Новородено бебе и голямо куче

Именно.
Никой не говори за гонене. Просто трябва да е твърда и да покаже, че трябва да се държат като големи хора. Когато обсъдят важен въпрос и вземат семейно решение, трябва да се постараят и двамата за прилагането му. Иначе цял живот ще тегли като самотна майка, въпреки че на книга няма да се води такава.
Все пак той е баща на това дете. Време е да започне да се държи като такъв, не само формално. Ако сам си тръгне заради това, че го мързи да поеме отговорността си... то е ясно какъв човек е.

Lady Cassiopeia Duval, ако лекарите са те оставили вкъщи да лежиш за задържане, защото има опасност да загубиш бебето, а мъжът ти те оставя сама да вършееш и не пипва нищо, ще направиш ли компромис със сигурността на бебето или ще настояваш за промяна?

За жалост, да. По неволя чета всеки следващ пост, след като дръзнах да изкажа мнението си в самото начало. Затова съм потресена. Не е ли видно?
Само че за разлика от повечето пишещи тук, съм си дала труда да се интересувам задълбочено и години наред  не от злобно дращене във форуми, а от отглеждане и възпитание на кучета. И на деца също.
От друга страна, какво от това -  всяка бг мама има вековен опит и професорски познания по всички теми, за които се изказва  
Но призоваването към евтаназия, тровене с антифриз и пр. говори за едни доста болни мозъци, които са много по-опасни от всичко останало.
И на всичкото отгоре е незаконно. Само това исках да отбележа.

Добре де, нали се съгласих. Но дай вариант, който при тях ще свърши работа. Явно той няма да даде кучето. Как трябва да се постъпи при това положение?

Да, вариантът е много добър и устройва всички освен въпросния мъж. Очевидно. Значи авторката може да си напъне главичката и да намери такъв вариант, може да говори разумно обаче отсреща никой не я бръсне за слива. Не, трябва да стане на неговото. Аз даже й се чудя, че е толкова търпелива и разумна. На нейно място, признавам си, не бих могла. Сигурно щях да тропна с крак и като видя, че никой не оценява ни разума, ни усилията ми в МОЯТА къща, в която живее наготово направо да му покажа вратата и да си гледам децата сама. Напълно способна съм. Но това съм си аз. Тя е готова на разумен разговор, готова е на компромиси ама явно и това не стига. Честно, съжалявам я. Изглежда читав човек, но май не е попаднала на читав отсреща.

Чуждо дете се приема по- трудно от чуждо животно, и според мен ако е достатъчно грижовен и толерантен към другото и дете и тя трябва да е по- търпелива с кучето.

От 35 години гледам кучета, а от 18-деца. Преди да се роди голямата ми дъщеря кучетата живееха в стаите, където спим и спяха в леглото ми. После само в общите помещения на жилището. Сега сме само с един кокер, бебета нямам, но по стаите, където спим, не го пускам. Толкова е свикнал, че даже и да са отворени вратите, стои отвън и не влиза. Друг вариант за спасение от космите не виждам. Кокерът е стар и злобен, но не мога да го изхвърля. Просто се съобразяваме с нрава му, не го закачаме и така съжителстваме без особени драми.

+1

В такъв случай не си пропуснала, че:
- кучето вече веднъж е изръмжало на голямото й дете;
- кучето ревнува дори от нея самата;
- кучето е научено от стопанина си, че всичко му е позволено;
- кучето НЕ е раснало с нея и детето й, нито пък детето й е раснало с него, съответно те за него са чужди хора и авторитет в очите му нямат;
Дотук вече аз не съм твърде сигурна колко неагресивно е това куче, а още повече никой, дори и собственика му, не може да даде гаранции колко (не) агресивно ще бъде след появата на бебе. При така описаната ситуация учудва ли те, че авторката има опасения за бъдещото им съжителство?

А предложенията за антифриз и прочие не видях който и да било да ги взе насериозно.

Ама ви работят фантазиите.
Самата авторка говори за гонене на мъжа и ако не иска да махне кучето първо. Стана клюкарска темата и " иди доказвай че нямаш сестра". Кучето изяде детето, което се разболя от какво ли не. Говорим за кал и косми.

Не, не съм пропуснала нито едно от тези неща.
Само че: никой  не знае как точно е изръмжало кучето. Кучето, като всяко същество, има право на емоции. Агресията е нещо съвсем различно. Между другото, има си тестове за агресивност при кучета. Провеждат се от специалисти.
Същото важи за "ревнува от нея". Авторката, макар и далеч по-човечна и разумна от много от коментиращите тук, явно е 1) силно прострастна, 2) много разочарована и фрустрирана от липсата на конструктивен диалог с мъжа си, 3) незапозната с гледането на куче.
Що се отнася до авторитета, защото кучето не било нейно - това наистина може да го каже само човек, който идея си няма от кучета.

Аделинда, 

Коментирах намеците, че съветите, които даваме целят да я оставят самотна майка.
Затова уточнявам, че не това я съветваме.
А вече какво тя пише е друг въпрос.
Хубаво е, че при вас е толкова чисто. При нас кучетата серат и пикаят на мястото за разходки и като се овъргалят в тези работи и не се измият си остават по козината.
А за хапането - говорим за неща, които се случват всеки ден, слезте на земята и свалете розовите очила.

Лигавия кокер, който гледах, защото аз се грижех за него и се привърза към мен. Никакво значение няма, че е негово кучето. Който храни и разхожда, той командва.
Не се сърди човече, нямам розови очила, нямам и фобия от животни. Темата заприлича на "за или против веганството", всеки си приписва собствените си паранои на авторката, която наистина е по-разумна от повечето. Но лично смятам, че проблема не е толкова в кучето, колкото, че явно мъжът не е властелин на сърцето и или хормоните и играят твърде лоша шега.

Ти направо изби рибата!!! .
"твоята" къща, " на готово", 'да му покажа вратата"....  
Блазе  на мъжа ти! Направо джакпота е ударил!

Такааааа

1. - Няма такова нещо, като "Моята къща" за двама души, които са решили да имат семейство. А ако има, то това не е семейство. Когато двама души решат, че ще имат дете и ще се обвържат за цял живот дома е общ до момента, в който единия от двамата не реши, че иска да прекрати връзката с другия. Ако още от сега се започне с натякването, че това си е нейния дом, то това семейство ще е с много кратка продължителност. Защото, ако тя се беше преместила при него едва ли щеше да й е приятно постоянно да й се обяснява, че това си е неговата къща и тя там няма никакви права, а само задължения!!!!

2. - Как е възможно изобщо някой да дава съвет на една майка с дете от предишна връзка и бебе на път да се раздели с бащата на второто си дете заради едно куче. И като се разделят какво ще стане - мъжа си гледа кефа, гледа си кучето, мята по 100 лв. издръжка на месец и толкова, а тя ще си носи кръста цял живот, ще се чуди как да си гледа децата и един ден ще обяснява на второто си дете, че не живее с баща му, защото го е изгонила, тъй като той е отказал да остави кучето. И всичкото това заради единия инат и отказа да се направи компромис

3. - Пак повтарям - когато са се запознали мъжа е имал куче. Когато е забременяла е знаела, че кучето върви с него. И изведнъж се започва едно налагане и тръшкане. Ами, като не й е изнасяло, че има куче, защо тогава е решила да се обвърже с този мъж до живот? До колкото разбрах дори връзката им е била много кратка преди да забременее, което значи, че изобщо не са си знаели спатиите и особеностите. Значи какво - харесвам те, обичам те, бременна съм, оооо махай кучето, защото не ми харесва начина, по който го гледаш. И да - мъжа й явно е доста мърляв и не го интересува дали ще живее в чист дом или в окалян апартамент, но това тя също го е знаела преди да се обвържат. Та няма как да си вземеш мъж, който явно е пълната ти противоположност и да очакваш, че като забременееш ще успееш за 9 месеца да си го моделираш по свой вкус

4. - Не сравнявам детето с кучето, но как може един мъж да е склонен да гледа чуждо дете и да го приеме, като свое, а жената да откаже да приеме кучето му??? Нали е ясно, че детето се гледа много по-трудно и скъпо отколкото едно куче. Значи той е длъжен, а тя ако иска - в случай, обаче не иска.

5. - Така, като чета разбирам, че померана ми вкъщи, който тежи 2 килограма е 10 пъти по-агресивен от този питбул. И не само защото ръмжи на децата вкъщи, а и защото ухапа два пъти дъщеря ми /лекичко/, защото го тормозеше.

6. - И последно - разбрахме как стоят нещата - жената не иска кучето, защото е мърляво и мъжа й не се грижи за него, мъжа й пък отказва да го махне. Вариантите са два:
 - Изгонва мъжа си заедно с кучето и си изживява живота мъчейки се да отгледа двете си деца сама
 - Сяда и говори с мъжа си, като дебело подчертава, че е готова на компромис кучето да остане, САМО И ЕДИНСТВЕНО, АКО ТОЙ СИ ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТИТЕ ПО НЕГО, КОИТО ВКЛЮЧВАТ МИЕНЕ НА ЛАПИТЕ И КЪПАНЕ СЛЕД РАЗХОДКА!!!
Няма как да съм сигурна, но силно се надявам, че когато тя покаже готовност на компромис, тогава и той ще е склонен на такъв. Иначе, ако продължават да си мерят ината нещата могат да се обърнат в много неприятна най-вече за авторката посока

И това ми е цялото обобщение по темата. Ако иска авторката да помисли върху него, а ако не - ами успех й пожелавам 

От целият чаршаф намирам за значимо само в това
Другото е излишно набиване на канчета.