Преживях спонтанен аборт, да поговорим

milepetrova , на първо място каза , че ще пуснат изследвания за хромозомни аномалии на двама ни и спермограма

Исках само да споделя, че при мен за момента всичко се оказа напразна тревога. Кръвта, която се виждаше преди 3 дена на УЗ е изчезнала и има позитивно развитие на плода. А болките продължават...
Успех на всички, които искат да станат майки!!

С голяма мька пиша в темата...На 14 Август, бременна в 8 г.с. прокьрвих след двуседмично лежане в кьщи и пиене на Дуфастон и Но шпа, защото имах кафеникаво зацапване. Лекарят беше категоричен:  няма сьрдечна дейност вече, слуцило се е вероятно предния ден... Сьлзите ми се стичаха и не можех да проумея какво ми казва в този момент  Без болки и без обилно кьрвене слава богу вечерта трьгнах да пьтувам от Бургас/кьдето сьм цяло лято/ за Пловдив /кьдето живеем/ На 15 август сутринта ми направиха абразио с вакуум. За преживяването и психическото ми сьстояние е излишно да ви описвам, но още по-болезнено бе за мен всичко, защото на Богородица дьщеря ми имаше имен ден и имахме страхотни планове за празнуване. А вместо това аз лежах в болницата и не исках да повярвам на случилото се - едното ми дете има празник, а другото ми си отиде безвьзвратно ... Докторьт ме успокои, че на втория месец можем да започваме да правим опити да забременея отново и дано да имам шанса това да се случи бьрзо.   
Дано всяка от нас получи своя шанс и дано Бог е с нас! 

soff , 

Знам, че няма думи, които в тоzи момент да те успокоят. 

soff , съжалявам за това, което ти се е случило. Сигурна съм, че оттук нататък те чакат само хубави неща. Силна прегръдка от мен

Момичета, толкова сте мили 
Радвам се, че тук ще мога спокойно да говоря за случилото се и че най-вече има кой да ме разбере. Снощи почти не сьм спала, сьнищата ми са отвратителни... Прегльщам всичко в себе си, за да не натоварвам другите около мен, но просто не знам какво да обясня на дьщеря ми, когато пак ме попита дали бебо е добре и целуне корема ми 

Кажи и, че бебо е ангелче и Ще ви паzи всички от небето. Кажи и, че е там горе при другите ангелчета и че там му е добре. Колкото и глупаво да zвучи, това успя дори мен да ме успокой. КаzваШе ми го мъжа ми. И той милия се чудеШе как да ме успокой. 

  бъдете силни момичета! животът е едно голямо изпитание! а ние сме избрани за да станем по-силни и по борбени! знам че е кошмар, и аз съм една от вас, но трябва да гледаме напред, какво друго ни остава,особено на нас,които чакаме първите си рожби!

Съжелявам soff !!! Бъди силна и горе главата!!!
Моято история е подобна- без болки, без обилно кървене....както казаха докторите "мисед"- случвало се често....Само дето мен това "често" не ме успокоява...
Сега съм в очакване на първи МЦ, който закъснява доста, но и това било нормално....
Умирам от страх...40 дни след  кюретажа все още мисля за него...Но съм силно момиче (или поне трябва да бъда- дължа го на себе си, на съпруга си...)-ще продължа напред (всички ние трябва да го направим!!!)....защото знам, че там някъде в близкото бъдеще всяка от нас я чака една прекрасна дъщеря или син...просто е необходимо малко търпение...
Изпращам целувки на всички ви...наистина ми е добре сред вас....

Софф, искрено ти съчувствам миличка. Зная какво изпитваш в момента. Не подтискай чувствата си. Поплачи си колкото ти се плаче, а когато мине определено време погледни напред. Никога няма да забравиш загубата си, но болката ще намалява с времето и ще дойде момент, когато няма да е толкова изгаряща 

       Здравейте,момичета!за съжаление и аз съм една от вас с подобни на вашите проблеми.На 29.12.2006 г.приживях мисед аборт след година и половина опити за забременяване.Радоста ми беше много голяма когато разбрах че съм бреминна,с голям копнеж започнохме с приятеля ми да правим планове за бъдещето но уви щастието ни продължи точно три дни.На 25.12.2006 г.точно на рожденния си ден разбхах че съм бременна.За нещастие още вечерта прокървих и на 29.12 виче всичко беше свършило-мъртав плод.Пазихме се 6 м.и много се притеснямах дали ще успея отново да забременея.За голомо мое щастие стана още на първия месец след пазенето на 18.06.2007 г.Този път обаче не посмях да се зарадвам напълно и с основание.Всичко вървеше добре но в отново в 6г.с прокървих този път съвсем на бързо-една нощо само кървях.На следващия ден веднага на лекар.Докторкота коза-за сега нещата са добре прибираш се в къщи и освен да се храниш за нищо друго няма да ставаш от леглото.Разбира се изпълнин всичко, пиех и хапчетата които ми предписа.След спирането на кървенето обаче продължих да имам кафеникаво зацапване което ту се усилваше ту спираше.Следяхаме всяка седмица,но за съжаление точно кокото вече трябваше да се виде сърдечна дейност, плодния сак отговаряше на седмиците си-8 г.с, но плода беше спрял да се развива.Разбира се поисках второ мнение,но диагнозата беше същата-мисед аборт за втори път.Последва кюртаж на 03.08.2007г. и до ден днешън продължавам да кървя.Къде по силно,къде по слабо,което ми притеснява защото предния път на десетия дем ми беше вече спряло.
       Пропуснях дя ви кажа че на всичкото отгоре имам и миомо,но докторо ми каза че ако причината е в миомата проблемите щели да настъпят в 5-6 месец.
       И сега мили момечета се чудя кой път да хвана. Според доктора трябва да направя имунологични изследвания и фосфолипидност.
       Разбире се ще ги направя.Аз съм от Варна и май тук никъде не правят подобни изследвания.Ако някоя от вас има информация дали във Варна някъде правяп подобни моля ви, пишете ми.
      Ако някоя от вас има миома и въпреки проблеми от подобен характер е забременявала моля също да ми пише нуждая се от голяма дозо кураж.
       Съчувствам на всички момичета които преминават по този ад,но се надявам че рано или късно всички ние ще стигнем до заветната цел-нашите деца!
        Бог да ви пази!