![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)
![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)
Станах към обяд, мъжът ми, да е жив и здрав, ми донесе пържени картофи и кюфтета (има едно място, на което ги пържат в чугунени тигани на печка с дърва - ужасно вкусни са) + едно парче чийзкейк, което ям сега и си ближа раните. Само съжалявам, че утре сме на работа, а аз даже трябва да отида да си доработя, защото имах много съкратен срок за едно нещо, почти успях, но ми остана единият от документите за преглед на английски, добре, че е по-малкият - 60-70 стр., че другият беше 300+, но него го гледах паралелно с превода му само за съответствие. Уф, както се казва.
Отделно обещахме да отидем до моите родители утре, не сме ходили последните седмици, явно им е мъчно, звъняха ми днес, но трябваше да им откажа, никаква сила нямах, усетих ги, че им стана криво, но утре ще си сложим по една раница дрехи и ще отидем да преспим там след работа, тъкмо да си намачкам котараците.