Да се върнем малко назад :
Значи тук никъде не се говори за ПИТБУЛ Чудовище,каквото го изкарвате всички. После,когато на авторката не й харесаха някои мнения,започна да доукрасява историята все повече и повече,до като не постигна целта си. То не беше ръмжене (което обаче никой не знае от какво е породено,защото никое куче не напада и не ръмжи без причина) ,не беше ревност (която ние,собствениците на "чудовищни питове" обяснихме многократно,че не е агресия,а съвсем друго нещо) ,не бяха секрети ,не бяха лиги,косми,скачане върху нея........ 
И още и още измислици и небивалици. Това за мен не е истината и започвам да си мисля,че мъжа й не от добро си е събрал багажа вчера,но все пак явно не е чак такъв дебил,че да зареже всичко с лека ръка. Спирам да коментирам и чета тая измислена тема,защото тук всеки си пише наизуст,без да има идея кое ,какво,защо,как...
Още веднъж-леко раждане и ако е истина поне половината от цялата история,дано завърши по най-благоприятния за всички начин. Успех!
Виж целия пост
Здравейте. Предварително се извинявам ако вече има такава тема но съм нова във форума. Проблема ми е следния. Бременна съм в 9 ти месец и скоро очаквам да се роди бебенцето ми. Със съпруга ми по принцип от скоро сме заедно така се случи при нас че бързо забременях. Той има куче порода пит бул , което според мен не е редно след като се роди бебето да живее в апартамента поне докато бебето стане на 5-6 месеца дори и повече. Бяхме говорили че когато вляза в 9ти месец ще го махне от жилището но сега отказва категорично. Уточнявам че апартамента в който живеем е мой. Проблема е че кучето е много разглезено лежи задължително по леглата или на дивана. Целия дом е в косми колкото и да се старая да чистя всеки божи ден,въпреки че с този корем вече ми е страшно трудно. Постоянно мисля редно ли е това куче да живее с новороденото ми бебе. Стигнах до там че да обмислям дали да не се разделим защото той категорично отказва да го научи дори да не лежи по леглата. Хигиената на кучето е почти нулева. Много пъти се опитвах да проведа разговор но винаги удрям на камък. Моля ви посъветвайте ме какво да направя. Бебето скоро ще се роди и не спирам да се притеснявям. Благодаря ви.
И още и още измислици и небивалици. Това за мен не е истината и започвам да си мисля,че мъжа й не от добро си е събрал багажа вчера,но все пак явно не е чак такъв дебил,че да зареже всичко с лека ръка. Спирам да коментирам и чета тая измислена тема,защото тук всеки си пише наизуст,без да има идея кое ,какво,защо,как... Още веднъж-леко раждане и ако е истина поне половината от цялата история,дано завърши по най-благоприятния за всички начин. Успех!
