Преживях спонтанен аборт, да поговорим

Не е много скъпо, аз очаквах страшни цифри, поне така ми бяха казали. Имам 1 миссед, лекарката ми смята, че не е необходимо да правя генетични и имунологични изследвания, вие как мислите-след първи спонтанен правили ли сте?
Таничка, пророк излезе , дойде ми преди 2 дни, на 28-мия ден, забелязвам много обилно кръвотечение, след аборта ми казаха ,че първите 2-3 цикъла били така...

djofri4ka съжалявам

Внимавай с дуфастона. Той трябва да се приема след доказана овулация, в противен случай може да подейства като противозачатъчно ....

  аз след първия не правих,но сега ще правя и ако се окаже,че има някакъв проблем,много ще ме е яд ако е можело да се предотврати загубата на бебетата сега.Та не знам и аз какво да те посъветвам,защото пък много жени вече имат по един спонтанен аборт и след това си имат бебета.

Лятото като си правих моите изследвания в Майчин дом назначени от доц. Георгиева ми струваха:
ДНК анализ за тромбофилии на мен: 30лв,
а хромозомните изследвания на мен и съпругът ми не сме ги плащали, защото доц. Георгиева ни записа час за лабораторията на 13ет. който беше след 1 месец и от  там ни казаха че не трябва да плащаме нищо. Резултатите станаха след още 1 месец.

Нека и аз да разкажа моята история.Преживяла съм два спонтанни аборта,сега като се сещам какъв кошмар беше за мен и направо настръхвам.Оженихме се със съпруга ми решихме да имаме дете то пък взе,че веднага стана.Толкова бях щастлива,че разгласихме веднага добрата новина.Няма да забравя като казахме на бабата на мъж ми,а тя ми отвърна-нека износиш здраво дете.Тогава си помислих,тази пък какви ги говори....Но не се мина много време и аз прокървих,не се стреснах много защото беше около датата на мензиса ми,а бях чувала,че е нормалано.Но отидох на лекар и се оказа,че плодът нямя сърдечна дейност.Последва кюртаж и много мъка.Толкова сълзи и отчаяние.
После след 6м.пак забременях.Вече не смеех да се зарадвам.И ето,че пак ме сполетя същото с тази разлика,че получих силен кръвоизлив и за първи път ме беше страх за моя собствен живот.
Последваха генетични изследвания,които показаха нормални стойности.
След като минаха 3м. от аборта рещих да се консултирам с друг лекар,при който не бях ходила.Изписа ми фолиева киселина и витамини.Това 3м преди отново да забременея.След като разбрах,че съм бременна започнах да пия Дуфастон-по схема и отново фолиева киселина.
При един от ехографските прегледи се оказа,че имам киста не левия яйчник.Пак изгубих надежда,че ще родя здраво дете.Но се оказа,че тази киста се развива от берменността и не е опасна.До края на бременността не можех да се зарадвам,все си мислех,че нещо ще ми се случи.
На 20.03.2005г. родих живо и здраво момиченце.Излишно е да споменавам,че тя е смисъла на живота ми.
Тук е момента на благодаря на д-р Даков от Стара Загора.Благодаря,че го има.
Искам да кажа,момичета не губете кураж.Разказах моята история,за да вдъхна сили на всички,които са в моето полужение.
Кураж и много сила Ви пожелавам.

Здравейте,момичета не се отчайвате,и аз съм преживяла такива ужаси и не ги пожелавам на никой, когато бях на 16год. ми направиха операция на яйчниците и ми казаха забрави за деца но след 4 год. забременях когато отидах на лекар се оказа че е кухо тяло т.е. само плоден сак без плод и последва кюртаж и отново целия ужас на ново че няма да имам деца. Последва един много дълъг период на лечение един ден отидох в една от софийските аг и там специалиста ми казва че трябва нова операция 8год. след старата било задължително,казах му че ще си помисля и отидох на друг специалист който ми каза че съм бременна в 2мес. тогава направо немях. След една много тежка бременност сега се радвам на едно малко съкровищ .На 10.02.2005г се роди мойто ангелче.  През цялото това време до мен беше приятеля ми,сега вече съпруг   

аз сьм сьвсем нова,но мисля че попаднах на подходящото място.Имама 3 неуспешни бремености,1 спонтанен аборт през януари 2005г.толкова желана бременост,но приключи след 10 г.с.Справих се емоционално с помощта на сьпруга ми и след 3 месеца забременях отново,но този пьт бях повече изплашена отколкото щастлива,всичко вьрвеше чудесно до 27 г. с., плода изоставаше в развитието си.При консултация в Майчин Дом при проф.С.Иванов-завеждащ патологична бременост и док.Дяволов ме увериха,че всичко е нормално,допустимо е разлика  поради седалищното прилежние на плода,по-спокойна напуснах клиниката и потьрсих и друго мнение направо при док.Мазнейкова,никога няма да забравя този миг от живота ми,най-спокойно ми каза че плода е с полималформация несьвместима с живота и трябва да прекьсна бремеността,бях отчаяна и потьрсих и друго мнение,на следващия ден бях при док.В.Димитрова в Майчин дом,за нея бях само корем за изследване имаше студенти и след поставената сьща диагноза полималформация сьс сьвет за прекьсване бях посьветвана "престани да ревеш разсейваш студентите стани и отивай да прекьснеш бремеността",бях потресена не сьм и очаквала друго по-човешко отношение но това беше кошмарно,прибрах се в Благоевград и на следващя ден отидох да убият детето ми,преди да включат системите усещах присьствието му,как ме рита.След 9 часови контракции и мьки бебето започна да излиза,за мое нещастие никой до тогава не си направи труда да види как протичат нещата дали има разкритие ,сьпруга ми беше до мен и при вида на излизащата главичка се изплаши и започна да вика в коридора,санитарката доиде и каза че вече всичко е свьршило,изчака спокойно да излезне бебето взе го и отиде да вика някой лекар или сестра,но тогава им е било време за кафе,та жената изчака да излезне и плацентата и ме оставиха сьс сьпруга ми да се лутаме между живите и мьртвите.Обадих се на моят гинеколог,който дойде за секунди,последва луд скандал между него и останалите "лекари",но аз си знаех какво изживявам.Направихме  генетични изследвания хромозомния кариотип беше нормален и при двамата,пих фолиева киселина през цялото време,но от януари 2006г. до септеври 2006г.не можах да забременея,вьпреки всичко бяхме упорити и решени да имаме детенце.Направих си всички 6 хормонални изследвания,всичко беше в норма но не се получаваше,последва стимилация с Клостилбегит,получи се отново бях изпьлнена с надежда и мечти,но на 28 12 2006 г.от док.Димитрова след УЗ получих диагнозата  missed и "е, не драматизирай нещата чак толкова, нищо не се е случило".Не знам дали отношението и кьм всички е еднакво, и за нея това наистина е ежедневие,но за мен е един живот и една разбита надежда.Прибрах се и отново в болницата за поредното убийство на 29 12 2006г. Господи до кога ще продьлжава всичко?Вече нямам надежда всичко си отива

rolina - много тъжна история Съжалявма че е трябвало да преживееш всичко това. Болката и мъката дори не мога да си ги представя .... Не знам и какво да ти кажа, едва ли мога да те успокоя ... Силно те прегръщам.

Не си убивала бебетата си, не си виновна за нищо, не се самообвинявай..... 
За съжаление д-р Димитрова не е права, случили са се много неща, много и все лоши неща Не драматизираш, това е нормална човешка реакция ...

Таня благодаря за подкрепата,но наистина се чувствам ужасно,и се радвам,че тук мога да спделям всичко с вас,около мен единственият човек с когото говорим на тази тема е сьпруга ми,на който искренно му благодаря,останалите близки и познати се преструват,че нищо не се е случило,а и за сьжаление родителите ми и брат ми живеят в U.S.A. така ,че много често сьм сама в мьката си.Таня благодаря,че ме подкрепяш

Прегръщам те силно,мила.
Ще видиш,че един ден нещата ще се подредят и за теб.Не се отчайвай!

мила,много съжалявам за случилото се,така добре разбирам какво преживяваш.Аз също имах мисед ,след стимулация с Клостилбегит.Декември пък загубих близнаци в 20 г.с. и при мен нещата протекоха по този начин в болницата,само че до мен освен мъжът ми,беше и майка ми.И аз бях при Димитрова,но с мен се държа добре,иначе съм чувала,че е доста рязка.
 Трябва да намерим сили и да вървим напред,имаш силна прегръдка от мен-не се предавай. 

Ролина, много, много ти съчувствам...Ще трябва да се възстановиш емоционално въпреки трудностите, не заради друг, а заради самата себе си.Прегръщам те силно !!! Тук можеш да пишеш за това, което те вълнува, сигурна съм, че ще намериш подкрепа! 

Ролина, прегръщам те!
Не се отчайвай мила!
И при теб ще дойде радостта!