Нетърпима хипохондрия

Здравейте,
Както и сама сте написала, проблемът няма да се реши с ходенето по различни видове лекари. По мое му, страданията,които имате са свързани със страха от смъртта. От една страна той е фундаментален за всеки един от нас - всички религии го дискутират, както и примерно З. Фройд в "Ерос и Танатос". От там нататък е важно, кой какъв отговор намира индивидуално на тези терзания чрез отговор на въпросите - Какъв е начинът да се "обезсмъртя"?- велики дела,професионализъм, създаване на деца, друго? Да живея възможно най-дълго, в най-голямо удоволствие, да оставя след себе си легенди и спомени и така нататък ...
В известен смисъл е добре, че тези проблеми възникват пред вас на 22 г., защото животът е пред вас и все още имате време, средства и възможности да приложите достигнатото в мислите на практика.
Друг е въпросът защо точно сега и защо точно този механизъм, демонстриращ тревожности и свръхконтрол. За отговорът му, както и за да спестите част от страданията и излиането на правилния път е добре да посетите терапевт.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Благодаря Ви за отговора. Много е трудно, защото мисля, че съм развила генерализирано тревожно разстройство.
Ако не е хипохондрията, е друго-катастрофа, инцидент....

В последно време се чувствам така, сякаш скоро ще умра. Помня, че когато бях на 18, имах усещането, че няма да доживея докато завърша гимназия. Ами очевидно не ми е точна "интуицията", тогава някак просто мина. Отдаяам го, че съм била в особен етап от живота си, на промяна. Сега съм объркана.

Аз разбирам страха от смъртта. Знам, че е естествен, моето е вцепеняващ. Усещам се как ми идва да избягвам "рисковани" дейности, но това няма как- не мога да не се качвам в кола, да не ходя в близост до блокове, да не ми се налага да се прибера вечер сама понякога, да не пътувам, не мога да спра да живея.

Чувствам се така, сякаш едва ли не ще умра скоро. Знам, че това е глупост и знам, че е паника, защото ако е интуиция, то не би следвало да има страх. Логично, но ако действаше логиката, щях да съм си лекар сама.

Вцепенява ме мисълта: ами ако наистина предчуватвам?

Дали това според практиката Ви е "симптом" на вид тревожност, било то генерална или такава от смъртта? Всичко в животът ми е наред, сега поне нямам хипохондрични мисли, очевидно съм здрава. Рефлектира другаде обаче. Моля Ви да коментирате именно това. Благодаря Ви сърдечно.

Вие срещала ли сте хора, които се чувстват като мен? Които се чувстват сякаш ще умрат скоро? Дори не знам дали да кажа "чувстват", или "страххват, че МОЖЕ да умрат скоро". Реални ли са тези неща?

Аз знам, че трябва да се вземат мерки. Въпросите ми са за успокоение, докато.

Здравейте,
Мен вашият отговор ми беше много объркващ. Звучи така, все едно в главата ви има много въпроси, търсения, колебания. Тревожността обикновено прави хаос и не позволява структурирано житейско целеполагане. В добавка цялото това въртене в кръг е много мъчително, хаби и много психичен ресурс.
За да подпомогна малко "правенето ви на структура", ще се опитам да отговоря на всички зададени въпроси по реда, в който са възникнали в писмото ви:
1. Зад въпроса"да се доверя ли на предчувствията или интуицията си", като че ли издава колебание в това дали вярвате на самата себе си или "Моята самооценка адекватна ли е?". От друга страна въпросът с "предчувствието" има два изхода : Да, вярно е, значи трябва така да направя, че за краткото време, което имам да направя така, че да съм доволна от себе си. Не, не е вярно, значи трябва да направя така, че колкото повече остарявам, толкова повече да съм доволна от себе си.  С други думи, вместо да се парализирате, направете така, че и при двата варианта делата ви да са в ред и удовлетворение.
2.Да, най-вероятно става дума за тревожност и съпътстващите я мъчения и терзания. Макар че,както изрично сме упоменали в правилата на този форум, не е професионално да поставяме диагнози по блог. Ако знаете точното название на симптома, тоест на страданието това дали ще го премахне? Или се опасявате, че може да е нещо "по-тежко"? Лично аз не мога и не квалифицирам страданията на людете. Всяко страдание е тежко и гадно за понасяне.
3. Да, в практиката си често срещам хора, с подобни на вашите страдания. От професионалния си опит мога да кажа, че повечето от тях успяваме да затворим заедно с клиентите. Казвам подобни, защото всеки е уникален и неповторим, освен това се въздържам, както и написах по-горе да квалифицирам страданията. Общото е може би това, което и вие сте написала. Всеки страх за мен е ирационален и реален. Реален, защото се случва в действителността ни и ирационален, защото е невъзможно да се пребори с рационални доводи, тъй като природата му е ЕМОЦИОНАЛНА.
Даниела Тахирова -психотерапевт