С какво ви дразнят свекървите- 83

Нали
И аз така мисля
Хората не изпростяват като станат свекърви, или примерно като пийнат. Просто са си такива.

Любов има, не се оплаквам. Не съм имала търкания по изброените в поста.

А най-готино е като се нацелят и двете да са от една порода.. 

О, това е идеалният вариант, ама рядко се получава на практика. 

Тъй, тъй... В много правилна посока се развиваш, бъдеща свекърво.   

Ние се събрахме много млади с ММ само с голата ни любов и без опорни точки. Аз бях на 20, той на 23. Такива фундаментални въпроси като деца, жилище, кой ще изхвърля боклука или ще чисти банята не са ни вълнували изобщо. Аз съм живяла сама, от 14 годишна, така че имах някакви домакински навици, ММ пък са се гледали сами с брат му през ваканциите. Признавам, натресох се при свекърите. Не беше планирано. Те се местеха летата на село, а аз оставах уж да преспивам понякога, пренесох някоя дреха и така.  Ние бяхме започнали да си играем на семейство през лятото, но с връщането на домакинята и правилата се промениха. Бях сърдита, ядосвах ѝ се, но сега знам, че не съм била права. Изкарах у тях още 1-2 месеца и се върнах при мама  Скоро след това заминахме за другия край на България, заживяхме сами заедно. Опорните точки сами си дойдоха на мястото.
Миналата година ни се наложи пак да поживеем със свекървата за 2 месеца, докато си намерим и оправим жилището. Разбрах ме се как ще си поделим домакинската работа още от началото, но пак си беше неудобно. Добре, че беше лято, та прекарвах повечето време навън с детето.

Много ЗА съм опорните точки най-общо казано. Не под формата на чеклист и да седя и да отбелязвам дали е на моето мнение, т.е. на правилното   Шегувам се, ест. Но просто да са уточнени представите и на двамата. Обаче си мисля, че това става естествено с развитието на връзката. Получават се ситуации, в които става ясно кой какво смята.
Тоест тия точки да се обсъждат преди брака е твърде късно - за мен поне. Ако до тогава такива въпроси като "къде ще живеем" (което, честно казано, в днешно време не е фактор, тъй като повечето млади преди брака вече живеят заедно), кой колко деца иска, кой каква намеса от родителите счита за нормална...  това са някакви много важни неща, докато се стигне до брак, трябва и далеч по-малки нещица да са уточнени, камо ли тези. Любовта е сляпа, казват, но това пак не е извинение да даваш обещание за цял живот със затворени очи. От този начин на действие се получават всичките теми във форума с уж промяната на единия.

Цитат от потребителка: "Опорни точки, на база, на които решаваме с кого да се съберем, така да се каже."
Много съгласна. Само че събирането в моята глава е моментът, в който решавам, че хлътването май не е само хлътване и че си искам човека за мен си.
Аз извадих късмет, разчитах изцяло на шесто чувство и само най-обща информация за човека отстреща. Получи се магия, в общи линии.
С ясното съзнание съм обаче, че беше страшен късмет това и че малко хора са така. Поне сред моите познати двойки. Второ, ако не се беше получило, щях да съм свободна да си тръгна във всеки един момент, нямаше да съм вложила толкова много, както е ако си пред брак с някого. иии трето, има ситуации и тип хора, за които непременно, на всякаква цена, бих вложила сурова преценка, ако ще да е на база списък с плюсове и минуси. Не ми се впуска по темата, че е дълга и широка, но някои такива ситуации биха били: ако е втори брак/партньор в живота и има намесено детенце от първия; ако въпросният човек е вече близък приятел и се чудим да става ли нещо повече; ако въпросният човек е имал вземане-даване с друг човек от обкръжението ми (на което хич не съм фенка и не ми се е случвало, ама... като дойде, не пита)

Затова и като цяло съм привърженичка на разумната преценка. Просто шансът за провал е по-малък с нея.

По голямата част от оплакванията в темата са свързани с начина на мислене "Ама аз мислех, че като се оженим/имаме деца, това и това ще се промени". Всъщност не начина на мислене, а заблудата

Болднатото е съвършено вярно, но то е резултат именно от начина на мислене.

Всъщност, права си

Няма ли някой да се оплаче от нещо реално?
Че това преливане от пусто в празно взе да става досадно....     

Нали? Кой да се оплаче като рискува да му вкарат думи в устата, за да го изкарат пълен идиот.

Аз се оплаквам, май споменах по-назад, че ММ не желае дори да постави въпроса на родителите си да погледат сина ни през ваканцията, защото той не можел да вземе повече от 2 седмици отпуск, през което време сме на море всички. Говоря за гледане 1 седмица, не нещо кой знае какво.
Знам, че никой не ни е длъжен, но имам и други съображения.

Те ходят ли на работа? Свободни ли са по това време?

Защо  твоят М не желае да пита родителите си за гледането?