Новородено бебе и голямо куче

Хората даващи съвет кучето да се убие (трови), давате ли си сметка какви ги плещите? Това си психопатия, хора насилници над животно обикновено са такива и с хора. В тотален потрес съм.
И още нещо, кучето не си е взело човек, който да отглежда, а обратното. Кучето за разлика от човека не може да се отглежда само и не се намира в нечий дом за собствен кеф, а обратното. Кучето е отговорност за 10 - 15 години, хората е добре да го знаят, когато решават да имат куче.

Ами то няма и линк, че точно същия пит убива дете (да не дава Господ). Това не значи, че трябва да се изпада в смъртен ужас от това "ами ако го нападне?"
Ами ако (пак не дай Боже) го спаси от смъртна опасност?

Изобщо това наистина е "нероден Петко".
Ясно е, че авторката не обича животни (не я съдя, нейно право е). Ясно е, че бъдещият татко е безотговорен (,ако е истина историята за начина, по който гледа кучето си). И к'во прайм ся?
Все си мисля, че отношенията им не са се обострили само заради кучето. Щото щяха да намерят компромисен вариант, а не момичето да иска съвет по форумите от хора, които не познават нито нея, нито таткото. А кучето тук няма никакво отношение, камо ли пък вина за съществуването си. И не го наричайте "мръсен питбул".  Не е честно. В цялата драма единствено то е невинно.

Друго ми е интересно, авторката само за бебето си ли се е загрижила, защо е позволила детето и да живее в тази нехигиенична среда досега ?

НСЧ, с последния си пост отговорих на въпроса на колко хора от тези, които са "за" кучето, им "стиска" самите те да гледат бебе и куче от набедена порода.
Освен това аз самата писах, че един от основните проблеми въобще не е кучето, а липсата на конструктивен диалог между авторката и мъжа ѝ.
Позволих си също така да изразя съмнение в обективността на термини като "нулева хигиена", "рядко къпане" на кучето и пр.
Радвам се безкрайно, че тя е взела в ръце обезпаразитяването, но като цяло личи, че тя самата опит  с кучета няма.
Началните ми постове по темата бяха пряк отговор на нейните въпроси; по-късните са реакция на коментарите на много пишещи срещу съжителството на куче и дете, особено пък "страховит" питбул.

Ами не знам тогава. Аз на нейно място щях да го вкарам в банята и да го мина с един душ, за да махна мръсотията, да го мина после с една суха кърпа и готово - все пак кучето е късокосместо. Но това съм аз - на авторката явно не й се занимава
Тъпото в случая е това, че заради мързела и мурдарщината на мъжа й ще го отнесе кучето, което грам не е виновно, че някой го мързи и не иска да отдели 5  - 10 минути да го изплакне. То, ако можеше само щеше да се измие

Все  пак говорим за бебе нали. Това не е нещо маловажно, че да си кажем - "ама то може нищо да не стане". И утре майката като се окаже с мъртво бебе примерно? Така можем до безкрай да си пишем. Ти ще пишеш така, аз онака  
И защо да не го наричам мръсен питбул? Че той е мръсен, стопанина му го мързи да го измие. И авторката го написа.
Иначе си права. Кучето не  е виновно. Не е случило на стопанин.


Пак ще го кажа, но се надявам си наясно, че от питбул до питбул има разлика. И точно ти и останалите защитници не познавате това куче за да го защитавате така пламенно.
Каква гаранция давате всички вие, че това дете няма да пострада. Ще поемете ли отговорност? Съмнявам се.
Ако утре авторката напише някоя кофти случка, ще се покриете всички.

Иначе самият проблем на авторката е лесно решим, но ако имаше срещу себе си мъж на място. Но тя не си е взела такъв.


Авторке, евтанизирай ги и двамата и да се свършва  


***
Lady Cassiopeia Duval, не разбирам защо жена в 9 месец трябва тя да мие кучето. Мъжът трябва да го прави.
Ама хич не се научила авторката как се строяват мъже.

Жена, която докторите са оставили да лежи вкъщи за задържане, да скочи да пипа лайна и урина от кой знае колко кучета, включително бездомни, които разнасят какво ли не. И какво ще постигне с това? Освен че ще покаже на мъжа си, че е съгласна тя да поеме на гърба си неговите отговорности и че няма никакъв глас в решенията за семейството и децата им.
До нищо добро няма да доведе това.

easy rider, искаш да кажеш, че той съвестно е обезпаразитявал кучето, но тя ни лъже, че това се е случило на 3 г.? Ами ако приемем, че ни лъже за това, то може да кажем и че цялата тема е измислена.
Никой не набеждава породата, става дума за реалността. Има си статистика, нещата са ясни.

НСЧ

Никъде не съм казала, че тя трябва да го прави. Казвам, че аз бих го правила  


Друго, обаче ми се върти в главата. Сега ще се тръшне, ще се пребори и най-вероятно ще успее да извоюва победа и да разкара това така досадно за нея куче. Децата ще пораснат и след няколко години най-вероятно ще ревнат, че искат куче - както правят всички деца. И ако тя се навие тогава да вземе куче ще трябва да му мие краката след всяко излизане, да го къпе и да се грижи за него - даже и да го разхожда. Защото всички знаем как са децата - искат куче, много, много, обещават, че ще се грижат за него и накрая пак родителите го гледат. И да - сега ще ми се обясни, как тя никога няма да се съгласи или как децата ще си го гледат, но всички знаем как стоят нещата в повечето случаи.
Отделно гледам как през 2 страници авторката пуска по нещо ново, с което да оправдае силното си желание да разкара кучето от дома си. И се чудя дали това не е просто инат, с който държи да се наложи още от самото начало на мъжа си или е истинска омраза към животното - точно към това животно
Просто мои си мисли и разсъждения по случая....

п.п. Само ще добавя, че лежах 3 месеца за задържане със сина ми в болница, направиха ми и серклаж, защото бях с 3 см. разкритие още в 4-я месец. Като се прибрах вкъщи трябваше да лежа до термин. През цялото време, когато си бях вкъщи, обаче си разхождах огромния ротвайлер, миех си му краката, къпех си го /сама/ и си се радвах на чудесното куче, което имах. Съжалявам само, че не доживя до раждането на бебето, но и да беше никога нямаше да го изхвърля от дома си и от живота си. За справка - родих секцио

Елора, къде защитавам кучето? Самата жена не иска да го изхвърлят или убиват, че и стопанина няма да позволи. Кучето не е в опасност да го защитавам. Ти и някои други потребителки се филмирахте, че и какви ли не ги наплещихте. Как ти нападаш конкретното куче по презумпция дето на теб си ти е ясна, си е твоя работа. Аз показвам и друга гледна точка. А с мърляв стопанин и куче съм живяла, иначе стопанина но 2 пъти на ден се къпеше, покрай тях кочина. А Кокера ме е хапал като съм му посягала към храната, и пак не бих гледала бебе с него заради хигиената, не заради кокера, че хапел, че т.н Същия 2 деца отгледа с кучето, явно с по-малко чалната по хигиената от мен.

Lady Cassiopeia Duval, след години, ако прецени, че физически е способна, може и да вземе куче.
Сега с големия корем + проблеми със задържането, и след няколко месеца прясно срязана, едва ли ще е в състояние, нито е препоръчително да се занимава с лайна и други неща, които са далеч от хигиената. И то при положение, че има друг човек, собственика на кучето.

И отново опираме до въпроса за семейните решения и спазването им след като бъдат взети, без значение дали се отнася до куче, до дете, до купуване на нещо или решения за дома.
Сега са в началото и точно е моментът да се уточни, че нещата са сериозни и вече не са деца, та да се правят на ударени като поемат дадена отговорност. Изпусне ли го, натам забрави. Ще обсъждат и уж вземат решения, и накрая пак тя ще се товари с всичко, а мъжът й ще си живее безгрижно.

П.П. Аз лично съм израснала с животно, мъжът ми също е гледал какво ли не, но никога не бихме приели животно вкъщи. Реалисти сме, преценили сме си възможностите, не можем да осигурим нужното, за да живее пълноценно, освен това пътуваме често и няма кой да го гледа. Така че не е задължително в бъдеще да се окажат с такова.

Ами чудничко. Вместо да лежиш както са ти казали докторите за доброто на детето ти, ти си се разхождала и си хигиенизирала куче със сериозно тегло и сила. Поздравления. Супер отговорен стопанин си. Не го изтъквай обаче тук като геройство, защото е абсолютно безумие.
Обикновено не съдя хората за решенията им, но да предпочетеш да обслужваш куче поставяйки в риск нероденото си бебе говори за много сбъркани приоритети.

E, тя си е в правото да реши кога ще вземе куче отново.
Аз също съм израснала с кучета и котки. Но са ми ги взимали с условие да полагам грижи за тях и ако не го правя ще бъдат махнати. Еми, грижила съм се. Обещанията се спазват.
На братовчедка ми и отнеха кучето, защото обещаваше да се грижи, но не го правеше. След време пак и взеха след много рев и тогава се грижеше.
Според мен тя си има своите обосновани страхове и си е в правото. Насила хубост не става. Това куче е нежелано от нея, натресено насила и без да я питат.
И не мисля, че го мрази. Тя каза, че и друг път е гледала куче. Ами всеки си има правото да реши дали бебето му да съжителства с животно.

И като следи какво? Как всъщност ще следи? Кучето влиза в банята, собственикът не ще да го мие ами се врътва и сяда на дивана и тогава какво й остава на авторката? Не може да го накара насила, при условие, че той не ще. Ти лично как би се справила в тази ситуация - въпреки разговорите мъжът ти се прибира и все още отказва да мие кучето? Вероятно ще го направиш лично, но не това е решението в случая, нали?

Ами какво да ти кажа - всеки с приоритетите си. Един ще постъпва отговорно и ще се грижи за кучето, което сам си е избрал да гледа, друг от инат и зор да си наложи неговото ще остане самотен родител с две деца от двама различни бащи. За всеки човек приоритетите явно са различни  

Елора - така е. Проблема при нея в момента не е кучето, а мъжа й. И въпросът е как да постигнат консенсус


Ами аз вече написах, че при това положение точно така щях да постъпя. Пише го малко по-нагоре 


п.п. Авторката май изчезна на някъде. Или й писна да ни чете или си реши проблема - интересно е дали ще продължава да се инати или е взела някакво решение за това как ще действа от тук нататък  

И да го подчертаваш, това не те прави отговорна към бременността ти и теб самата. Само към кучето ти.