Новородено бебе и голямо куче

Каквато е вината и на децата, сиреч никаква.
Но, да рИвеш за нещастното куче, което се шири в апартамента и ако не е в този, ще бъде заведено в другия, само показва, колко не си наред с главата и приоритетите.

Основната вина е на авторката   (авторке, не го пиша с лоши чувства), че е допуснала куче в апартамента си. Трябвало е да бъде категорична, че НЕ  желае куче в дома си !

Според мен като разведена с дете е избрала погрешната стратегия да се снишава и търпи, защото не е привлекателна за огромен брой мъже, тъй като има вече дете ("ремарке" за повечето мъже). Най-вероятно ниската й самооценка е довела до ситуацията бременна с второ от втори баща с неясно бъдеще.
Дори и сега да не се разделят, това е много вероятно да се случи - да се разделят.
Той от друга страна си мисли "Абе, тя е с дете от предишен брак, така и така не е кой знае колко привлекателна , няма нужда да се старая заради нея, къде ще ми избяга.. " и ХОП !! - второ бебе на хоризонта.

Грешката на много разведени жени с деца е , да си помислят и повярват, че вече са 2ро качество и не им се полагат от читавите мъже. Напротив - след един развод жената трябва внимателно да анализира своите грешки и грешките на бившият партньор и да НЕ допуска ситуацията да се повтаря, да си отваря очите на 4 и по възможност със следващия партньор, с когото правят деца да остане завинаги.

Кучето е само подробност. Не знам защо някои съфорумки едва ли не скочиха на авторката как тя била длъжна едва ли не да обича кучето, да се била учила да общува с него ?!?!   Никой не е длъжен да се умилява от кученца, да се учи да ги разбира, да им чете знаците и да се нагажда към тях.
Малко ли е, че чисти след кучето, води го на обезпаразитяване и т.н. ?!
Имам куче - знам за какви грижи става въпрос , дори и да са поделени с партньора ми. Кучето товари - чисто физически, емоционално , краде ти от времето и от ресурсите. Като нищо при дадено заболяване се налага лечение, което понякога е доста скъпо. Въпреки, че обичам и уважавам кучето си - бая трудоемко си е да чистиш след него , да го разхождаш, да следиш за ваксини. Моят приятел искаше куче с уговорката да си поделим разходките и почистването на кучето ... Еми , понякога си мисля ако нямахме куче, можехме по-спокойно да ходим на почивки, за по-дълго време, да си лежим в леглото по-дълго време двамата, а не единият да скача като пушка от леглото, защото кучето трябва да се изпикае и тропа нервно с крак или пък вечер - уют, вкусна храна и вместо да се погушкаме на дивана - пак - единият скача като пушка да води кучето на разходка независимо дали вали, гърми или има сняг и вятър.
Да, животното носи радост, но не можем да накараме авторката да му се радва и с усмивка да му търка калните лапи и калният корем след разходка.  

Детето ще има любяща майка, нали ?
А кучето каква вина има, само ли се е заселило там ?!?!
Квалификациите ще ги пропусна, засега ...

Така е, но това е според теб и мен. Но авторката може да преглътне тези думи.
За мен думите нараняват повече, но ако те са си О.К. и  си простят, защо пък да не се опитат да запазят връзката си.
Спомням си темата на Даяна. В крайна сметка, тя май му прости, щото той обеща вече да не прави така.
Прошката е по-възвишено нещо, на което повечето  хора  сме способни много трудно.

Уважаема г- жо Mollly,
Не ме интересува нито откога сте в този форум, нито колко написани поста имате, нито колко прочетени.
Доколкото помня, с Вас не съм кореспондирала до този момент.
Не смятам и да го правя занапред, но Ще Ви помоля най- учтиво, да не се опитвате да ми определяте начина на държание, както и изразните средства.
И ще Ви посъветвам просто да прескачате постовете ми, за да не нараняват крехката Ви душевност.
Благодаря за вниманието!

Аз не виждам някой да обвинява кучето в нещо. Няма как то да е виновно, че собственикът му не полага адекватни грижи за него. И то е жертва като жената в случая. Въпросът е, че ако тя постигне нещо ще е в плюс и за двете страни. За нея - няма да хвърчи с пацала непрекъснато и да се гнуси от накапания и омърлян диван, за животното че ще е чисто, ваксинирано, обезпаразитено и с навици.
Също така не смятам, че е нужно да се заяждат в създалата се ситуация. Той се сърди, тя си мълчи. Това положение няма да трае вечно. Или той ще склони на нейните условия, или тя ще му припомни, че освен да си замине или да се съгласи да се грижи за животното си друг вариант няма.

Благодаря Ви за разбирането! Ето този пост Ви се е получил
Вижте, че не боли, ако сте малко по-учтива.

Очаквам същото разбиране и от Ваша страна.
Ще се уверите, че не боли, ако не се намесвате в чужди диалози.

Диалогът никак не е Ваш. Темата върви от вчера и въпреки различните мнения си вървеше гладко, до преди да се намесите Вие с Вашия език и квалификации, за хора които изобщо не познавате.
Надявам се да нямам комуникации с Вас, но това не означава, че няма да изказвам мнение, ако преценя за необходимо.

На авторката ли ще е вината, ако детето расте без баща, според теб?

Не разбира се !
Но какво значение има чия е вината? Ако може да се спаси семейството защо да не се положат усилия и от двете страни?

Казвам ви аз, че някои не ги слуша главата...

Какви усилия искаш да положи още авторката, Моли?

Вие без лични нападки не можете ли да си защитите тезата ?!
Започва да ми омръзва!

Това не е нападка, а илюстрация. Значи на теб ти е жал за кучето защо точно? Че не разбрах...