Кое е най-странното нещо, което сте похапвали като дете? Да се посмеем :)

Мравки - много са полезни, майка ми твърдеше

Сериозно, ние пък като бяхме деца бяхме убедени, че ако изядеш мравка ще хванеш разстройство

Ядях си косата, навивах си опашката на фитил и голямо дъвкане падаше.  Ноктите също, не само ги гризах, ами и сладичко си ги преглъщах. 

Това ме уби!!! 

Съседката ядеше пръст от саксиите на майка си , тебешир също .   

Ето  този храст (сега знам, че се казва полигонум) много го имаше по оградите в моето детство във Варна. Ядяхме младите листенца - киселички са, точно с вкуса на киселец. Също младите върхове на лозите - откъсваш си 30-ина см от върха, обелваш го и си го хапваш - сочно, киселичко.
Най-много обичах едни малки черни топчета, растат на големи дървета. Имаше ги много в градинката на р-т Севастопол. Барабонки им викахме. Когат узреят, стават черни и сладки като мед. А докато са зелени, си правехме от тях куршуми за "паткало" - направено от стъбло на бъз, вътрешността махната и с едно буталце (на принципа на спринцовката) избутваш топчето и стреляш по краката на минаващите малки кифли. Не е болезнено, само ги стряскаш. Оправданието ми е, че растях в момчешка махала и всичките ми игри бяха такива.
Ядях акация, всякакви зелени плодове от дърветата по околните къщи - зарзали, кайсии и джанки, разбира се.
Някой спомена лъскава черна дъвка - това е дзифт. Това не съм го дъвкала, но дъвчех смола от черешово дърво, много ми харесваше на вкус.
За съжаление съм яла филе от делфин - продаваше се в кварталните бакалии, кайзеровано, много беше вкусно, като пастърмата сега, но много по-крехко. Беше евтино и редовно си купувахме на връщане от училище. Сега изпитвам някаква вина за това.
Не странно, но необичайно - веднъж момчетата донесоха някакви сладки кафеникакви буци, големи колкото юмрук - оказа се се непреработена захар, която изпаднала на пристанището от някакъв кораб. Още помня прекрасния вкус, много ми хареса.

Децата от махалата ядаха филии с масло, поръсени със захар (за мен това е странно и невкусно), а също и филия с кисело мляко - и това не ми харесваше, не обичам намокрен хляб и досега.

И ние като деца сме яли тези плодчета. Растението е горски слез и има лечебни свойства.

и аз .
Мерси, да точно дзифт беше 

а, едно дете почти бебе (не казвам кое) обичаше да яде фасове от пепелника .После изглеждаше като детето от снимката горе. Нали темата е зай странни неща -моля мамите да не се потрисат . Всичко е наред с детето ...

Сещам се за кои става въпрос. И аз много ги ядях. Обожавах ги,много ми бяха вкусни. В родния ми град имаше доста полянки и все ходехме с приятелчетата да пасем  
Сега не ги виждам в София. Бих си хапнала ако видя, но като знам колко кучета си вършат работа по градинките, не смея.
Иначе като дете съм яла
Пила съм и вода от локви. Зор и беше на майка ми да ме научи, че като съм жадна да казвам, а не да клякам пред първата локва  
Друго странно да съм яла за момента не се сещам. Ама сигурно има.
***
Сетих се. Пиех като дете огромно количество оцет. Надигах шишето като заклет пияница. Обожавах го. Понякога си го сипвах в чинийка и топях с хляб. Слагах и малко олио и сол  
И сега обичам оцет, но вече не го консумирам отделно. На като правя зелена салата слагам много.

Наистина ли? А аз си мислех, че е просто някаква трева   

аз ядях горчица с лъжицата, по половин до чаша на ден съм стигала. тогава се продаваше в чаши с капачка отгоре.
лукът го белих и ядях като ябълка 
също и инд. орехче гризях.

обичах да обирам купата, където е бъркано тесто за кекс и все се ядосвах, че ми оставят много малко.
един ден с моята приятелка решаваме да изгладим това недоразумение и хващаме една рецепта и забъркваме тесто (половин доза). доволно с лъжиците го изядахмеи се заклехме, ако продължавам да ни оставят толкова малко за обиране, да си направим пак. след 15мин. и двете се прибрахме по къщите с болки в корема 

Ооо, и аз обожавах суровото тесто за кекс. Като виждах, че майка ми или баба ми се готвят да правят това чудо се въоражавах с голямата лъжица и гребях    Държах да опитам от всяка една част. Първо лапвах от разбърканите яйца със захар, после като слагахме бавно брашно опитвах през целия процес на сгъстяване 
Все ми се караха и гонеха, но с въоражено дете с лъжица трудно може човек да се оправи. Опитваха се и да ме сплашат с болки в корема, но им отвръщах, че като ям това тесто никога не ме е болял корема и да не ме лъготят.
И сега като правим кекс "опитвам" тестото. Хубавото е, че заменихме бялото брашно с пълнозърнесто. Намалила съм много сладкото и съм казала като се прави кекс да ме няма там, защото нямам задръжки като видя тестото
Ама понякога съм на линия и правя излагации. Винаги като правя аз кекс слагам повече продукти за да остане нещо и за печене. Затова и рядко правя кекс.

Аз обичах да гълтам стотинки, за да проверя дали ще дрънчат, ако подскачам. 

Ох, не мога 

Баба ми веднъж ме е заварила да дъвча муха. Била съм много малка и не помня. Малко след това съм изяла листо от фикус, бабата и тя след мен, за да установи какъв ще бъде ефекта. Молела съм я да не убива хлебарките, защото били "много хрупкави" - предполага се, че и тях съм опитвала. Веднъж, на около 4 години, си спомням как въпросната баба се беше заплеснала да говори по телефона и понеже на мен ми беше скучно и исках да привлека вниманието ѝ, отворих един кибрит и започнах да ям главичките на клечките.

На по-късна възраст си хапвах горски слез, или както там се казваше растението с миниатюрните "тиквички". Опитвала съм и паста за зъби "Мечо", но не ми хареса.

Иначе наскоро една позната рускиня ми обясняваше, че в Русия имали поверие, че ако откриеш цветче на люляк с пет листенца (защото обикновено са 4) трябва да си намислиш желание и да го изядеш. Каза, че бил много вкусен люлякът.