Чакай сега, вече за всичко ли трябва да се мисли? Може би съм старомодна, но за мен:
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.
1. Кучето е животно, първо, второ и любимец, но вторият статус е под въпрос и е пожелание на хората.
2. Хората са по-важни, най-важни са майките и децата.
3. Някои неща просто нямат нужда от обговаряне, нормалните хора си ги знаят- хигиена, спокойствие, безопасност.
4. Кучето ще е с теб 10 години, човекът- 50.
Именно.И между другото условието куче което до преди минути се е търкляло в прахта и е гризало автомобилна гума да не ми лежи в чаршафите не ми се струва никак ненормално. Незнам. Може аз да не съм добре но за мене всичко има някакви граници. Милото може да поиска и в детското креватче утре да легне и понеже много го обичаме за да не се чувства отхвърлено и това ли трябва да му позволим. Аз ако разбера че моя баща едно време се е държал така няма да го погледна повече. Напротив и косъм не е давал да падне от главата ми та камо ли да ме излага на някаква опадност. Тъпо ми е защото чета из форума бъдещите майки как перат дивани и матраци и чистат основно домовете си за да са спокойни за бебенцата си а ние сме пуснали нащо да се мити на дивана по цел ден се чеше и се тръска върху него. Не ми се струва редно. Като майка го казвам. Не мразя животното. Просто има редни и нередни неща. Дори най-близките хора не пускат в родилните отделения при бебетата а ние за какво говорим. Каква имунна система има това малко същество родило се преди няколко дни за да дойде кучето търкаляло се по поляните и в прахта и да се изтръска до него. Колкото и да обичам дадено животно не бих причинила това на детето си никога.
