детето му са приоритет и с тежко сърце, но осъзнато, се разделя с четириногото чудовище.
Виж целия пост
# 149
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.
Познавах го. Но никога не е обсъждано да живее с нас. Просто един ден го доведе. Дори не ме е питал дали съм съгласна.

А ти какво си представяше - че просто ще го остави само.

Ами малко или много като живееш съвместен живот с някого си длъжен да се съобразяваш с него. Особено пък с бременната ти жена.
Този човек е пълен егоист.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия