Новородено бебе и голямо куче

Ау, в тая тема са се преброили  майките на кучета, кучепсихолозите,  въобще, пълна програма.

Авторката, жал ми е за тебе, но не много, изглеждаш примирена, че ще чистиш косми, кал и лайна плюс онова, какво беше, дето излиза от пениса на добичето по няколко пъти на ден. Не ми е представата за щастливо майчинство, но какво пък, виждаш, на много други им харесва - ще свикнеш.

Да кажа все пак какво бих направила аз, ако случайно има.някакъв шанс здравия ти разум и грижата за децата ти -  не само бебето - да надделее. Та - щом имаш планирано секцио, значи си знаеш датата на която влизаш в болница. Два дена преди това песа заминава у брата. Без повече приказки и кандърми. Лично го завеждам и го връзвам пред тях. Не се шегувам. Изчиствам си къщата и отивам в болницата, връщам се и си гледам детето на спокойствие.
Разбира се, мъжът ти няма да те напусне, не бой се друг е въпросът  за какво ти е такава мърда, дето едно куче го мързи да гледа като хората. Няма да иде с кучето, ще остане у вас. Кой го знае и бебето колко ще гледа, но поне няма да ти мъкне лайна от улицата и ще си мие сам краката.

Не слушай тука да ти разправят, дето щял да избере кучето, кучето било с   предимство пред бебето и тебе и прочие - тия са луди.

Кучешко бебе кой е разкъсал? Виж, човешки деца много има, които малтретират животни до смърт. Хитлер го мразя, за теб не ми пука.
Пит була от какво да ме пази? Нападали са ме пред собствения ми блок. Ами на въпросната, не посягай към мене.

Айде сега, а уж всички живи същества бяха еднакво мили 

Голям майтап като започнат да се размятат лафчета за статистики. Ми добре, дайте да видим статистиките. Колко питбула са били агресивни и са нападали и наранявали хора и колко бройки са спасявали? Процентното съотношение какво е, а? Май не е много лицеприятна статистиката съпоставена така.

Ето, още един изход от ситуацията, за който никой досега не се сети, а той е перфектен просто. Зачислявате кучето на Аделинда за вечни времена. Тя е капацитет по отглеждане и възпитаване, има нужда от точно такова куче да я "пази" и май няма пеленаче, нито пък написа някъде да е бременна и в очакване да роди. Така правата на кучето ще бъдат чудесно защитени, нали все пак и то е същество с чувства, ще живее в дом, където ще го гледат по-добре от човек и изобщо ще си надвие на масрафа.

А да, вярно. Всички са еднакво мили. Значи ще го гледат наравно с хората.

Между другото и аз бих го направила това с откарването на питбула лично при брата. Ама бих сменила и ключалките на жилището и въпросния "мъж" след това ще бъде допуснат вътре само без любимеца си. Има си жилище, няма да спи на улицата значи. Но, пак казвам, това съм си аз. Казвам какво бих направила, в никакъв случай не съветвам авторката да постъпи като мен.

Мъжът  ми изглежда от тия, дето от келешлък са си взели възможно най-грозния и с лоша репутация вид пес, но иначе съм сигурна чу изобщо не е вманиачен, освен да го води да гняви гуми не видях нещо друго да прави за това куче -  и при поставен  ребром въпрос съм сигурна че не е безумен, за разлика от някои тук и добре прави разлика между куче и бебе. Обикновено жени, колкото и да е странно, по не са с ума си, тоя хич няма да страда денонощно за песа, помни ми .думата, авторке.-като му домъчнее ще иде при брат си да го поизведе и после ще си дойде да се пльосне на дивана.

Изключително гнусна ситуация. За бебето и баткото най-вече.

Авторке, за кучето ти казаха достатъчно. Защо си се нагърбила с всичко? Щом дори за кучето си не поема отговорност, ясно е, че за дома също не си мърда пръста. Спомена и че ще отоплявяте само една стая, защото ти не можеш да си позволиш друго. А той? Някакви отговорности има ли изобщо въпросният мъж в картинката? Единственият практически съвет, който мога да то дам, е ако все пак решиш да запазиш мъжа с кучето, да си вземеш прахосмукачка-робот от pet серия - ще си решиш поне проблема с космите по земята и дивана (и диван чисти сам без проблем и без да пада). Да разчиташ, че някой друг ще върши нещо освен теб е химера. Само ти ще си до лактите в ла*на (образно казано) и само от теб ще зависи да не живеете в коптор.

Спокойно може да си запази мъжа БЕЗ кучето.

Как така ще спи при вас или при сина ти? Няма ли коридор и там да спи? Мъжът ти не е спазил първоначалната уговорка, че кучето ще се гледа от майка му. След като тя се е отказала, проблемът е негов, не не може да те поставя пред свършен факт и да го доведе в жилището. Явно кучето се оставя да вилнее в целия апартамент, което за мен е неприемливо. Гледала съм кучета близо 30 години и знам за какво става въпрос. Явно животното не е научено на хигиена, което е вина на мъжа ти и той трябва да намери решението.

В добавка,не е отглеждано И от авторката досега,а само от мъжа.
Разглезено,без навици и възпитание..
Такова,ако ще мини-пинчер да е,няма да позволя да припари до бебето,кво остава за глезен и ревнив питбул..

П.п.В тоя случай,космите и мръсните лапи са най-малкия проблем.

И не става дума за противопоставяне на любовта към кучето,срещу любовта към бебето.
Това е глупост!

Става дума за здрав разум и пренареждане на приоритетите

А така ли било? Ти не живееш на село нито в колибка в планината, нали? Живееш в град с много хора и е въз голям шанса да влезеш в близост, че дори в съприкосновение с човешки същества, които нямат намерението да те нападат. И като така хубаво обученото куче пазач, готово да атакува всеки, който се доближи до теб си свърши работата смело с някое дете, позволило си да се завре в теб или с някоя дребна девойка, която си прави сутрешния пробег по същата алея много ли ще си горда с него? Ама така де, то някакви си там хора не са ти мили, защото не са "твоите хора" и е пределно ясно, че всеки пес е класи над тях. Страхувам се понякога сред какви хора (не кучета) тичам и май наистина е крайно време да си взема спрей. Кучето не е виновно, ама някои собственици имате съзнание, разпростиращо се точно до крайчеца на личната фамилия, а останалите кучета ги яли буквално и преносно. И мен са ме нападали в квартала. Забелязала съм, че значително по-често се налага да се разправям с атаките на нечие домашно кученце-детенце, отколкото с психопати, които причакват зад блока. Първото ми се е случвало в сериозен вариант поне 4-5 пъти, а второто - веднъж.

Аз смятам, че съвета на Iris04 си е точно на място да не говорим, че авторката няма желание да разделя кучето от собственика му завинаги, а за няколко месеца, докато се окопити след раждането. Той трябва да е наистина много зле да зареже жена си и новороденото си бебе, за да не се стресирало кучето от 3 месеца живот с брат му.

Привет, не знам какво са изписали 13 страници другите, но личен опит - няма проблем, но при две условия: Добре е да има хигиена (миене на лапи и да не се качва на легло), но ПО-важно е външно и вътрешно обезпаразитяване? Прави ли такова?

 И второто – все пак това е сериозна порода – пит бул, хубаво не е отучен да се качва по леглата, а някаква агресия проявявал ли е досега към теб или някой друг….? По принцип кучетата не закачат бебета, но когато стане на годинка-две и взема да го яха и да му дърпа опашката, да му бърка в устата…..

Стига си приписвахте параноите и глупостите на мен. Не ми вкарвай думи които не съм казала. Куче да ме пази, не значи агресивно. Ако имам куче ще е лигльо, което не значи, че няма да реагира ако някой ме нападне. Като мъж на анаболи, една скала мускули, дето не се знае колко служат. Да се пазим от всички едри мъже тогава, като потенциални насилници, щом за пита логиката е същата?

Изобщо нямам параноя. Ти си тази, която твърди, че има нужда от защитник в случай, че я нападне някой. ОК, няма да е агресивно кучето. Ще е лигльо. Към теб - не и към хората наоколо. Моя приятелка си носи (и цял живот ще си носи) белезите от един мил домашен пит бул, който е имала нещастието да срещне при разходка в парка. Приятелката ми не е агресивна, да уточня.

А в случая с авторката кучето вече е ръмжало към детето й, избутва я и ревнува, да не говорим, че явно хигиената му е на нулата. Тези породи могат да бъдат възпитани добре, но ако някой си го постави за цел и се постарае да го направи. Нещо ме съмнява, че мъжа, който не е искал да го обезпаразити, се е погрижил за някакъв вид възпитание на кучето.

След всичко написано за и против отглеждане на куче и новородено, това е най-важното, което е написала авторката и тя не трябва да отстъпва от първоначалната уговорка.

За мен, единствения начин да се решат положително нещата, е авторката да опита да се разбере като с бял човек с мъжа си- да заведе кучето при брат си и да го запише на обучение, както и да му направи всички ваксини, и да го излекува от каквото там му има.
Братът да се помоли да не му позволява да се катери по леглата, да му осигурят постелка, върху която да свикне да спи.

Не се ли съгласи с тези елементарни неща, да го прати заедно с кучето в собствения му апартамент, докато бебето поотрасне.

После, да види накъде.