Кое (какво) най-малко съответстваше на това, което очаквахте при раждането?

То аз вярно, че секцио съм раждала, а не нормално. Но се присъединявам към изненадите от трудностите при кърменето.
Докато бях бременна, сънувах кошмари как раждам, а в хубавите си сънища как кърмя бебе.
А то излезе наобратно - раждането съвсем поносимо, а после едни запушени канали, едни плоски зърна, едно цедене
При самата операция, не очаквах да има момент на "задушаване" след поставяне на упойката.

Първото ми раждане мина като по учебник, болката беше абсолютно поносима. най-неприятно ми беше шиенето - с местна упойка и пак е гадно, ама се изтрайва

С второто раждане - всичко вече ми бе познато, най-много се страхувах от поставянето на абоката във вената на ръката, все си мислех, че е много болезнено, пък то не го усетих. Родих за 3 часа от включване на система до проплакване на бебето

повечето неща, които ме учудиха по време на раждането вече са изброени тук-имам предвид зверската жажда, не чак толкова болезнени контракции, колкото очаквах и т.н. Но има и още неща: първото е, че не очаквах, че ще повръщам, мислех, че ще може да се разхождам докато са контракциите, но се оказа, че не може, защото както ми обясниха акушерките "ще седна на главата на детето" и мислех, че ще е много тудно напъването, защото бях чувала от приятелки, че често се случва да напъваш не където трябва, което удължава раждането, но и това беше значително по-лесно, отколкото си го представях:)
успех и леко радждане!  

Аз очаквах да трае по-дълго имайки предвид първото раждане, но... медицината напредва и ме изненада 

Не знаех, че шевовете от епизеотомията толкова болят после.  А и плацентата е много странно нещо. И родих за два часа, което за първо раждане си е много добре.

аз пък не очаквах че ще ми поставят катетър и че във всяка ръка ще ми слагат абокат и към всеки-по една система.освен това изобщо не знаех че след операцията ще ми слагат диазепам и аналгин за да ме обезболяват.пък мен не ме болеше нищо и не исках,но беше задължително.иначе ме беше страх от спиналната упойка,но се оказа че изобщо не е болезнено .

1 Неочаквах че клизмата не е чак толкова страшно нещо 
2Че до мен ще ражда една циганка която неспря да мрънка и ме беше напушил як смях 
3Че епидуралката е вълшебно нещо 
4Че ще свърши толкова бързо  впредвид че раждам за 2 път ама след цели 12 години почивка

Оле мамчета супер сте   , ей от такива обнадеждаващи отговори има нужда форумчето ни особенно за панираните бременни като мен. Сега само чета и се успокоявам 

1.  Болката. Бях подготвена че ще боли, но това беше нещо по различно. Добре че това се забравя.
2. За вълнението и тръпката която изпитах, когато отрязах пъпната връв на Дана и след секунди я гушках до себе си.

Slushaj, rajdaneto e napravo pesen, izibshto ne trjabva da se panirash!
Njama nishto po-prekrasno na toja svjat!!!!!

Ох като чета блазе ви. Аз пък не очаквах да ме боли толкова (да не плаша бъдещите майчета,като гледам другите по-малко ги е боляло от очакванията им), но имах доста трудно раждане. И освен това така и не разбрах какво са това напъни, нямах никакви такива, та девойката едвам излезе, ама всичко се забравя наистина.

ами почти всичко 
бях изчела много истории за безболезнени нормални раждания, майка ми също разказваше как не я е боляло и аз бях решила, че и мен няма да ме боли. - боля ме.

всички разправят, че болката била като менструална. - е, мен не ме боля така. болката беше по-ниско, по-остра и концентрирана на съвсем малко място, а не целия корем или към кръста. все си мисля, че усещах точно разтягането на шийката щото няма какво друго да ме е боляло по този начин.

изненада ме също когато докторката спука водите какво количество се изля.

разправят, че се напъвало както когато ти се ходи до тоалетна. - съвсем различно беше. акушерката ми обясняваше да поема дълбоко въздух и с диафрагмата да изтласкам матката надолу, за да помогна за изгонването на плода. и това беше единственото ефективно напъване. просто се оказа, че съвсем други групи мускули участват в тая работа и аз изобщо не знаех какво да правя. а уж бях чела и си мислех, че знам нещо.. 

не очаквах, че няма да усещам как излиза бебето. - по едно време ми казват "главата му е отвън, на следващия напън ще родиш", а аз нищо не усещам! 

не очаквах, че няма да усещам как ме шият или по-точно, че няма да ми пука.

изненада ме и самото бебче  - не бях виждала на живо новородено бебе и ми беше много интересно, както и пъпната връв и плацентата.

изненада ме и как веднага след като свърши всичко не помнех нищо от болката.

по-нататък нищо не ме изненада, защото бях много уморена и не ме интересуваше нищо 

а, изненада ме, че се изненадват колко бързо и лесно съм родила и как само 2 часа по-рано съм отишла в болницата ухилена до уши и с разкритие 4,5 см. 

 

Първия път ме изненада това, че не можех да разбера кога имам контракция. Отидох без  болки и като ми сложиха една система, ами то почивка нямах, все ме болеше  след раждането на бебето болките спират, като с магическа пръчка, все едно си в рая  Като започнах активно да участвам в напъните, забравих за болката, просто тотално я изключих. Когато всичко свърши и останах сама плаках от радост След 3 дни като се събудих сутринта и гърдите ми като камъни, твърди и огромни  не знаех че така идвала кърмата  Много ме болеше като сядах и си мислех, че е от шевовете. Каква беше изненадата, когато установих, че е от хемороиди. Щом се справих с тях, болката изчезна.
Второто, разбрах що е то контракция, изненада ме това, че не са на равномерни интервали и са с различна сила. Обикновено след по-дълъг период на почивка следва по-силна контракция. Усещането беше страхотно, въпреки че съжалих хиляди пъти, че отказах епидуралната  Отново ми направи впечатление, че като започнеш да напъваш забравяш болката. Този път веднага ми дадоха бебето и ми направи впечатление колко е сиво, деформирано и грозно  След като ме зашиха ме накараха да си взема вана    Хемороидите този път не ме изненадаха, бях се подготвила за тях

Почти нищо не ме изненада и при двете раждания, макар болките при контракциите да бяха едва търпими. При първото обаче не очаквах толкова дълго да продължи предродилният период - от 22ч до 9,30ч на другия ден. Другото, което ме изненада и двата пъти е, че очаквах да не мога да стана, да ми се вие свят и т.н., нищо подобно. Станах веднага след задължителните 2часа и дори излязох до входа да видя близките си и щастливия татко.
Съветвам те да не се настройваш предварително за нещо страшно, мисли си за приятните мигове след това, когато се запознаете с бебчо. Леко и бързо раждане  !

Моите води взеха, че ми изтекоха у дома. Не очаквах контракциите да започнат малко след това. Вече в болницата в 7:30 ч казали на мама "о, щом е първескиня ще роди на обяд", аз пък родих в 9:20. И аз не очаквах да е толкова бързо И плацентата не очаквах да е такава.
После заявих на мъж ми и един приятел като дойдоха да ме видят, че на това дете му има нещо "грозно и червено"