Дъщеря ми е на 3 г. и 3 м. Много е привързана към мен още от самото начало и това може само да ме радва. Проблемът е, че непрекъснато изисква 100 % от времето и вниманието ми, а според мен на тази възраст трябва да е малко по-самостоятелна. Иска всичко да правим заедно, иска изцяло аз да я обслужвам (къпане, помощ при преобличане, хранене и т.н.), само с мен да излиза, да си играем постоянно двете, само аз да я приспивам...
Още от началото на бременността чета всякаква литература за отглеждание и възпитание на дете и досега единственото възможно обяснение за подобен род поведение, което съм срещнала е, че то е характерно за деца, на които им липсва внимание. Но в случая не е така, дори напротив - обсипвам я постоянно с ласки, отделям си всеки ден време да си говорим, играем заедно постоянно, рисуваме, редим пъзели, четем всяка божа вечер приказки за лека нощ, постоянно сме по разни събития - рождени дни, куклен театър, площадки, разходки, няма културно събитие, на което да не съм я завела - то не бяха панири на книгата, детски концерти, нощ на музеите...
Но, честно казано, вече започва да ми идва в повече. Не мога да отделям всяка вечер, цяла вечер, в игри. Имам и други задължения, искам и да си почина, да отделя време за себе си. ММ работи много, прибира се късно и пак трябва да доработва, но се старае и той всеки ден да ѝ обръща внимание. За жалост, повече от 20-30 мин. активна директна игра или общуване не им се връзва през делничните вечери. Майка ми от НГ живее на горния етаж в нашата сграда, докато сме на работа двете са заедно и са голяма любов, но появя ли се аз, бабата вече не важи пред детето.
Та да обобщя, интересува ме има ли начин да насърча детето да започне да се заиграва самичко повече (тя принципно се съобразява, когато ѝ кажа, че съм заета, започва да си играе самичка, но след 5-тата минута започва на 30 секунди да ме пита " Заета ли си още, готова ли си, хайде да си играем" и т.н., съответно аз не мога да се концентрирам нищо да свърша, при положение, че някой постоянно ме дърпа за полата.
Иначе, ако е от значение, в момента тя ходи на ясла само сутрин - от 8 до 11.30, чисто, за да се социализира. После я гледа майка ми, а преди тя да се пенсионира я гледаше детегледачка, с която също бяха голяма любов. От есента ще тръгва целодневно на детска градина.
Детето няма някакви здравословни или поведенчески проблеми. Много е уравновесена за възрастта си, разбрана е, не се тръшка, много е социална и общува съвсем нормално с други деца. Стараем се да ѝ осигуряваме възможно най-пълно разнообразие от активности, да ѝ е интересно и да участва в различни социални ситуации и опити.
Обичам я безкрайно и дори ми е гузно, че пускам подобна тема, но вече психически съм на изчерпване - иска ми се да имам възможност да направя нещо без да бъда прекъсвана, да изгледам новините на спокойствие, да свърша нещо за себе си или просто само да си чуя мислите.