С какво ви дразнят свекървите- 83

  • 89 928
  • 803
# 360
През въпросната година вече имахме спестявания,не успях да убедя мъжа си да ги вложи в каквото и да е и  ги загубихме.Заедно,защото аз харчех,той  спестяваше,колко удобно.
Та  съм съгласна,че трябва да се помага.нищо чудно парите на свекърите да са "някъде"там  у кредитните милионери..А ние  щяхме да изплатим за месеци и малък заем,ако бяхме се слушали.
Вярвам,че дразни.Не   я  съветвам да носи още горчилката.И може да попита директно-Х.има възможност да ви гостува ,приемате ли го.Защото подозирам нагнетени отношения  във времето и охладено общуване в настоящето.Вероятно  е според мен.
Виж целия пост
# 361
Няма никакво значение какви са им били възможностите. Правиш сметка на чужда собственост. Можеш да го правиш единствено със своята. Другите са свободни да правят същото.

Принципно е така.
Ама, ако парите те бият през ръцете, а виждаш, че детето ти изнемогва, как ти дава сърце да си ги къташ или харчиш за нещо си, а да гледаш спокойно как детето ти мизерства?
Аз поне няма да мога.Колкото и да подкрепям идеята децата сами да се справят с живота и  сами да си гледат децата.

О, не. Далеч съм от подобно мислене. Мисълта ми беше, че не можеш да задължаваш свекъри да ти дадат колкото са ти дали родителите. То и родителите си не можеш да задължаваш. Съгласна съм с искащите когато са били подведени. Имало е разговори, обещано им е, пък после се оказва, че е било само за пред хората, тогава съм изцяло на страната на подведения.
Но да не ти е обещавано нищо, а мотивацията ти да е, че толкова са дали твоите родители, някак не мога да подкрепя
Виж целия пост
# 362
Говоря за хора с равни възможности, не че нашите са милионери и аз съм благоволила да го взема, пък сега му натяквам.
Съжалявам, но на 25 не сме изкарвала луди пари, та да ги даваме за ипотека, а и не съм сигурна за условията. А през 97-ма, когато заплатата ми по едно време беше 4 долара?
Спирам с моите размисли, тази тема край няма.

Аз съм на 24. Имаме си ипотека. Плащаме си я. Живеем си в разбитак, защото средствата за ремонта идват постепенно и си се трупат, но няма да стане бързо. Не може да искаш от хора на години да ти плащат апартамента. Да, ок, може да са имали пари. Това, обаче, са възрастни хора, които нямат кой знае какъв потенциал да трупат още и още. Навярно това са спестяванията им. С това ще преживяват и в по-тежки периоди, които им предстоят близичко. На вас ви е предстояло да изкарвате ехеее още колко години, да си покриете нещата пък да започнете на свой ред да пестите.

Майка ми имаше възможността да ни помогне с парите, ако беше решила да продаде нейния и да го замени с по-малък, а с остатъка да си облекчим ипотеката, но не ми е хрумнало да искам подобно нещо от нея. След 10тина години я чака пенсиониране и при пенсиите у нас силно предпочитам да си има заделени пари, отколкото да ми плаща апартамента и после да се чуди как да ни иска пари като не й достигат. За нея би било по-притеснително да се е разделила с всичко и да живее на вяра в добрата ни воля (която си е там и е бетон, но цялостната идея е неприятна).

По същия начин, по който е кофти да не помогнеш на детето си в нужда ми се вижда кофти да държиш сметка на родителите си и да изискваш от тях да ти доказват любовта си като се поставят в много неизгодна ситуация.
Виж целия пост
# 363
Аз я разбирам Cuckoo.
Не е задължително свекърите да дават толкова,колкото са дали родителите и,ама все пак са могли да помогнат по друг начин.
Един ден свекърите и ще чакат тя и съпруга и да им помагат,да ги гледат...

Виж целия пост
# 364
Не може да искаш от хора на години да ти плащат апартамента. Да, ок, може да са имали пари. Това, обаче, са възрастни хора, които нямат кой знае какъв потенциал да трупат още и още. Навярно това са спестяванията им. С това ще преживяват и в по-тежки периоди, които им предстоят близичко.
Дали? Има един тип хора, които не мислят така и като закъсат, смятат, че децата им са им длъжни. Нищо, че те не са им били.

Иначе съм много съгласна с теб. Моята логика е същата - не държа да ми помагат финансово, а да се подсигурят, колкото могат за себе си.
Виж целия пост
# 365
Няма никакво значение какви са им били възможностите. Правиш сметка на чужда собственост. Можеш да го правиш единствено със своята. Другите са свободни да правят същото.


Ама, ако парите те бият през ръцете, а виждаш, че детето ти изнемогва, как ти дава сърце да си ги къташ или харчиш за нещо си, а да гледаш спокойно как детето ти мизерства?
Аз поне няма да мога.


Подкрепям.
Аз също не бих могла. Ако в момента имат нужда, давам всичките си спестявания, без да мисля за старини. Я жива, я не. А за гледане на внуци ще откажа само и единствено, ако съм много болна и гледането няма да е пълноценно.
Виж целия пост
# 366
То и ние си правим сметка всичко да е за детето. Не съм против помощта изобщо. Даже и двамата искахме апартамента да го пишем направо на детето от сега, но не позволяваха обстоятелствата по сделката.
Не само да ме бият парите, а и да са ми ограничени, пак ще мисля първо за него, после за себе си.
Но не е същото да получиш нещо, дадено доброволно и да го изискваш. И то на такова основание, че вашите дали толкова. Такива сметки до стотинка в семейство, аз не ги разбирам. И каквото и да си говорим дефакто и деюре, всеки разполага със собствеността си по свое усмотрение и решения и има неотменното право на това. А моралното за всеки е различно, затова съществуват предишните 2 термина.

А иначе за постилането е напълно вярно, че както си постелеш, така ще си легнеш.
Виж целия пост
# 367
Аз не виждам драма, апартаментът си е на Cuckoo. За мен изказването беше малко прекалено. Минали са повече от 20год. Просто не виждам с нещо да са ощетени тя и детето 'и.
Моят апартамент също е купен от родителите ми и не бих се съгласила да отстъпя част от него срещу пари, а да имам претенции в това отношение е просто нелепо. И на мен никой не ми помага, а племенника ни го гледат постоянно. Моите родители също не ми гледат детето. Криво ми е, трудно ми е, скапана и уморена съм, откакто е родена сме слепени, но това е положението.
А на нейно място директно щях да питам, дали ще гледат детето, ако ми е наложително.

Виж целия пост
# 368
Аз я разбирам Cuckoo.
Не е задължително свекърите да дават толкова,колкото са дали родителите и,ама все пак са могли да помогнат по друг начин.
Един ден свекърите и ще чакат тя и съпруга и да им помагат,да ги гледат...


и аз така го разбирам. Поне малко от малко може да помагат. Не са длъжни, но дразни. Simple Smile
Виж целия пост
# 369
На злопаметна и дистанцирана снаха и аз не бих помагала. Щом синът ми си я е избрал - да се оправя с нея Simple Smile
Виж целия пост
# 370
От сегашната си гледна точка не бих подарила жилище/а на децата си - най-вече за тяхно добро. Най-добре е всеки сам да извърви пътя си и да се справи с трудностите, които среща. Забелязвам, че хора, които са получили по-малко неща на готово в живота си след пълнолетие, са по-успешни и по-щастливи, докато тези, които родителите им ги обгрижват и като пораснат и дори решат да правят семейство - са по-често недоволни, нещастни или си мислят, че някой им дължи нещо.
Виж целия пост
# 371
Аз пък бих подарила. В живота и без това има достатъчно трудности, с които децата ни ще се сблъскват. Подаряването на жилище не е равно на доживотно обгрижване, а е едно сериозно рамо, което аз бих ударила на детето си. И ако възпитанието на това дете е правилно то няма да порасне като недоволно, нещастно и мислещо, че някой му е длъжен. Ако възпитанието му се е провалило, ако щеш и една троха не му давай, но то няма да израсне като щастлив и успешен човек.

Виж целия пост
# 372
Споделям мнението на HighSpeed.
Бих и ще направя всичко по силите си да осигуря на дъщеря си отношение, възпитание, покрив и образование. Ако имам възможност за повече, също. Не съм го родила това дете за да опъва каиша и да бъде в ситуации, в които аз самата не искам и не съм била, което не ми е попречило да съм независима от родители, други хора и банки, откакто съм завършила.
Животът е достатъчно шиб@н и без сама да му причинявам простотии, като например да зависи от мъж и роднините му. Laughing
Виж целия пост
# 373
Животът е достатъчно шиб@н и без сама да му причинявам простотии, като например да зависи от мъж и роднините му. Laughing

Имам дъщеря и точно това, болднатото, за мен е много важно. Защото на мен моите родители са ми дарили жилище малко след навършване на пълнолетие. С личен труд съм си заработила останалите блага, които ползвам и сега, повече от 20 години след това, виждам как всичко това е повлияло на самочувствието ми, на изборите, които съм направила и човека, който съм изградила от себе си. Нито съм разглезена, нито супер обгрижвана, нито готованка, която смята, че другите са й длъжни. Напротив, предпочитам сама да си заработвам това, което желая да имам. Самостоятелна съм от много отдавна и съм се научила да ценя нещата. И това, че родителите ми са ми дали каквото са могли, не ме е направило кофти човек. А съм виждала и обратното - лишаван човек, който на зряла възраст иска всичко наготово и предпочита да изклинчи от много задължения.
Виж целия пост
# 374
Разбира се, защото стъпалото, от което тръгва един човек (особено момиче), определя  средата  и потенциалните възможности.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия